Витезслав Халек за юнашките песни на българския народ

Интересът на големия чешки поет Витезслав Халек (един от водачите на т. „майева" литературна генерация) към българския народ е засвидетелствуван в неговите пъте писни фейлетони,Z cest: Do Carihradu a domu“, които започват да излизат на страниците на чешкия вестник „Narodni listy" от 1865 г. За съжаление при своето пътуване на юг той е възпре пятствуван да посети България, за да се запознае по-отблизо с народа ни, да види отвътре неговия живот, неговите героични усилия в борбата за национално самосъхранение. Впечатленията му са бегли, външни (от Дунава той наблюдава селцата по българския бряг), но запечатват с документална точност поразяващи картини от техния бит и дават повод на автора да изкаже дълбокото си съжаление, че не може да прекрачи прага на един народ, чиято съдба собствените му думи го е интересувала отдавна. В своето пътуване единственият пряк контакт с българи Халек има във Видин, който е на пътя му от Черна вода за Белград. По Дунава той пътува в една лодка с трима българи-хайдути, заловени и осъдени от турците. Няколкото реда, които описва тази среща, са проникнати със съчувствие и възхищение от твърдата стъпка и мълчаливото мъжество, което се чете в погледа на народните отмъстители. „От нашата лодка Турските войници изведоха трима оковани българи -хайдути от Балкана, с лица красиви, мъжествени и прями. Единият беше вече стар, другите двама - младежи. Ръцете и краката на клетниците бяха оковани със страшно големи окови... Погледът им беше твърд, упорит и когато крачеха към крепостта, крачеха, доколкото беше възможно с огромните тежки окови, мъже ствено и право. Попитах за тяхната участ; присъствуващите с бюрократично пренебрежение погледнаха на въпроса ми; все пак успях да узная, че са убивали турци от Балкана и са осъдени за това - единият на петнадесет години, а другите двама на пет години работа във видинската B крепост. " Истинското общуване на В. Халек с нашия народ обаче става посредством българската народна песен. Както е известно, още Челаковски помества в своя тритомен сборник „Сла вянски народни песни пет песни на нашия народ в превод и в оригинал, взети от „Додатька на Вук Караджич.