Климент

След като Стамболов идва на власт, изгоненият от политическата арена бивш шеф на правителството на либералите Петко Каравелов бил принуден да се занимава с културно-просветна дейност. Той основава в София дружество за разпространяване на полезни знания сред народа и за развитие на неговия вкус, което започва да издава в 1888 г. списание„Библиотека „Свети Климент“, наречено така в чест на най-стария просветител Климент Охридски. През периода на острия книжен глад в България и наводняването на книжния пазар с долнопробна литература списанието се стремяло да даде на широкия читател образцови произведения на световната литература. Преобладаващо място в списанието заемат руските писатели. Страниците му са изпъстрени с имената на Пушкин, Некрасов, Тургенев, Лермонтов, Толстой. Читателите се запознават с малко известни или съвсем неизвестни за тях автори: със стихотворенията на Батюшков, Колцов, Плешчеев, И. Козлов, с разказите на Шчедрин, Короленко, Гаршин, Каронин-Петропавловски. „Библиотека „Свети Климент“ съумява да стане проводник на руското обществено-литературно влияние в България по време на развил нялата се стамболовска реакция, когато официалният вестник „Свобода" води разюздана русофобска пропаганда и настоява да се подбира специална литература от западни автори за подрастващото поколение. Писателят-народник Т. Г. Влайков в спомените си за 80-те и 90-те години се отзовава за списанието като за много хубаво и ценно за вре мето си. "1

Образът на писателя Климент Охридски все още остава ненапълно очер-- тан. Климентовото книжовно дело не е събрано, не е издадено в по-пълно научно издание. Няма единство по въпроса, какво включва това дело, няма пълен списък на Климентовите „слова". Климентовото литературно наследство не е оценено нито от литературно-историческа гледна точка, нито от идейно-естетическа. Изследването на това наследство, което бе започ нало в последните десетилетия на първото хилядолетие от неговата смърт, не бе продължено в първите десетилетия на вгорото хилядолетие. Може би по-значителен импулс за изследователска работа около това наследство ще даде чествуваната тая година 1050-годишнина от неговата смърт. Климент заслужава напълно една такава изследователска работа.

На 2 юни т. г. Научният съвет на Института за литература при БАН обсъди и прие за печат сборник с изследвания, който Българската академия на науките и Софийският държавен университет подгот виха по случай 1050-годишнината от смърт та на бележития български и славянски просветител, учител и книжовник Кли мент Охридски. В него са включени 24 студии от български автори-историци, литературоведи, езиковеди, специалисти по история на българското изобразително изкуство и музика, както и една библио графия на българската литература върху Климент Охридски за периода 1945- 1966 г

По време на тържествената научна сесия за 1050-годишнината от смъртта на Климент Охридски, постигайки юбилейното си пред назначение с най-голяма точност, излезе от печат умно и интересно написаната книга на Надежда Драгова за бележития български и славянски просветител. Без съмнение, в библиографиите за посветените на Климент 1 Н. Драгова, Климент Охридски. Разказ за него и за враговете му. С., Издателство на Националния съвет на Отече ствения фронт, 1966, 266 с. Съчинения тя ще намери мястото си в раздела „научно-популярна литература". Не е изключена възможността да я отминат пре небрежително както отделни представители на строгата академична мисъл, така и някои от творците на съвременното историческо художествено четиво, ако априорно и при пишат познати недостатъци на книги от нейния род. А тя не е нито елементарна, нито суха и безжизнена. От първата до последната й страница ни пресрещат резулта тите на съвършено ясен, детайлно обмислен и прецизно изпълнен замисъл, радват ни качествата на популяризатор от висока класа.

