Съединение

Една болка живеела в душата на всеки българин след края на Освобо дителната война - Берлинският договор. По своята несправедливост той надминавал и най-лошите очаквания. Радостта на българските патриоти помръкнала, преди да изгрее. Гняв и възмущение изпълвали сърцата. И наистина, каква победа е тази, когато резултатите и приличали повече на поражение - България разпокъсана на три части - Македония под робство, Тракия васална на Турция и само Северна България свободна, под покровителството на Русия. Навсякъде в страната и най-много в красна Маке дония“ и „прелестна Тракия" се разгръща общонародно движение за пълното e да коосвобождение на българския народ. Ако Руско-турската освободителна война завършена, българската национална революция не била завършена. Борбата за съединението на Източна Румелия с Княжество България, за освобож дението на Тракия и Македония била нейно естествено продължение. Ето защо веднага след Берлинския договор избухва Кресненско-Разложкото въстание, създава се съпротивително движение, което не допуска в Източна Румелия бъдат въведени турски гарнизони. Организира се Тайният революционен митет „Единство", който, макар и създаден в нови условия и в по-масов състав, бил фактически продължение на революционните комитети преди Освобождението. Създават се и така наречените „Гимнастически дружества", в които само в Източна Румелия по време на Съединението се обединяват повече от 60 000 души. В множество публикации се казва, че тия дружества образуват в Източна Румелия едва когато се организира въстанието. Това не е точно така. Гимнастическите дружества са военизирани доброволни организации, създадени с ясната цел да подготвят масова българска армия, ce по инициатива на генерал Тотлебен, тогава главнокомандуващ руската армия на Балканите. Той нарежда членовете на тази организация да бъдат въоръжени (макар и с кремъклии пушки), но с нескритата цел да изплаши Турция, за да се откаже от правата, които и дава Берлинският договор. В Източна Румелия обаче под натиска на Портата и европейската коалиция те били забранени и разтурени още на 30. Х. 1879 г. и отново подновени по време на членове били подготовката на Съединението. Дотогава техните резерва на милицията.

The text interprets the “high” national-ideological use of history, which emancipates itself from myth in the parameters of the collective mind. The text makes this on the background of the entire process of imposing the scientific approach to history from Paisiy on. An essential problem of the text is how during the late Bulgarian Revival the national literature produces and exploits the myth of the Bulgarian Golden Age. An attempt for revealing the mechanisms of this process is made. In its ideological centre is the producing of the image of the April rebellion from 1876 as the Bulgarian initial cosmogony action and the time of the national liberating fights from the 1870s as the Bulgarian Golden Age insisting on its permanent reproduction. This mechanism is studied through the presence of the historical fact of Unity from 1885 in the “high” national-ideological literature (Ivan Vazov and Zakhari Stoyanov) as an attempt of palingenetical remake.