Големият

Каквито и да са възраженията и изискванията ни към постигнатото от литературата ни в тази насока, ще бъде крайно несправедливо да се поддадем на стихията на едно нихилистично отношение. Защото е налице традиция в художественото усвояване образа на големия син на нашия народ, която съвсем не е резултат на някаква по-случайна кампанийност в творческите амбиции. Нещо повече - такава една традиция подчертава отново трайната ангажи раност на българската литература, още от средновековния й период, с проблемите на значимата, ярката човешка личност, когато тя олицетворява колективната народна душевност, многостранността на нейните добродетели. В найголемите исторически фигури на народа ни е съсредоточено основното от характерологията на националната ни психика, кулминационното в нейните епохални прояви. Нашата литература в непреходните си образци доказва, че е възможна художествена „ориентация" към личността само ако тя съдържа историческата перспектива на националния възход. И това в същност представя най-трайният, най-последователно отстояваният идеал на литерату рата ни. А образът на Георги Димитров обобщава толкова много от патоса на този идеал. И литературата ни не можеше да стои настрана от епохалното в живота на народния учител. Дълъг, богат на заглавия е „списъкът“ на художествената литературна продукция, посветена на Димитров. И не е в задачата на тези мои бележки педантичното му проследяване и анализиране. Интересно би било обаче да се проследят някои типологически сходни трактовки на образа на Георги Димитров в произведения на българската литература. Хронологически погледнато, поезията ни като че ли се е оказала „поактивна" в усвояване темата за Димитров. Но и в поетичните и белетристич ите резултати най-напред се налага на вниманието насочеността на авторите ьм героичното начало в този образ. И това е напълно естествено, а още овече като се има пред вид, че именно с героичните добродетели на харакпера си Димитров живее винаги в съзнанието на всеки българин. Но героичсебе ното в живота на Димитров има различни аспекти, много нюанси, само по роизмът си то е вече една естетическа категория. И което е особено важно - ге у този българин никога не е бивал резултат на някакво суетно „тър сене на „биография", никога не е бил парадно бляскав, театрално помпозен. 14 Героизмът - това е органичното, естественото битие на Димитров револю ционера, кръвно свързан с въжделенията на работническата класа. Героич ното у Димитров е и дълбоко нравствено. Дори и в най-кулминационните си прояви, когато притежава барикаден патос - лайпцигската победа на Димитров - в него се оглежда нравствената чистота на един човек, отгледан от класическите революционни и нравствени добродетели на българския дух. Именно кристално чистата нравственост на комуниста Димитров, изключителната му честност и съзнание за отговорност са в основата на дей ствения героизъм на неговата революционност.

Името на крупния съветски учен акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов отдавна е познато на литературно-историческата и културната общественост в България. Едва ли има У нас литературен историк, фолклорист и текстолог, който да не се е докосвал до неговите многобройни изследвания. Но той е известен и сред по-широките научни кръгове - и сред ония наши специалисти-филолози, историци и изкуствоведи, които се занима127 ват с въпросите на историята и теорията на изкуството и културата. Неговите научни интереси, твърде широки по своя диапазон, разкриват един изключително тно богат на идеи, постоянно търсещ изследвач, който успява да долови и изясни задълбочено и аргументирано важни страни на литературния и културния процес през вековете в Русия, а и не само там. Като историк на староруската литература Д. С. Лихачов насочва изследователските си усилия главно към проучване на нейното историческо развитие, към осмисляне на художествената специфика на произведенията й. Научните му търсения в тази насока го отвеждат към проблемите, отнасящи се до развитието и на другите славянски литератури и по-специално на старата българска литература, която той оценява твърде високо. Тъкмо тези интереси на Д. С. Лихачов към историята на старата българска литература го правят близък освен на специалистите филолози-медиевисти и на по-широк кръг български читатели. С основание съставителят и редакторът на неговата книга „Големият свят на руската литература" акад. Петър Динеков включва в нея и раздела „Староруската и старобългарската литература". За отношението на видния съветски учен към културното наследство на нашата страна говорят красноречиво неговите признания в краткия предговор към книгата му: „Българската литература и българският фолк лор ме привлякоха с някаква затаена дъл бока трагичност, наложена им от българската история - трагичност, която е особено близка на русите, преживели също дълго чуждо земно иго. Нека не мисли читателят, че осо беният трагизъм на българската история предизвиква у мене чувство на жалост. Не! Само чувство на дълбоко уважение! Да пренесе през петвековното робство съзнанието си за национално достойнство, да запази природната си доброта, приветливостта към хората и околната природа, своя хумор, острото си чувство за красота - това е найвеликото благо и най-великата заслуга на народа. Това са думи, които може да изрече само един искрен приятел на Бълга рия, влюбен в миналото и настоящето на нейния народ.

Baldwin, Emperor of the East is a German play related to the second Bulgarian empire. The geographical spots that mark the dramatic action are Constantinople, Adrianople and Turnovo, and the antagonist of Baldwin of Flanders is the Bulgarian tsar Kaloyan. The detailed title in Latin and German makes the reader familiar with the drama's genre, with its staging and printing. It is a school play staged with religious instructive purpose in the colleges and secondary schools of the Jesuit order. Baldwin, Emperor of the East is a religious drama that builds its plot on a historical base and elaborates a motif typical of the so-called folk-literature, namely the calumniated virtue. The author collects reports, motifs and suggestions from chroniclers, preachers and folk storytellers, and weaves the fictional woven. He recreates the "fearful" character of the Bulgarian tsar Kaloyan promoted by the Byzantine annals. The study outlines the main points of his rule, trying to achieve an objective evaluation of his personality as a ruler.