оявата на първия том от съчиненията на Климент Охридски е събитие в съвре менния научен живот. Неговата стойност произтича не само от обстоятелството, че то увенчава близо 130-годишната история на проучванията върху Климентовото кни жовно дело, в която е вложено усърдието на учени от няколко страни и няколко поколения, и че същевременно, като всяко значително научно постижение, то открива нови перспективи пред изследователската мисъл. Томът представя в системно единство творчеството на една от най-големите лич ности на източната православна култура и отново потвърждава с изобилни, най-конкретни документални данни истината за необикновената роля на старобългарската Литература извън пределите на средновековна България, за несъмнената и популярност и високия и престиж в най-широки териториални и хронологически граници. Чест за българската наука е, че именно нейни представители осъществяват изданието. Дъл гогодишните традиции у нас в областта на кирило-методиевската проблематика и винаги будното чувство на признателност и дълг пред изключителните исторически заслуги на бележития ученик на солунските братя правят този факт напълно закономерен. Авторският колектив (Б. Ст. Ангелов, К. М. Куев и Хр. Кодов) е преодолял спе цифичните трудности, които възникват при обнародването на средновековното литературно наследство. Макар и да тръгват от една солидна основа, каквато представляват опитите на двадесетината специалисти, пре димно руски учени, за установяване и изда ване на Климентовите съчинения, тримата съставители насочват усилията си преди Всичко към издирване и въвличане в кръга на проучванията на нов изворов материал. Работата им през последните няколко години, активизирана от взетото през 1965 г. решение на Института за литература при БАН да се съберат и издадат съчиненията на Климент Охридски, и протекла особено плодотворно между другото и в книгохра нилища на СССР, Чехословакия, Румъния 146 и Югославия, промени съществено картината на размерите и разпространението на Климентовата книжовна продукция. До статъчно е да се спомене само, че почти всички поучения и похвали, намерили място в първия том, са обработени по голям брой преписи. Много често те са над 40-50 за всяко отделно произведение, а в единични случаи количеството им достига трицифрени числа (Похвално слово за Михаил и Гав риил - 156 преписа, Похвално слово за възкресение Лазарово - 115 преписа, Похвално слово за пророк Илия - 145 преписа). Без да означава изчерпване на всички въз можности - нещо естествено и очевидно, отбелязано изрично и във встъплението към тома, събраният материал от първоизточ ниците, допълнен и от прегледа на редица печатни пролози, е напълно достатъчен по обем, за да бъде надеждна опора, когато се е решавал основният проблем на изда нието - Климентовото авторство. Томът обхваща 40 слова и поучения. Принципите за подбор и предаване на тек стовете са обмислени грижливо и са про карани последователно с професионална вс щина. Съставителите се ориентират към найстария от известните преписи на всяка творба, като се придържат до схващането, че той обикновено отразява най-добре авторския текст. При равни други условия се предпо читат датираният текст и българската ре дакция. Словата са подредени хронологично по църковния календар според септемврий ската година. Големият брой преписи в повечето случаи е наложил да се отделят много усилия и време, за да бъдат определени текстовете за разночетения. Тук отново е да дена преднина на по-старите преписи. Самите разночетения носят текстологически характер. Словата са предадени във фотокопия и транскрипция и това безспорно от крива пътища за палеографски и езиковедски наблюдения върху тях. Установяването на две редакции се отбелязва чрез публикация и на двете версии. Особено внимание заслу жават уводните части към всяка творба. Тук преобладава прецизен археографски обзор. Привлечени са и извънредно полезни сведения, свързани с историята на съответния църковен празник или на прославяния църковен герой.

Краткото житие на Климент Охридски, известно и като Охридска легенда, е един важен и интересен литературно-исторически паметник на нашето Средновековие. Наред с Пространното житие на Климент, написано от Теофилакт Охридски, наричан и Български, то рисува образа на великия деец, един от създателите на българската и славянска писменост и на Златния век на българската култура и литература от ІХ-Х в. Написано е през първите десетилетия на XIII в. от охридския архиепи скоп Димитър Хоматиан (роден около 1165 г., починал след 1234 г.). По произход той е грък, но се изявява като български църковен деец и литературното му дело се включва, ако не изцяло, то в голямата си част в българската литературна история. Дълго време той е хартофилакс на Българската архиепископия в Охрид. В 1216 г. е избран за неин архиепископ. Димитър Хоматиан е бил образован духовник, авторитетен канонист и сръчен писател. Чрез своето книжовно дело той се стреми да се доближи до своето паство и до местната традиция, както и да защити Българската архиепископия в Охрид от посегателства и разпокъсване. Краткото житие на Климент Охридски, което той написва, е познато в две версии: гръцка и старобългарска. И двете ще са от времето на автора. Навярно той е написал най-напред Житието на гръцки, а после се е погрижил то да бъде преведено на старобългарски. Гръцкият наслов гласи: «Τῇ αὐτῇ ἡμέρᾳ (κξ᾽ ἰουλίου) μνήμη τοῦ ἐν ἁγίοις πατρὸς ἡμῶν ἀρχιεράρχου καὶ θαυματουργοῦ Κλήμεντος, ἐπισκόπου Βουλγαρίας, τοῦ ἐν τῇ ᾿Αχρίδι." Старобarаpският текст е онасловен: „Месьць юлте, КЗ Днь. Паметь препод ОБНАГО штца нашего, архієред Хонстова и чедотворца Канмента епнскопа бльгарска, иже в Охрид, в. Най-старият препис на гръцкия текст, Григоровичев, е от XIII-XIV в. (в Библ. „Ленин", бивш Румянцев музей в Москва). Издаден е от Григорович. Друг препис издава Шафарик (с латински превод). Житието е обнародвано още от Билбасов и Баласчев. Йорд. Иванов намира старобългарски текст в пролог на Зографския манастир.

Литературоведската умереност срещу теоретичния фанатизъм (Яни Милчаков, Социални полета на литературата, УИ "Св. Климент Охридски", С., 2009 г.)