Submitted on

Научни съобщения и документи

Библиографски раздел
Научни съобщения

Портрет на човека и поета Кирил Христов

Free access
Статия пдф
858
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Градският народен съвет в Стара Загора си е поставил благородната задача да изгради дом-музей на писателите-старозагорци, наречен още от сега „Литературна Стара Загора". Началният етап от създаването на този пръв по рода си у нас институт ще бъде събирането и систематизирането на материалите, свързани с живота и творческата дей ност на литературните творци. Първите резултати в тази насока са насърчителни. Преди известно време на разположение на съвета са предадани материали, които разкриват някои моменти от живота, обществената дейност и художественото творчество на Кирил Христов. Между тях по-специален интерес представлява един литературен етюд, написан от Илия Иванов (псевдоним - И. И. Радин). Авторът е съученик и близък приятел на поета, бивш гимназиален учител в Шумен, човек с литературни интереси, ерудиция и култура, починал преди десет години. Сам Радин оценява твърде скромно своя етюд, макар че трудът предизвиква значителен интерес не само от фактологично гледище. В увода Радин отбелязва, че съвсем не е имал намерение да прави сериозно проуч ване иоценка на поетическото творчество на Кирил Христов и само за последователност и системност на изложението е зачекнал тук-там творчески въпроси. Целта на автора, както той сам я определя, е да разгледа някои произведения на поета откъм фактическата им страна; да посочи техния произход и значение за създаването на едни или други отношения на К. Христов с хората на литературата и обществото; както и да изтъкне някои моменти от неговия живот и темперамент, които „бяха създали за него една тежка и задушлива атмосфера, сред която мъчно можеше да се диша, а камо ли да се твори и която атмосфера го принуди на доброволно изгнаничество". B И досега този интересен портрет на човека и поета Кирил Христов не е подна сян на обществено внимание. Той е бил изпратен от Радин до съпругата на поета. едно свое писмо до уредника на музея „Гео Милев" в Стара Загора тя споделя: „И. Иванов дълго време докато беше здрав се занимаваше с мисълта да напише нещо пообширно за творбите на своя приятел Кирил. Той знаеше, че аз ще запазя такова нещо най-грижливо, докато би могло да бъде печатано. Когато довърши двете статии (втората статия е озаглавена „Славянското чувство у Кирил Христов") той ми ги даде с молба да ги пазя като своя собственост и да ги предам един ден, където намеря за добре". Тук публикуваме откъси от етода на Радин.
Submitted on

Преглед

Библиографски раздел
Преглед

Образът на поета

Free access
Статия пдф
1023
  • Summary/Abstract
    Резюме
    За живота и творчеството на поета на „Скрити вопли" еписано много. И почти винаги с любов и преклонение пред неговата богата артистична природа, с искрен пиетет към неговата оригинална поезия. Поезията на Дебелянов преживя много от неправилните възгледи на критиците за нея, тя устоя на обективната оценка на времето. Стеснявайки кръга на обще ственото въздействие на поезията на Дебелянов, поставяйки я изкуствено в опре делени рамки, нашата литературна кри тика от миналото е натрупала немалко предубеждения за нейната същност, обя вявайки я за поезия на символизма - макар и освободена от неговите крайни форми, от неговите безусловни естетически изисквания. Критиците продъл жаваха да търсят символистическа, иреалност" в нея, да категоризират и обобщават, да формулират и да отричат формули, а поезията на Дебелянов продъл жаваше да живее, да вълнува сърцата, да вдъхновява в любов към живота. Защото в най-значителните си постижения тя придобиваше значението на поезияизповед, на поезия-съдба.
    Ключови думи
    Образът, поета
Submitted on
Библиографски раздел
100 години от рождението на П. П. Славейков

