Резюме
Вече години наред трагическата фигура на Яворов продължава да вълнува поколенията, а поезията му е обект на постоянна изследователска дейност. Изключителният живот на поета, неговият сложен идейно-естетически развой, художественото многообразие на неговото творческо дело все още крият своите загадки, предизвикват непресекваем интерес. И в това няма нищо чудно. Този факт само потвърждава величината на голямото поетическо дело на Яворов, широките възможности за проучване и тълкуване, които то Нашето дава. литературоведение има своите за воевания в изследването на Яворовото наследство. Достатъчно е да споменем трудовете на Михаил Арнаудов, на Георги Цанев, на Пантелей Зарев, Ганка Найденова и др., в които правилно са видени и осветлени редица страни от изключителното дарование на поета. И все пак всяко ново изследване за П. К. Яворов допълва представата за него, доизяснява 188 отделни моменти на идейно-художественото му развитие, на неговото самобитно оригинално присъствие в света на българската литература. В това ни убеждава и книгата на Стоян Илиев „Противоречивият свят на Яворов". Като е имал пред вид натрупаната литература върху големия национален поет, авторът се е стремял да намери свой ракурс на изследване, да се домогне до ново интерпретиране на фактическия материал, да разкрие сложните и фини изяви на този изключителен майстор на стиха. Още заглавието на изслед ването подчертава амбицията на Стоян Илиев да даде свой принос в яворововедението, да потърси синтезираната представа за разви тието на автора на „Стихотворения“, „Подир сенките на облаците“, „Безсъници“, като обобщи редица наблюдения, интересни схващания за Яворов. В книгата изпъква отличното познаване на фактическия материал, неговото ползотворно използуване. Стоян Илиев внимателно отсеня ценното, трайното, което са постигнали редица изсле дователи при тълкуването на Яворовия мир и неговото слово, но той не се стреми да даде оценка на отделните трудове. Него го вълнува изясняването на противоречивия свят" на поета. Затова внимателно и последователно критикът още от първата глава на своята книга „Двете лица на Яворов" навлиза в сложната материя, умело „дешифрира" запазения мате риал, за да изясни това, което го вълнува. Той правилно изтъква условията, при които се формира и израства бъдещият голям бъл гарски поет, но не търси жизнено-творческото хроникиране на събитията, а се насочва към поставената цел - не да постигне моногра фическа пълнота и изчерпателност при обрисовката на портрета на Яворов, а да изясни причините за неговата загадъчност и противоречивост. Затова в центъра на изложението на труда е вторият период от творчеството на поета, времето на „Безсъници“ и „Прозрения“. Но авторът не разкъсва облика на поета, не прави механично разделение на неговото поетическо дело, а се стреми да улови слож ната линия на развитие, като запази цялостните представи за пътя и делото на Яворов. Затова книгата се налага със своята обобщеност, с майсторското извайване на творческия лик, неподправен и жив, въздействуващ и силен. Стоян Илиев много умело прави своя акцент върху втората част от Яворовото творчество, като избягва едностранчивостта, изку ственото разделение. За това спомага богатото обилие на използувания материал, вни мателното изследване на фактите и събитията в живота още на ранния Яворов. Изследователят правилно разкрива формирането на неговия мироглед, творческото му израстване, сложните търсения, които го съпътствуват. Като използува психо-биографичния метод, той убедително подсказва характерното в образа на поета, изяснява неговите вътрешни противоречия,сложния му идейно-духовен мир. За Стоян Илиев обаче е било много важно да изясни присъствието на Яворовата творческа фигура в контекста на времето и национално-художественото развитие, затова той често търси паралели между развитието на поета и събитията на обществения развой, които го съпътствуват. Очертава обществената атмосфера на българския живот, изяснява идейно-културните хоризонти на епохата. Във втората глава „Криза и прелом" авторът изследва развитието на Яворов след 1903 г., времето на неговата дълбока криза, сложното душевно потресение след Илинденското въстание, което се оказва фатално за бъдещите му художествени търсения и вълнения. „Преломът" на поета е разкрит с изключителна дълбочина, с отлично познаване на мате риала.