100 години от Съединението и Сръбско-българската война

Една болка живеела в душата на всеки българин след края на Освобо дителната война - Берлинският договор. По своята несправедливост той надминавал и най-лошите очаквания. Радостта на българските патриоти помръкнала, преди да изгрее. Гняв и възмущение изпълвали сърцата. И наистина, каква победа е тази, когато резултатите и приличали повече на поражение - България разпокъсана на три части - Македония под робство, Тракия васална на Турция и само Северна България свободна, под покровителството на Русия. Навсякъде в страната и най-много в красна Маке дония“ и „прелестна Тракия" се разгръща общонародно движение за пълното e да коосвобождение на българския народ. Ако Руско-турската освободителна война завършена, българската национална революция не била завършена. Борбата за съединението на Източна Румелия с Княжество България, за освобож дението на Тракия и Македония била нейно естествено продължение. Ето защо веднага след Берлинския договор избухва Кресненско-Разложкото въстание, създава се съпротивително движение, което не допуска в Източна Румелия бъдат въведени турски гарнизони. Организира се Тайният революционен митет „Единство", който, макар и създаден в нови условия и в по-масов състав, бил фактически продължение на революционните комитети преди Освобождението. Създават се и така наречените „Гимнастически дружества", в които само в Източна Румелия по време на Съединението се обединяват повече от 60 000 души. В множество публикации се казва, че тия дружества образуват в Източна Румелия едва когато се организира въстанието. Това не е точно така. Гимнастическите дружества са военизирани доброволни организации, създадени с ясната цел да подготвят масова българска армия, ce по инициатива на генерал Тотлебен, тогава главнокомандуващ руската армия на Балканите. Той нарежда членовете на тази организация да бъдат въоръжени (макар и с кремъклии пушки), но с нескритата цел да изплаши Турция, за да се откаже от правата, които и дава Берлинският договор. В Източна Румелия обаче под натиска на Портата и европейската коалиция те били забранени и разтурени още на 30. Х. 1879 г. и отново подновени по време на членове били подготовката на Съединението. Дотогава техните резерва на милицията.

В краткия период от Освобождението до Съединението българската литература бе успяла осезателно да измени своята идейно-емоционална тоналност. Централното място на патриотичните призиви и възторзи вече сериозно се оспорваше от новите мотиви на разочарование и недоволство от следосвобожденската действителност. Това важи най-вече за поезията - най-прекия и бърз отзвук на настроенията на обществото. Но намира ярък израз и в прозата - в горчивите съпоставки между минало и настояще. Да припомним само известния заключителен акорд на Вазовите „Немили-недраги": „Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?..." За героя на националноосвобо дителната борба - основен стожер на литературата ни от последните предосвобожденски и първите следосвобожденски години - сякаш нямаше вече място в освободена България. Епопеята на героите се бе превърнала в „Епопея на забравените“. Тъжната участ на забравените бивши борци в неблагодарното следосвобожденско общество е подчертан от автора мотив, който се преплита и в героично-епичната тъкан на Захари-Стояновите „Записки по българските въстания". Първият разказ на Вазов за новата действителност носи показателното иронично оцветено название „Нов свят и нови людье" (1883). Героичнопатриотичните вдъхновения на българската литература сякаш завинаги бяха откъснати от съвременността. Но идва Съединението и наложената ни в негова защита Сръбско-българска война и техният патриотичен патос в едно историческо мигновение преобразява и облика на обществото, и облика на българската литература, разкривайки колко живи са все още и в общественото, и в литературното съзнание на хората големите възрожденски традиции. По-късно в романа си „Нова земя" летописецът на тази епоха Иван Вазов изрично ще отбележи онова „блат одетелно влияние върху морала на българский народ“, което оказват революционният акт на Съединението и отбранителната и справедлива за нас Сръбско-българска война: „България се почувствува млада, жилава, идейна, способна пак за великите самопожертвувания. Ентусиазмът, чувство величествено и възродително, непознато в настоящий си вид от седем години на българското сърце, сега го възпламени, подмлади и направи да тупа със стихийна мощ.