война

На 16 януари т. г. нашата културна общественост с уважение чествува 60-годишнината от раждането на Ламар - един толкова своеобразен поет-лирик, певец на българската природа, родното село и българо-съветската дружба. От отпечатването на неговите първи стихове в „Млад турист“ (Русе, 1916 г.) и „Всеобщ преглед" (1917 г.) изминаха повече от 40 години. Това беше бавен и крайно мъчителен път на развитие от Модернизъм към реализъм и социалистически реализъм. След Септемврийското въстание той активно сътрудничи в сп. „Пламък", редактирано от Гео Милев. Тук намират място редица негови антимилитаристични стихотворения, като „Война" и цикълът „Железни икони". Особено ценна в това отношение е поемата „Мирни размирни години" (1928 г.). Тя е тържество не само на реализма като творчески метод на Ламар, но издава трайни идейно-художествени обобщения. В „Мирни размирни години" той постигна Много свежи лирични картини - на селската неволя, на селския пейзаж, на бита иобичаите, като не скрива и другото, главното: българския селянин го влече мирният труд на полето, а не завоюването на чужди земи. По дух той е враг на войната.

Някога аз мислех, че светът се върти около мене. Без мене той не съществуваше. Аз бях в центъра на вселената и всичко зависеше от мене. Тия чувства на младостта, в оная неизяснена за мене политическа обстановка, когато бушуваше Първата империалистическа война, преливаха над всички събития. Аз бях за себе си герой, който можеше да загине при всяко стълкновение, без драматична развръзка. Просто - да умра за с в ободата. Чувството за свобода нямаше нищо общо със събитията и обстановката. Аз се бунтувах против своя батареен командир, против всичко, което потискаше моята душа. И аз бях много смел, защото си бях изваял такава мисъл: все едно кога ще умреш! Поне се бунтувай и дири истината в живота. Но тая истина и на мене не беше ясна! Трудно е да се каже как тогава нашата будна интелигенция, пристегната в мундир и омотана в национални въжделения, реагираше срещу войната. Тя беше вплетена в жестоката дисциплина. Който надигаше глас, завързваха го на кол и се командуваше: залп! Толкова струваше един живот! На война има две състояния: или ще биеш, или ще те убият! Всяко отклонение от това правило нарушава дисциплината и морала на войната. Моралната стойност на въздържанието не е убедителна.