Дончев

Книгата „Литературни и мемоарни етюди дава представа за цялостния творчески път и литературнокритически лик на Николай Дончев. Тя съдържа негови избрани произведения, издадени по случай 80-годишния му юбилей. В нея са включени статии, есета и мемоарни очерци, обединени от една обща насоченост - желанието да се покажат връзките на нашата Литература с другите литератури, да се представи родната ни култура пред света, да се потърсят мостовете за духовно общуване с ценното и прогресивното в европейските култури. Нашата страна вече има големи естетически постижения, но невинаги умеем да ги пропагандираме пред света - а това е една важна задача. В тази насока упоритата, непрекъсната и всеотдайна дейност на литературоведа и есеиста Николай Дончев заслужава висока положителна оценка и адмирация. Още от началото на своята литературнокритическа дейност (от края на 20-те години до днес) вече няколко десетилетия той неуморно пише изследвания и статии, които разтварят прозорец към света, сближават ни с културата на другите народи. Не може дори да се изброят всички проя ви на Николай Дончев в това отношение. Никой друг не е публикувал толкова много статии в чуждестранния печат, в които с обич и проникновение се анализират ярки явления на нашата литература. Мисля, че малцина са тези, които биха могли да извър шат подобна толкова необходима творческа работа. Тук е нужно великолепно познаване на чужди езици в техните нюанси, в сложните 142 им смислови отсенки - а Николай Дончев познава отлично френски и италиански език. Необходим е и усет за спецификата на художе ствените образи, за да се анализира пълноценно. Нужно е и да се разбира, да се знае това, което е интересно за чуждия печат, без да се правят каквито и да е компромиси и отклонения. Особено ценна е дейността на Дончев в последните десетилетия: в редица авторитетни издания на западните страни той отпечатва много есета и статии за успехите на социалистическо-реалистическата ни литература, за литературоведческата ни мисъл, за литературната ни критика днес. Материалите на нашия автор са търсени и ценни, неговата оценка е категорично призната и ува жавана. И не става въпрос само за популяризаторска дейност. Който е следил тези мате риали, ще види в тях оригинално литературнокритическо мислене, самостоятелност на интерпретациите, последователност в принципите. Тези качества се проявяват и в изда дения сборник. Ето например статията „Елин Пелин - белетристът". В нея виждаме как с жив образен език, с чистота на словесните форми и съчетания се изгражда един образ, който е верен, одухотворен, осмислен, с много акценти към характерни особености и същностни страни на творческия свят. Николай Дончев разкрива умело специфичното за индивидуалната физиономия на писателя, за неговия подход на художник, за атмосферата, в която живеят героите му, за народностното в облика му.

Николай Дончев работи на един важен сектор, който за съжаление все още привлича малцина. Става въпрос за анализиране на контактологичните изяви между нашата литература и другите литератури. Страната ни вече има големи културни постижения. Невинаги обаче ние умеем да ги представим пълноценно пред света - и това е една съществена задача все още нерешена пъл но. В тази насока пионерска е упоритата, непрекъсната и всеотдайна дейност на литературоведа и есеиста Николай Дончев. Още от началото на своята литературоведска работа от края на 20-те години до днес, вече няколко десе тилетия, той неуморно пише изследвания и статии, есета и рецензии, които откриват прозорец за света към литературата ни, изграждат мост между на шите художествени постижения и културата в другите европейски страни. Не биха могли дори да се изброят всички прояви на Н. Дончев в това отношение. Никой друг не е печатал толкова много статии в чуждестранния печат - в тях с обич и проникновение се анализират ярки явления от литературата ни. Не е случайно, че малко литературоведи се насочват към подобна дейност - тя е трудна и изисква ред разнородни качества. Тук е нужно великолепно познаване на чужди езици в техните отсенки и нюанси, в сложните им смислови приливи и отливи - а Николай Дончев познава отлично френски и италиански език. Нужен е и усет за спецификата на художествените образи, за да анализираме пълноценно. Необходимо е и да се разбира, да се знае какво е интересно за западния печат - без при това да се правят каквито и да с компромиси. Нашият критик и литературовед неведнъж е проявявал ярките си възможности като анализатор и ценител, като възторжен почитател на цен ното в родната ни литература. Особено ценна е дейността на Николай Дончев през последните няколко десетилетия: в редица авторитетни издания на западни страни той отпечата голям брой есета и статии за успехите на социалистическореалистическата ни литература, за литературоведската ни мисъл, за литературната ни критика. В тях той говори за новия метод на авторите, за марксистките им позиции, за идеите им, за сложността на художествените образи, за явления и събития от действителността, която се отразява. Материалите на нашия автор са тър сени и ценени, неговата оценка е категорично призната и уважавана. Той си извоювал безспорен авторитет. Не става въпрос само за популяризаторска и пропагандаторска дейност в чужбина. Който е следил тези материали, ще види в тях оригинално литературнокритическо мислене, самостоятелност интерпретацията, последователност в принципите.

Виждаме как пред очите ни истините на създаваната днес литература гу бят своя блясък, властта си над съзнанието ни и не подхранват любопитството да се връщаме към книги, които са ни привличали и удовлетворявали преди десет или петнадесет години. Започвам с тая обща и малко безутешна конста тация наблюденията си над въпроси около създаването на „Време разделно" от Антон Дончев, защото романът е сред малкото, което вече две десетиле тия продължава да се търси и чете. Литературната критика го позабрави и ако го споменава, то е в обзорните прегледи, без анализ, без търсене на неизпол зувани пътища към идейно-естетическата същност на текста, а читателят - не; в ръцете му е деветото издание на книгата с все така голям за нашата Книгоиздателска практика тираж... Но не това ме насочи към предисторията на „Време разделно". Вярно c, че в еволюцията на историческия тип повествование той заема възлово място и се нарежда сред проявите, които още в началото на 60-те години ни убедиха, че предстоят важни естетически трансформации в нашата проза, че класическата вазовско-загорчиновска линия по същото време ни предлага своята „лебедова песен" в „Железният светилник“ и „Преспанските камбани" на Д. Талев и на нейна смяна идва философско-историческият разказ за българкото минало. Нещо повече - с „Време разделно" А. Дончев се насочи към фолклорно-митологични представи и наслоения в народната памет, които разкриха сложната си, с изключително богатство образотворческа демопсихологическа същност. Но и това не е подтикът за наблюденията над романа тук. Задачата ми е да засегна реализацията на творбата, да изтъкна някои черти на творческия процес с убеждението, че и подходът на А. Дончев с „Време разделно" може да бъде един от близките по време „уроци“ за в днешната ни литература. И младите В началото ме заинтригува неколкократно изказваното от А. Дончев твърдение, че „романът е написан за 43 дни“, че не го е поправял и текстът не познава мъчителната стилистична обработка, многото редакции и преписвания, че го е „прочел за втори път чак на коректури".