В хумористичния свят на поета

Поет, баснописец, фейлетонист, автор на афоризми, епиграми, пътеписи, мемоари, на литературни и театрални статии, произведения за деца, Димитър Подвързачов е наистина една сложна натура, която се отличава с ярката си творческа индивидуалност. Прекарал като сирак тежко детство, закърмен с идеалите на народниците, още с първите си стихотворения (печатани в „На дежда“ и „Българска сбирка") привлича вниманието на Ив. Вазов, който въз лага недежди на младия поет. В литературния си сборник „Лъчите на поезията" 1901, Г. Бакалов помества стихотворения от Подвързачов с подчертан критически реализъм. „Между стихотворенията на младите творенията на Подвър зачов - пише той в предговора - се отличават с по-голяма художествена издържаност и оригиналност, преди всичко те отговарят на най-важното изискване на демократичното и хуманно творчество." Изпаднал под влияние на народническо-социалистическите идеи в началото на века, по-късно младият поет се отклонява от това здраво реалистично начало, поезията му обеднява от борчески мисли и настроения и в редица свои произведения той възпява не народните страдания, а личните си неволи. Това личи от заглавията на стихотворенията „Скръб“, „Без път“, „Бездна“, „Проклятие“, „Гроб" и др., печатани в сп. „Художник“, „Съвременник“ и в редактираното от него сп. „Звено“, 1914, написани в духа на символистичната поезия. Но с право Хр. Радевски твърди: „Символистичните мотиви не са твърде характерни за него. Подвър зачов е преди всичко хуморист, активен съдник на обществените борби, а за поезията на символизма е характерно именно отчуждаването от обществения живот“ („Изкуство и критика", 1939, кн. 8). Подвързачов не се затвори в рицарските замъци на усамотението, не се огради с ледени стени, не избяга от тъл пите. Той живя с тревогите на своето време и се налага като поет хуморист и сатирик. Когато първите години на нашето столетие е в най-яркото си прояв ление, Д. Подвързачов редактира няколко хумористични издания („България", 1904-1909, „Оса“, 1909-1910, Смях", 1911-1914), където помества хумористични творби с подчертан сатиричен характер. Това вече ясно говори за жи вата връзка на поета с народа. Единствената книга, която приживе издаде, сборникът фейлетони „Как дяволът чете евангелието" (подписан с най-попу лярния му псевдоним Хамлет принц Датски), потвърждава мисълта, че поетът еценял преди всичко хумористичните си произведения - той се налага като един от най-изтъкнатите ни баснописци и фейлетонисти.