Резюме
Акад. Петър Динеков принадлежи към най-талантливите учени на нашето време. За неговата многостранна и богата научна, педагогическа и културнообществена дейност тепърва много ще се говори. В тази ограничена по обем статия нямам претенцията да изчерпя всичко, каквото трябва да се напише за него. Иска ми се да започна с това, което винаги ми еправило най-силно впечатление - неговата личност, той, такъв, какъвто е като цялост. Вродените положителни качества, здравите морални принципи на домашната среда, солидното образование и самообразование оформят една богата с духовни ценности лич ност. Буди дълбоко уважение неговата принципност, чувството му за справед ливост и човешко достойнство. Той не води дребнави спорове, ненавижда литературното клюкарство и личните ежби в научния живот, евтината ефектна фра зеология. Когато критикува, прави това от лични убеждения, аргументирано и логично, не напада своите събратя по перо, уважава човека и неговия труд. Когато се отбранява, той насочва вниманието си към съществените въпроси, след вайки фактите и здравата логика. На безпринципните, дребнави и некомпетентни критики той не обръща внимание, минава покрай тях външно равнодушно, като че ли не се отнасят за него. Винаги успява да съхрани престижа на личното си достойнство и уважението към науката и читателя. За някои неща обича да казва: „Това няма нищо общо с науката." Следователно не бива да му се обръ ща внимание, не бива да се хаби излишна енергия. Той не може да бъде подведен, не може да бъде купен". Негов буден съветник е съвестта му и убежденията му. По различни поводи е казвал: „Никой не може да ме застави да се застъпвам за някого, ако не съм убеден, че заслужава." Пише по разум и убеждение, изказва се по убеждение, постъпва по убеждение. Може би понякога се е заблуждавал, това едруг въпрос; има ли човек, освободен от този грях? Удивителна е неговата работоспособност, вътрешна организираност и жизненост. Понякога казва, че много си е губил времето и съжалява за пропиляното време. Ако погледнеш обаче отстрани, учудваш се на такова изказване. Всеки миг на П. Динеков е изпълнен с плодотворна, обществено полезна дейност, с интересни и смислени срещи. Познаваме го във вечно движение, постоянно зает с нещо важно - тича от симпозиум на конгрес, днес у нас, утре в чужбина, и ви наги живо заинтересован от научните въпроси, и винаги в първите редици на уча стниците. Той е заемал и заема не една отговорна длъжност, бил ечлен на ред комисии, където се чертаят програми, решават се важни научни и културни въ проси (повече от 20 години е ръководител на катедрата по българска литератутура при Софийския университет; зам.-ректор (1962—1964); дългогодишен председател на ВАК и др.; понастоящем ръководител на секция в Института по литература при БАН; директор на Института по фолклор; член на международния 18 комитет на славистите; директор на новооснования Кирило-Методиевски център). Но само това ли? Колко лекции е прочел у нас и в чужбина по време на своята дългогодишна предана преподавателска работа, колко сказки в София и в про винцията, колко аспиранти е подготвил (само по старобългарска литература те са 10), на колко списания ебил или в момента е отговорен редактор („Българ ски фолклор“, „Стара българска литература" и др.) или член на редакционна колегия („Изкуство“, „Септември“, „Литературна мисъл“, „Български език" и др.). И най-важното - колко книги и статии е написал! Научният и културният живот е съдба за акад. П. Динеков.