народни

През средата на XIX в. в българската поезия посредством руската се въ вежда силаботоническото стихосложение. То постепенно се възприема от съ ществуващата тогава стихова култура, формирана от литературни източници - гръцки, сръбски, руски; от молитвен стих и риторична проза; от народен стих. Усвояването на силаботоническия принцип, изразяващ се в регулирано разпре деление на ударенията и междуударните интервали, има характер на реформа, тъй като в края на века той става господствуващ за българската поезия. Т. нар. силабизъм, който се характеризира със свободен избор на даден тип стихова организация, с индивидуални стихови системи, е последван от господството на едно авторитетно стихосложение - силаботоническото. Дори и при общите повърхностни представи, които имаме за силабичния период, може да се конста тира голямото разнообразие на стихови форми. Достатъчно е да съпоставим един с друг стиха на Н. Бозвели, Г. С. Раковски, Хр. Ботев. С появата на силаботониката в българската поезия постепенно се стабилизира норма, която през края на ХІХ и началото на ХХ в. се проявява като общозадължителна. При възприемането на силаботоническия принцип и при създаването на национални варианти на силаботоническите размери участвува народният стих. Симетричният осмосричник (4+4), несиметричният десетосричник (4+6) Дванадесетосричникът (6+6) притежават хореична тенденция. Това означава, че ударенията се появяват най-често на нечетните места, но не изключва появата И хохаим и върху четни места от стиховия ред. Голямата ритмическа близост между тези размери и силаботоническия рей се коментира от някои изследователи като доказателство за народния рактер на българския хорей. Ем. Попдимитров посочва, че: от осмосричния стих на народната песен е произлязъл четиристъпният хорей на литературния стих, с двойна диподия, цезура в средата на стиха и с установени ударения. Това е обикнат размер у българските поети, внесен в литературата, както казах, под влияние на народната песен. "1 Подобна концепция разви по-късно и К. Топалов. същност под влияние на народната ритмика се създава хореична тенденция стиха още през периода на силабизма. За хорея като силаботонически размер можем да говорим след въвеждането на силаботоническата метрика, след осьществяването на тази метрична реформа.