Резюме
Ние днес сме свидетели на нови успехи в културния обмен между Чехословакия и България, които отговарят на нуждите в развитието на нашите социалистически култури. Този подем, който е характерен за сегашния период, началото на 70-те години, еособено важен за чехословашката култура. В резултат на кризата в нашето общество в края на 60-те години проникнаха в културата - както е известно - елементи на деструкция. През последните години сред ствата на културната политика обновиха и задълбочиха културната си функция в социалистическото общество. Това важи и за издателската политика, която служи Днес на нуждите на нашето социалистиче ско общество и неговата култура. Книгоиздаването в социалистическа Чехословакия е насочено преди всичко към произведенията на художествената литература и обществените науки, които са социалистически ангажирани и се намират на високо научно и художествено равнище. Отговаряйки на тези критерии, преводаческата и издателската практика се насоч ват предимно към разпространяването на най-добрите произведения на социалистическите литератури и теоретичната и науч ната литература, която изхожда от марксистко-ленинската методология. Българската художествена и научна литература заема важно място в нашия литературен, културен, научен и обществен жи вот, оказва върху него активно влияние със своите художествени и познавателни стойности. Тя участвува в създаването на здрава творческа атмосфера, допринася за усилията на целия наш културен фронт, които се отличават със задълбочаването на задачите на културата в процеса на изграж дане на едно зряло социалистическо общество. Такова значение имат преди всичко изданията, излезли през последните години във връзка с 90-ата годишнина от рожде 164 нието на Георги Димитров. Нашите изда телства продължиха една традиция, която датира още от огромния отзив на Лайпциг ския процес в Чехословакия, от отзвука на историческия доклад на Димитров пред VII конгрес на Коминтерна и неговата дей ност като генерален секретар на тази световна организация на революционното работни ческо движение. Още през 30-те години в чешки и словаш ки превод бяха издадени много от речите, писмата и други материали на Димитров: „Моят затвор", писма и протоколи от пернода на Лайпцигския процес, „Защитата пред Хитлеристкия съд" с увод от Зденек Нейедли, Прага, 1934, „За обединяване на трудещите се срещу фашизма", Прага, 1935 (на словашки), „Народният фронт в борбата срещу фашизма и войната“, Прага, 1937 (на чешки), „Две години от героичната борба на испанския народ", Прага, 1938, и др. По-цялостна представа за приноса на Димитров за развитието на революционното работническо движение и творческия марксизъм-ленинизъм предложиха на нашите чи татели следвоенните издания: „Избрани речи и статии", Прага, 1950; „След Мюнхен, единен фронт на международния пролетариат", Прага, 1951; „За литературата, изкуството и науката", Прага, 1952; „Димит ров за младежта“, Прага, 1950; „България по пътя на социализма", Прага, 1949; „Ди митров пред фашисткия съд", Братислава, 1958; „История на българската комунистическа партия", Прага, 1962, и др. Излязоха и литературни произведения за Димитров, като книгата на Камен Калчев „Син на работническата класа" (Братислава, 1950 и 1952) и Биографията на Димитров (Прага, 1948). Всички тези издания, както и след ващите запознаха чешкия и словашкия читател с личността на Димитров. Трябва да отбележим и това, че книгите, издадени на чешки и словашки, често стават собстве ност на цялата чехословашка културна общност, на чешките и словашките читатели, което произтича от близостта на двата офи циални езика в Чехословакия. Може да се каже, че благодарение на резултатите от преводаческата и издателската инициатива в двете национални култури читателите в Чехословакия имат една цялостна представа не само за делото и личността на Димитров, но и за литературата и науката, за историята и успешното напредване на България по пътя на социализма.