Човешката

Когато излиза първата книга на Младен Исаев през 1932 г., за нея се отзовава Георги Бакалов, който в сп. „Звезда" пише: „С пущането на стихосбирката „Пожари" др. Младен Исаев завършва своята прощъпулка в поезията. Той влиза в поезията с дар, който обещава и на който работническият читател гледа надежди. Това, което др. Исаев ни дава в своите „Пожари", е много насърчително. У др. Исаев има дълбока и искрена лиричност. Макар обществените мотиви да преобладават в сбирката му (нещо напълно естествено за пролетарския поет), но те са тъй органично сраснали с неговите лични преживявания, че заразяват със сърдечната си искреност." В тази точна характеристика на големия наш критик прави впечатление повторението искрена лиричност“ и „сърдечна искре ност". Със своята прозорливост Бакалов е доловил нещо много вярно в характеристиката на младия автор. Стиховете, с които започва Младен Исаев, са въздействуващи с открояващата се изповедност и топлота, с живото и непосредствено преживяване. Неговият земен глас завладява с висотата на поривите и мечтите. В ранните песни на поета напира болката по загиналите в септемврийските кървави дни и нощи на 1923 г., в които той сам е бил деен участник. В неговото юношеско съзнание са запечатани мъчителни сцени, отразени са и величави битки на живот и смърт. Жизнените впечатления са изразени чрез идейно-емоционалната приповдигнатост на стиха, чрез неговата колоритност и изразителна пластика. Особено открояващо се изпъква стихотворението „Край Огоста": Сега Огоста пее тиха песен за жертвите на миналия бой, за кървавата отшумяла есен, преминала над равнините с вой. .. А тия голи клонища безшумно се удрят о студените скали и страшно светят тук води куршумени, обагрени от кървави следи. Чувството е лишено от външна патетика, стихът е въздействуващ и ясен. Тук няма плач за героите, а се долавя мъжествена убедителност, че борбата е неизбежна и тя продължава. Има нещо фурнаджиевско в израза „страшно светят тук води куршумени". Виталното изживяване придава борческия тонус на стиха.