Димитър Димов

Боя се от ония другари, които, щом почнат да пишат или говорят, виждат само ясната схема на външния свят и отбягват враждебно лабиринта на душата." Така се изповядва пред нас героят-разказвач на незавършения, наскоро обнародван роман „Ахилесова пета". В тези думи, както и в цялата първа глава - един своеобразен размисъл, едно философско-психологическо есе долавяме ясно собствения глас и поглед на писателя, на Димитър Димов. „Нима - пита по-нататък разказвачът-комунист - богатството, разнообразието, тънкостта и дълбочината на мислите и чувствата, които необятната сложност и красота на външния свят събуждат у нас, са някаква ерес?" Не, разбира се. Та нали тъкмо от това богатство на душата извират почините на материалния и духовния труд.... Нали тъкмо в него се крият възможностите на новия човек, който строи социализма!" Великото в душата на съвременния човек не е в някаква стоманена (според известния израз) монолитност и твърдост, в липсата на недостатъци и противоречия. То идва не от някакво еснафско приличие" в морала му, а от смелостта, с която се изправя пред истината, от героичната твърдост, с която преодолява трудностите около себе си и в себе си". Ето защо не трябва да прикриваме слабостите му, пороците му, не трябва да украсяваме с дрънкулки" характера му.