Спомен за поета

Free access
Статия пдф
1229
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Аз живях ми при леля си Тодорка две години. При нея завърших гимназия, защото ро живееха в Кюстендил. Това беше в 1906 и 1907 година. Нейният мъж се беше поминал. Къщата му беше в същия двор на малката къща на дядо Славейков, в която жи вейкова,• от По Болград. мъж Коста Атанасова, племеница на снахата на Пенчо 62 Славейков, Тодорка Иванка Сла вееше Пенчо Славейков, на площад Славейков. Нашите прозорци гледаха в Пенчозите прозорци. Тук при леля си, го видях за пръв път. Висок, красив, черноок човек с бастун. Правеше ми силно впечатление, още повече, че той мъчно се движеше и бавно, бавно го вореше. Идваше много често, обикновено след обед на кафе, а в неделя към 10 часа сутрин. От далеч чувах тоягата му по калдаръма, когато идваше при леля. Слизаше долу в столо ваята и разговаряха с леля ми. Щом влезеше, аз скачах готова да му подам това онова, с нещо да му услужа. Леля ми ми правеше забележка, че това го стеснявало - да не стол така на щрек и да не показвам, че забелязвам недъга му, защото това го притеснявало. Веднъж доде и разправи на леля ми:
    Ключови думи
    Спомен, поета
Submitted on

Литературни анализи

Библиографски раздел
Статии

Раждането на поета

Free access
Статия пдф
1243
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Майце си“ - първата поетична творба на Ботев поставя не само бле стящо начало на творчеството му. Тя става своеобразно съсредоточие на таланта му, открива неподозираните възможности на личността да изяви себе си. „Майце си" ознаменува раждането на най-големия ни поет, необикновената жизненост и художествена неповторимост на таланта му. Няма друг пример в нашата литература за такова спонтанно, неочаквано раждане на таланта. Вазов, един от връстниците на Ботев в поезията, дълго време преди създаването на „Борът“, стихотворение, което му донася поетична слава, прави твърде бледи, незначителни „опити". Славейков трябва да извърви дългия път на подражателната поезия, преди да намери себе си, своята собствена поетична тема. Даже Чинтулов - един поет, който стои по-близко до Ботев с непосредствената изява на таланта си, в първите си стихотворения е почти съвсем „различен“ от познатия поет на романтичната младост на нашето Възраждане - авторът на първите бунтовни песни.
    Ключови думи
    Раждането, поета
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

В хумористичния свят на поета

Free access
Статия пдф
1389
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Поет, баснописец, фейлетонист, автор на афоризми, епиграми, пътеписи, мемоари, на литературни и театрални статии, произведения за деца, Димитър Подвързачов е наистина една сложна натура, която се отличава с ярката си творческа индивидуалност. Прекарал като сирак тежко детство, закърмен с идеалите на народниците, още с първите си стихотворения (печатани в „На дежда“ и „Българска сбирка") привлича вниманието на Ив. Вазов, който въз лага недежди на младия поет. В литературния си сборник „Лъчите на поезията" 1901, Г. Бакалов помества стихотворения от Подвързачов с подчертан критически реализъм. „Между стихотворенията на младите творенията на Подвър зачов - пише той в предговора - се отличават с по-голяма художествена издържаност и оригиналност, преди всичко те отговарят на най-важното изискване на демократичното и хуманно творчество." Изпаднал под влияние на народническо-социалистическите идеи в началото на века, по-късно младият поет се отклонява от това здраво реалистично начало, поезията му обеднява от борчески мисли и настроения и в редица свои произведения той възпява не народните страдания, а личните си неволи. Това личи от заглавията на стихотворенията „Скръб“, „Без път“, „Бездна“, „Проклятие“, „Гроб" и др., печатани в сп. „Художник“, „Съвременник“ и в редактираното от него сп. „Звено“, 1914, написани в духа на символистичната поезия. Но с право Хр. Радевски твърди: „Символистичните мотиви не са твърде характерни за него. Подвър зачов е преди всичко хуморист, активен съдник на обществените борби, а за поезията на символизма е характерно именно отчуждаването от обществения живот“ („Изкуство и критика", 1939, кн. 8). Подвързачов не се затвори в рицарските замъци на усамотението, не се огради с ледени стени, не избяга от тъл пите. Той живя с тревогите на своето време и се налага като поет хуморист и сатирик. Когато първите години на нашето столетие е в най-яркото си прояв ление, Д. Подвързачов редактира няколко хумористични издания („България", 1904-1909, „Оса“, 1909-1910, Смях", 1911-1914), където помества хумористични творби с подчертан сатиричен характер. Това вече ясно говори за жи вата връзка на поета с народа. Единствената книга, която приживе издаде, сборникът фейлетони „Как дяволът чете евангелието" (подписан с най-попу лярния му псевдоним Хамлет принц Датски), потвърждава мисълта, че поетът еценял преди всичко хумористичните си произведения - той се налага като един от най-изтъкнатите ни баснописци и фейлетонисти.
    Ключови думи
    хумористичния, свят, поета
Submitted on

