Изток

аучното дело на съветския академик Николай Йосифович Конрад, създа вано в продължение на шест десетилетия, е твърде обемисто и трудно обозримо. В своята цялост то включва история, литературознание, лингвистика, изкуствознание, педагогика, текстология. Географските граници на неговите научни дире ния се простират също така извънредно широко, макар че като изтоковед той се базира главно върху литературите и езиците на народите от Азия и Северна Африка, за да изгради съпоставителни хипотези предимно с литературите и езиците на народите от Западна Европа. Нас ще ни интересуват преди всичко идеите на акад. Конрад за историческото и литературното развитие, по-особено за епохата на Ренесанса, и то във връзка с някои специфични методологически трудности при проучването на българското национално и литературно Възраж дане. В това отношение нашата работа е значително облекчена от самия Конрад, който към края на своя живот, през средата на 60-те години (1966), събра основните си трудове по философия на историята и сравнителното литературознание в книгата „Запад и Изток“, която сега българските читатели имат в ръ цете си. Тази книга имаше извънредно широк отзвук в научните среди на Съветския съюз, на редица западни и източни страни. С основание съветският учен Д. И. Голдберг нарече „Запад и Изток" „сборник на заветните идеи на учения". В „Запад и Изток" акад. Конрад е изложил по-общите проблеми, своите главни изводи от проучването на културната еволюция на човечеството. Тези проблеми и изводи са извлечени от твърде скрупульозното, достойно за високите традиции на руското изтоковедение вглеждане в особеностите, смисъла и значението на културните паметници преди всичко на азиатските, а оттам и на европейските народи. Изучаването на културните явления във възможно най-широк, открит съпоставителен план с оглед контактните и най-далечните типологични връзки е, така да се каже, научната стихия на акад. Конрад. Привлича, понякога приковава вниманието неговият зорък поглед, взрян в най-големите и необозрими далечини на човешката история, в главозамайващите й дълбини, търсещ общото между обособени и затворени с хилядолетия култури, откриващ неповторимото в своеобразието или общото там, където никой не е подозирал, че съществува.

For centuries Russia perceived the Europeans mainly through their outward appearance. Throughout the Middle Ages the foreign clothing was a serious and even a prime obstacle (together with language) in the act of the communication between different nations; it was not even a standing jest, but a target of a total and furious denial. To a considerable extent it provoked an undisguised hostility and modeled the negative Russian notions of the West. Placed in the paradigm of the confessional incompatibility between the Orthodoxy and the "Latin heresy" of a Westerner, it turns out to be a signal for a more serious danger of a cultural invasion. Since it is a sign of belonging to a world both "horizontally and vertically" opposite to the Holy Rus, the devil in the Old Russian texts appears sometimes dressed as a Pole, other times as a German. In this context the "Handsome is, handsome does" saying implicitly reveals the reception of the Self. The obsession with clothing and respectively with outward appearance was so strong, that for centuries the personal duality of the Other was ignored. With the development of trade and diplomatic relations with the European neighbors, these tendencies did not weaken, but sharpened and reached their climax on the borderline between the Old and the New Age (late 17th - early 18th century). During this critical and dramatic period of the traditional Russian mentality the outward appearance of the Westerner acquired impressive dimensions with its conflict, which reflects in some way even the present days.

Bulgarian literary critics of the 1930's century became the material basis of the article, where the analysis of the problems concentrating around certain concepts has been done. The texts in question are treated as the evidence of the new cultural identification formation in the time when Bulgaria regained its independence. The crisis and East vs West are the key concepts here, being stable and recursive, implying, as it seems, the dilemmas of the Bulgarian elite of that period. The quandaries concerning cultural choices of the first half of the 20th century are the common denominator for those concepts, although their genesis is of a more complicated character. The proposed use of sociological definitions as tools of analysis is caused by the character of the material in question. The key words from genre-homogeneous texts appear in similar contexts. They become inscribed into the wide background of Bulgarian choices and searches for national values, for which European culture conditions are the natural context.

Baldwin, Emperor of the East is a German play related to the second Bulgarian empire. The geographical spots that mark the dramatic action are Constantinople, Adrianople and Turnovo, and the antagonist of Baldwin of Flanders is the Bulgarian tsar Kaloyan. The detailed title in Latin and German makes the reader familiar with the drama's genre, with its staging and printing. It is a school play staged with religious instructive purpose in the colleges and secondary schools of the Jesuit order. Baldwin, Emperor of the East is a religious drama that builds its plot on a historical base and elaborates a motif typical of the so-called folk-literature, namely the calumniated virtue. The author collects reports, motifs and suggestions from chroniclers, preachers and folk storytellers, and weaves the fictional woven. He recreates the "fearful" character of the Bulgarian tsar Kaloyan promoted by the Byzantine annals. The study outlines the main points of his rule, trying to achieve an objective evaluation of his personality as a ruler.

Review: Accumulating memory and building the literary cannon (Емил Димитров, Памет, юбилей, канон. Увод в социологията на литературата. С.: Изток-Запад, 2012)