песни

Българските исторически народни песни, в широк смисъл на думата, обхващат, освен творбите, свързани непосредствено с историческите събития, и юнашкия и хайдушкия епос. Независимо от това, че в българската наука съществуват вече известни традиции по въпроса за основното деление на тоя род народни песни, а именно: юнашки, исторически и хайдушки, при разглеждането на поетиката на народната поезия обединяването на тия три групи е просто необходимо, за да се покаже развитието на жанра, епическия герой и пр. Задача на тази статия е да се разгледат някои страни от художествените особености на българската героична народна епика, като се започне от юнашкия епос и се свърши с партизанските песни. Най-напред ще се постараем да характеризираме епическия герой на тия песни, който в тоя дълъг период от време (XIV-XX в.) се мени в зависимост от политическите, обществените и иконмическите условия на България.

Интересът на големия чешки поет Витезслав Халек (един от водачите на т. „майева" литературна генерация) към българския народ е засвидетелствуван в неговите пъте писни фейлетони,Z cest: Do Carihradu a domu“, които започват да излизат на страниците на чешкия вестник „Narodni listy" от 1865 г. За съжаление при своето пътуване на юг той е възпре пятствуван да посети България, за да се запознае по-отблизо с народа ни, да види отвътре неговия живот, неговите героични усилия в борбата за национално самосъхранение. Впечатленията му са бегли, външни (от Дунава той наблюдава селцата по българския бряг), но запечатват с документална точност поразяващи картини от техния бит и дават повод на автора да изкаже дълбокото си съжаление, че не може да прекрачи прага на един народ, чиято съдба собствените му думи го е интересувала отдавна. В своето пътуване единственият пряк контакт с българи Халек има във Видин, който е на пътя му от Черна вода за Белград. По Дунава той пътува в една лодка с трима българи-хайдути, заловени и осъдени от турците. Няколкото реда, които описва тази среща, са проникнати със съчувствие и възхищение от твърдата стъпка и мълчаливото мъжество, което се чете в погледа на народните отмъстители. „От нашата лодка Турските войници изведоха трима оковани българи -хайдути от Балкана, с лица красиви, мъжествени и прями. Единият беше вече стар, другите двама - младежи. Ръцете и краката на клетниците бяха оковани със страшно големи окови... Погледът им беше твърд, упорит и когато крачеха към крепостта, крачеха, доколкото беше възможно с огромните тежки окови, мъже ствено и право. Попитах за тяхната участ; присъствуващите с бюрократично пренебрежение погледнаха на въпроса ми; все пак успях да узная, че са убивали турци от Балкана и са осъдени за това - единият на петнадесет години, а другите двама на пет години работа във видинската B крепост. " Истинското общуване на В. Халек с нашия народ обаче става посредством българската народна песен. Както е известно, още Челаковски помества в своя тритомен сборник „Сла вянски народни песни пет песни на нашия народ в превод и в оригинал, взети от „Додатька на Вук Караджич.

Поезията и драматургията на Федерико Гарсиа Лорка отдавна са влезли в световната литеатурна класика. Не по-малко интересни от тях обаче са естетическите възгледи на изтъкнатия испански кет и драматург за народното творчество, за поетическото изкуство и за спецификата на испанския ационален дух, отразени в многобройните му беседи, лекции, писма и изказвания. Прозата на Лорка е написана в блестяща есеистична форма и искри от поетичен дух. Неговите лекции и беКанте хондо (Древната андалуска песен)“, „Поетическият образ у дон Луис де Гонгора", "Люл ните песни", „Въображение, вдъхновение, бягство“, „Теория и същност на дуендето“ и „Беседа за патъра са всъщност есета и представляват изключително важна част от творческото му дело. Две от тях - Канте хондо (Древната андалуска песен)" и „Люлчините песни" - разкриват личния поглед в Лорка за корените и характерните особености на испанското народно творчество, на Канте хондо (литературно canto hondo, диалектно андалуско саnte jondo), означаващо в превод лабока песен", песен от глъбините, представлява най-древната струя от музикалния фолклор Андалусия, солово пеене под акомпанимента на китарата, в което се сливат органично старинни кепански, арабски и цигански елементи, пеене, идещо от недрата на вековете и изискващо вър повно емоционално напрежение от певеца и слушателите. Тъй като в началото на ХХ в. това древно клуство запада, група млади испански поети и художници, сред които е и Гарсиа Лорка, ръководени от големия испански композитор и изтъкнат познавач на канте хондо Мануел де Фая (1876—1946), организират на 13 и 14 юли 1922 г. в Гранада фестивал-конкурс на народните певци от Андалусия за неговото възраждане. Като предварителна подготовка за фестивала младият Лорка подготвя извася на 19 февруари 1922 г. на откритото заседание на гранадския Литературно-художествен център беседата си „Канте хондо (Древната андалуска песен)", от която после се оформя едноименного му ссе.