Ламар на 70 години

Библиографски раздел
Ламар на 70 години

Верността на поета

Free access
Статия пдф
1392
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В неочакваността на неговата седемдесетгодишнина има нещо показателно оптимистично. Всеки, който скоро е срещал среброкосия юбиляр, забързан из софийските улици, или при задушевен разговор, между селяните в Драгалевци или всред белите простори на родните планини, несъмнено еотнесъл със себе си впечатлението за неизтощима жизненост и крепко здраве. Всеки, който е чел най-новите стихове или доверчиво е общувал с поезията и белетристичните му начинания от последните години, се е убедил, че поетът Ламар се радва не само на физическа бодрост, но и на завидна душевна енергия и младост. И най-предубеденият търсач не би могъл да открие в тях успокоеността, духовното равновесие и улегналостта, характерни за мъдрото примирение на творческата зрелост.
    Ключови думи
    Верността, поета
Submitted on
Библиографски раздел
70 години от рождението на Младен Исаев

Човешката песен на поета

Free access
Статия пдф
2407
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Когато излиза първата книга на Младен Исаев през 1932 г., за нея се отзовава Георги Бакалов, който в сп. „Звезда" пише: „С пущането на стихосбирката „Пожари" др. Младен Исаев завършва своята прощъпулка в поезията. Той влиза в поезията с дар, който обещава и на който работническият читател гледа надежди. Това, което др. Исаев ни дава в своите „Пожари", е много насърчително. У др. Исаев има дълбока и искрена лиричност. Макар обществените мотиви да преобладават в сбирката му (нещо напълно естествено за пролетарския поет), но те са тъй органично сраснали с неговите лични преживявания, че заразяват със сърдечната си искреност." В тази точна характеристика на големия наш критик прави впечатление повторението искрена лиричност“ и „сърдечна искре ност". Със своята прозорливост Бакалов е доловил нещо много вярно в характеристиката на младия автор. Стиховете, с които започва Младен Исаев, са въздействуващи с открояващата се изповедност и топлота, с живото и непосредствено преживяване. Неговият земен глас завладява с висотата на поривите и мечтите. В ранните песни на поета напира болката по загиналите в септемврийските кървави дни и нощи на 1923 г., в които той сам е бил деен участник. В неговото юношеско съзнание са запечатани мъчителни сцени, отразени са и величави битки на живот и смърт. Жизнените впечатления са изразени чрез идейно-емоционалната приповдигнатост на стиха, чрез неговата колоритност и изразителна пластика. Особено открояващо се изпъква стихотворението „Край Огоста": Сега Огоста пее тиха песен за жертвите на миналия бой, за кървавата отшумяла есен, преминала над равнините с вой. .. А тия голи клонища безшумно се удрят о студените скали и страшно светят тук води куршумени, обагрени от кървави следи. Чувството е лишено от външна патетика, стихът е въздействуващ и ясен. Тук няма плач за героите, а се долавя мъжествена убедителност, че борбата е неизбежна и тя продължава. Има нещо фурнаджиевско в израза „страшно светят тук води куршумени". Виталното изживяване придава борческия тонус на стиха.
    Ключови думи
    Човешката, песен, поета
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Прозата на поета

