Канте

Поезията и драматургията на Федерико Гарсиа Лорка отдавна са влезли в световната литеатурна класика. Не по-малко интересни от тях обаче са естетическите възгледи на изтъкнатия испански кет и драматург за народното творчество, за поетическото изкуство и за спецификата на испанския ационален дух, отразени в многобройните му беседи, лекции, писма и изказвания. Прозата на Лорка е написана в блестяща есеистична форма и искри от поетичен дух. Неговите лекции и беКанте хондо (Древната андалуска песен)“, „Поетическият образ у дон Луис де Гонгора", "Люл ните песни", „Въображение, вдъхновение, бягство“, „Теория и същност на дуендето“ и „Беседа за патъра са всъщност есета и представляват изключително важна част от творческото му дело. Две от тях - Канте хондо (Древната андалуска песен)" и „Люлчините песни" - разкриват личния поглед в Лорка за корените и характерните особености на испанското народно творчество, на Канте хондо (литературно canto hondo, диалектно андалуско саnte jondo), означаващо в превод лабока песен", песен от глъбините, представлява най-древната струя от музикалния фолклор Андалусия, солово пеене под акомпанимента на китарата, в което се сливат органично старинни кепански, арабски и цигански елементи, пеене, идещо от недрата на вековете и изискващо вър повно емоционално напрежение от певеца и слушателите. Тъй като в началото на ХХ в. това древно клуство запада, група млади испански поети и художници, сред които е и Гарсиа Лорка, ръководени от големия испански композитор и изтъкнат познавач на канте хондо Мануел де Фая (1876—1946), организират на 13 и 14 юли 1922 г. в Гранада фестивал-конкурс на народните певци от Андалусия за неговото възраждане. Като предварителна подготовка за фестивала младият Лорка подготвя извася на 19 февруари 1922 г. на откритото заседание на гранадския Литературно-художествен център беседата си „Канте хондо (Древната андалуска песен)", от която после се оформя едноименного му ссе.