От Боало насам естетиката все се оказва в положението на закъснял ученик който трябва да наваксва пропуснатото. Теорията по-бавно осмисля динамич ния художествен опит на времето, но не това определя обема на пропуснатото, а инерцията на мисленето. Различни са факторите, провокиращи нови идеи в естетиката. Между тях изрично трябва да се посочи ролята на съвременното изкуство. С някои свои прояви то е дръзко предизвикателство срещу утвърдени вече, считани за неоспо рими истини. То невинаги се побира в разработените категории и термини, дори „посяга" върху тях — обезсмисля ги и ги подравя. Впрочем би трябвало да се предпазваме от увлечения! В основната си част изкуството на ХХ в. съвсем не е напуснало руслото, описано и охарактеризирано от нашата естетика. Това ще рече: понятийният и „апарат" все още е годен. (Друг е въпросът, дали с този „апарат" се обясняват задълбочено и правилно художе ствените факти.) Въпреки това „необичайните" явления в изкуството зачестяват - симптом, че художественият процес си проправя и ново русло, че тръгва и по други пътища. Тъкмо тук разработеният от естетиците понятиен „апарат" не работи добре, понеже не е съобразен с тези „странности" при някои съвременни творчески изя ви. Някои от международните разговори за т. нар. „криза в естетиката" (Кра ков - 1979, Дубровник - 1980) сочеха като виновник тъкмо съвременното изкуство или по-точно някои негови явления, твърде радикални и новаторски, за да се поберат в традиционните работни категории и проверени истини. Трябва ли да се занимаваме с тях? Бихме могли да ги премълчим — и не само при учебникарския курс или цикъла лекции с образователна цел. Но науч ната мисъл е и своего рода чувствителен „барометър“; тя регистира и отклоне нията от нормата, предвещаващи нерядко сериозни промени. Не е достатъчно да се заяви; изкуството на епохата е много динамично, многообразно, разностил но. Освен това то е подхвърлено на радикални промени, някои от които докосват самата му структура, даже понятието за спецификата на изкуството. Но това с голям въпрос, очакващ даровитото перо на теоретика. Тук ще се задоволя с една тема, актуална за съвременното изкуство, която ни задължава да видим и преос мислим някои художествени явления. Това е темата за естетическата дистан ция, в която влиза и проблемът за условността в (на) изкуството. Спирам се ты мо на нея, понеже през 1973-1974 г. се разгоря кратка полемика по страниците на в. „Народна култура", сп. „Философска мисъл" и др. Приведеният факти ки материал не само бе недостатъчен; бяха пропуснати цели звена от художестве ния процес, бяха игнорирани нови, с радикална естетическа характеристика про 100 ви. Споменах за тая полемика не от интерес към минали неща, а защото е показателна за една инерция в осмислянето „предизвикателствата" на съвременното изкуство.