Free access
Статия пдф
2818
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Прозата на Яворов есвързана с една неразбулена загадка в съдбата и ха рактера на поета: Македония. Казвам загадка, защото критиката все още не е проумяла напълно причините и подбудите, тласнали Яворов към четничество то, към един живот, който със своята суровост и праволинейност е бил коренно противоположен на Яворовия характер. Мнозина подозират поета в поза, в неоправдана амбиция да повтаря Ботевия път, без да е имал неговата съдба. Ала поетовата логика не е подвластна на категориите, с които си служи обикно веният човек. У него бушуват други сили, движат го други закони, които ние труд но успяваме да разберем. за Македония, българското националноосвободително движение в Македо ния за Яворов е „онова вродено чувство за тайнство, мрачно; после оная страст към риска". И макар че той отрано се свързва с движението и участвува по различен начин в него, до първото му отиване като четник в поробената земя Маке дония ебила тайнство. Тя го е привличала с възможността да се приложи, да се изяви, да вложи страстта си, да се включи с цялата си бушуваща сила в нещо, което има смисъл и стойност. Интелигентът, поетът, човекът с променливо настроение, меланхоликът е търсел отдушник за житейската си пасивност, неудовлетворението си от прозаичния и скучен бит. Ала какво го очаква там? Яворов не езнаел. Това, от една страна. От друга, поетът Яворов е имал самочувствието на наследник на поета Ботев. По сила на таланта, по експлозив ност на чувствата и поетическа мощ Яворов с право е бил сравняван с гения на българската литература. И сам той го е съзнавал, но то не му е било достатъч но. Яворов се естремял и към житейско повторение на Ботев. На Ботев револю ционера, на Ботев четника. Поетът е човек странен, но бихме ли обяснили живота и делата му единстве но като резултат на чудатости? Това значи да го изключим напълно от нашия свят, без да сме успели да се докоснем дори мъничко до неговия. Тогава защо да не видим в постъпките му и израз на разумна воля - така, както и при други те четници, с които е споделял трудния път на борбата за освобождението на Македония? Въпросите са много, а всеки техен отговор еключ към съдбата на поета. Бих искал да отбележа една странност в биографията на Яворов, обяснява ща донякъде характера на поета и решението му да се посвети на националноосвободителната кауза. Яворовите приятели са били обикновено хора на дело то, хора, отдадени на революцията - все праволинейни личности, поставили се изцяло в служба на чуждата воля. Революционната борба само относително признава гордостта и самоопределението на личността. Подчинение, върху кое то се гради дисциплината, е абсолютно задължително.
    Ключови думи
    прозата, поета
Submitted on

Научни съобщения. Документи

Библиографски раздел
Научни съобщения

Уроците на поета

Free access
Статия пдф
2994
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Всяка среща с поезията на Александър Блок е събитие в живота на добрия читател. И това е обяснимо. С Блок приключва развитието на руската предоктомврийска поезия и с него съще временно се трасира пътят към новата, революционната, съветската поезия. Патосът и отрицанието, толкова характерни за руските писатели от XIX в., Блок доведе в зрялото си творчество до краен предел и в същото време като поет и гражданин подкрепи и тръгна в крак новото. Затова и за българските читатели Блок става близък не само по дълбокото славянско чувство, което лъха от всеки стих на творбите му, но и по омразата му към миналото, по романтичната му устременост напред, по вярата му в човека и великата родина - чувства, които той изразява с поразително поетично майсторство. Като имаше пред вид следоктомврийските поеми стихове на поета, още през 1921 г. Гео Милев писа: „Русия - великата саможертва на чове чеството - е синтезирана в поетическото дело на Александър Блок. "1 Не по-малко точен в оценИ ката си за него е и Г. Бакалов: „Блок не дойде от Революцията, но когато се появи тя, той я посрещна възторжено. Душа Романтична, жадуваща нови светове през бури и пламъци, той възприе Революцията като велика обновителка. Каквито и да бъдат нейните пътища, него го пленяват крайните и цели. Блок не би бил поет, ако не видеше в Революцията една истинска поема, творима от милионите. В този смисъл уроците на Блок не пресекват и в наши дни. В стиховете и поемите му и днес читателят продължава да намира отговор на въпросите за човешкото щастие, вълнуват го мислите му за историческите пътища на руския народ, интелигенцията и родината. Уроците на Блок са многопосочни. С дистанцията на времето тяхната въздействена сила не намалява, а обратно - увеличава се, става още по-разтърсваща духовете. Защото Блок е от истински големите, класиците, новаторите. Много вярно тази страна или черта на таланта му е определил Г. Цанев в спомените си „Руската класическа и съветска литература в моя живот".
    Ключови думи
    Уроците, поета
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Творческият път на Рафаел Алберти (80 години от рождението на поета)

