Сръбско

В краткия период от Освобождението до Съединението българската литература бе успяла осезателно да измени своята идейно-емоционална тоналност. Централното място на патриотичните призиви и възторзи вече сериозно се оспорваше от новите мотиви на разочарование и недоволство от следосвобожденската действителност. Това важи най-вече за поезията - най-прекия и бърз отзвук на настроенията на обществото. Но намира ярък израз и в прозата - в горчивите съпоставки между минало и настояще. Да припомним само известния заключителен акорд на Вазовите „Немили-недраги": „Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?..." За героя на националноосвобо дителната борба - основен стожер на литературата ни от последните предосвобожденски и първите следосвобожденски години - сякаш нямаше вече място в освободена България. Епопеята на героите се бе превърнала в „Епопея на забравените“. Тъжната участ на забравените бивши борци в неблагодарното следосвобожденско общество е подчертан от автора мотив, който се преплита и в героично-епичната тъкан на Захари-Стояновите „Записки по българските въстания". Първият разказ на Вазов за новата действителност носи показателното иронично оцветено название „Нов свят и нови людье" (1883). Героичнопатриотичните вдъхновения на българската литература сякаш завинаги бяха откъснати от съвременността. Но идва Съединението и наложената ни в негова защита Сръбско-българска война и техният патриотичен патос в едно историческо мигновение преобразява и облика на обществото, и облика на българската литература, разкривайки колко живи са все още и в общественото, и в литературното съзнание на хората големите възрожденски традиции. По-късно в романа си „Нова земя" летописецът на тази епоха Иван Вазов изрично ще отбележи онова „блат одетелно влияние върху морала на българский народ“, което оказват революционният акт на Съединението и отбранителната и справедлива за нас Сръбско-българска война: „България се почувствува млада, жилава, идейна, способна пак за великите самопожертвувания. Ентусиазмът, чувство величествено и възродително, непознато в настоящий си вид от седем години на българското сърце, сега го възпламени, подмлади и направи да тупа със стихийна мощ.

The paper traces the discussion of common Balkan culture which was started by the Serbian poet Rade Drainac. It takes place on the pages of the Literary Voice Journal (1931-1932) and includes Bulgarian writers and publicists, such as Dimitar B. Mitov, L. Stoyanov, K. Konstantinov, etc. The paper comments on the important views and opinions of the participants, and underlines the fact that this is the first broad public discussion of the matters of the Serbian-Bulgarian relations and the Balkan Alliance.