Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Български ямбически размери

Free access
Статия пдф
2922
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Както за Другите европейски литератури, така и за българската силаботоническото стихосложение е чуждо, привнесено отвън явление. Неговата поява е свързана с вътрешните тенденции в развоя на българския стих: литературният стих се обособява от народния чрез въвеждането на нов принцип на стихотворна организация, а успоредно с това усвояването на силаботониката е и приобщаване към европейския стихотворен опит. Началото на този процес е стимулирано от руския стих. Разпространеното мнение, че „силаботоническото стихосложение се въвежда у нас под влияние на руската поезия от Н. Геров, Д.Чинтулов, П. Р. Сла вейков и др.", може да бъде потвърдено с материали от архива на тези поети. Ето част от писмото на Н. Геров от 23. VIII. 1841 г.: „Аз имам няколко басни и вакхически песни и други работи в стихове сочинени, като сочиня още няколко, ще ги напечатам; размер съм употребявал като русите. "2 Едно бъдещо по-подробно изследване на генезиса на българската силаботоника би могло да даде поточна представа от тази, която имаме в момента, за начина, по който българската интелигенция през 40-те години на XIX в. е възприемала руския стих. Установяването на силаботоническото стихосложение в българската литература ни интересува в друг аспект, а именно как българските поети са реализи рали универсалната за повечето европейски литератури метрическа схема на силаботониката. Необходимостта от изясняване на това, какво представлява българският вариант на ямбическите размери, е посочена от К. Тарановски: „Българският 4-стъпен ямб още съвсем не е изучен. Ние не знаем как той се е развивал през ХІХ в., не знаем как изглежда теоретически очакваният 4-стъпен ямб в българския език и никакви заключения на основата на случайни извадки ние нямаме право да правим." Руският ямб се отличава от своя метрически първоизточник - немския ямб - по сравнително слабата удареност на иктовете. Средната големина на думата в руския език е три срички, а в немския - две или има допълнително ударение при многосрични думи. За да се реализира максимално бинарната алтернация в ямбичните и хореичните размери, са необходими предимно двусрични, едносрични или трисрични думи с ударение на втората сричка.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Хорей и народни размери

Free access
Статия пдф
3187
  • Summary/Abstract
    Резюме

    През средата на XIX в. в българската поезия посредством руската се въ вежда силаботоническото стихосложение. То постепенно се възприема от съ ществуващата тогава стихова култура, формирана от литературни източници - гръцки, сръбски, руски; от молитвен стих и риторична проза; от народен стих. Усвояването на силаботоническия принцип, изразяващ се в регулирано разпре деление на ударенията и междуударните интервали, има характер на реформа, тъй като в края на века той става господствуващ за българската поезия. Т. нар. силабизъм, който се характеризира със свободен избор на даден тип стихова организация, с индивидуални стихови системи, е последван от господството на едно авторитетно стихосложение - силаботоническото. Дори и при общите повърхностни представи, които имаме за силабичния период, може да се конста тира голямото разнообразие на стихови форми. Достатъчно е да съпоставим един с друг стиха на Н. Бозвели, Г. С. Раковски, Хр. Ботев. С появата на силаботониката в българската поезия постепенно се стабилизира норма, която през края на ХІХ и началото на ХХ в. се проявява като общозадължителна. При възприемането на силаботоническия принцип и при създаването на национални варианти на силаботоническите размери участвува народният стих. Симетричният осмосричник (4+4), несиметричният десетосричник (4+6) Дванадесетосричникът (6+6) притежават хореична тенденция. Това означава, че ударенията се появяват най-често на нечетните места, но не изключва появата И хохаим и върху четни места от стиховия ред. Голямата ритмическа близост между тези размери и силаботоническия рей се коментира от някои изследователи като доказателство за народния рактер на българския хорей. Ем. Попдимитров посочва, че: от осмосричния стих на народната песен е произлязъл четиристъпният хорей на литературния стих, с двойна диподия, цезура в средата на стиха и с установени ударения. Това е обикнат размер у българските поети, внесен в литературата, както казах, под влияние на народната песен. "1 Подобна концепция разви по-късно и К. Топалов. същност под влияние на народната ритмика се създава хореична тенденция стиха още през периода на силабизма. За хорея като силаботонически размер можем да говорим след въвеждането на силаботоническата метрика, след осьществяването на тази метрична реформа.

    Ключови думи
    Хорей, народни, размери
Subscribe to размери