Free access
Статия пдф
3287
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Рафаел Алберти, всепризнатият корифей на днешната испанска поезия, един от най-изтъкнатите творци на нашето столетие, принадлежи към „поко лението от 1927 г.", което даде най-големите съвременни лирици на Испания: Федерико Гарсиа Лорка, Висенте Алейсандре, Педро Салинас, Хорхе Гилен, Херардо Диего, Хосе Бергамин, Дамасо Алонсо, Луис Сернуда, Емилио Пра дос, Мануел Алтолагире и Мигел Ернандес, към поколението, което издигна испанската поезия до върховете на световната литература през ХХ в. и създаде Втория златен век в испанската култура". То преминава през теченията на европейския авангардизъм, за да стъпи по-късно здраво върху позициите на реа лизма, да се приобщи към съдбата на родината, да остане със своя народ в дните на трагични изпитания. Поетите от това поколение изпитват горчивините на изгнанието след Гражданската война от 1936-1939 г., но отстояват докрай своите хуманистични граждански и естетически възгледи. Това се отнася на първо място до Рафаел Алберти, прекарал в емиграция почти четири десети летия, тръгнал от романтичния бунт срещу действителността и от авангардист ките увлечения и достигнал до социалистическия реализъм, до вярата в утреш ния ден на своя народ и човечеството, до активната борба за свобода и мир. Творческият път на Рафаел Алберти е в същност пътят на прогресивната испанска поезия към сливанетой с народната съдба и приобщаването и към люционните идеали на нашата епоха. ревоПътят на Алберти към социалната поезия е много дълъг и сложен, може да се каже дори - мъчителен. Той изпитва различни влияния, преминава през редица съмнения и колебания, за да се превърне в онзи вечно търсещ и граж дански ангажиран творец, без когото испанската и световната литература биха били много по-бедни. Рафаел Алберти е роден на 16 дек. 1902 г. в андалузкото градче Пуерто де Санта Мария на брега на дълбокия Кадиски залив в семейството на търговки агент. Най-ярките си впечатления бъдещият поет дължи на морето - на тази вълнуваща водна стихия, която винаги живее в стиховете му. „Морето Кадис! Каква хармония, какъв мълниеносен блясък предизвикват у мене1 зи думи!" - пише по-късно Алберти в своите мемоари „Изгубената горичка". Rafael Alberti. La Arboleda Perdida. Libros I y II de Memorias. La Habana, editorial Arte y literatura", 1975, р. 44. Всички цитати от произведенията на Алберти с изключение на специално отбелязаните са дадени в превод на автора на статията. Бел. Р. М. 60 Необозримите морски простори обайват впечатлителната душа на детето, сли- ват се с напевите на неговия роден край. Именно волното море и народната андалузка песен изграждат неговото романтично младежко свето усещане, по- магат му да устои на суровото католическо възпитание в семейството и в мест- ния йезуитски колеж. Към тях се прибавят влиянията от класиците на Ренесанса и барока Гарсиласо де ла Вега, Лопе де Вега и Луис де Гонгора и от големите испански поети на ХХ в. Антонио Мачадо и Хуан Рамон Хименес. Върху пър- вите стихосбирки на Алберти оказва силно въздействие и известният испански учен-филолог Рамон Менендес Пидал, който през 20-те години ръководи т. нар. „Център за исторически изследвания" за събиране, изследване и пропаганда на фолклора и влияе на всички поети от „поколението от 1927 г.".

Subscribe to поета