По-активните изяви на Стефан Коларов като критик водят от втората половина на 60-те и началото на 70-те години. Още тогава се формираха някои тематични и проблемни предпочитания на критика, а постепенно се зародиха и литературно-историческите му интереси, обхващащи българската литерату ра от началото на века насам. В началото на 70-те години той бе един от малцината не само от своето поколение, които се насочиха към изследване на военната тема в нашата литература, в резултат на което се появи книгата му „Между дълга и вдъхно вението" (1971). В нея изследователският акцент е поставен върху поетическата интер претация на темата. Наред с литературнокри тическия портрет още в тази книга за осветляването на темата авторът използува и лите- ратурната беседа, а първите обобщения са изложени в статията му „Армейският живот и съвременната поезия". Книгата представя и жанровата палитра на Стефан Коларов, която по-късно той ще усъвършенствува и прецизира. Следващата книга на Коларов, изследва ща военната тема, е „Творци и проблеми (1974). В нея тежестта на изследването е пренесена върху белетристиката, за което говори не само преобладаването на очерци за прозаици, а и статии като „Войникът, литературата, съвременността", изградена вър ху материал от съвременната военна проза, както и „Дълг и творчество" - за приноса на партизанската ни мемоаристика в нашата литература. В развитието на Стефан Коларов наблюда ваме своеобразен баланс" в изследовател ските му интереси, разпределени между поезията и прозата, критиката и литературната история. Най-широко изследването на пое зията е застъпено с жанра на литературнокритическия очерк в книгите му „Съвременни силуети" (1972), „Класа и литература" (1976) и „Съвременни поети" (1978). Коларов е посветил и самостоятелни литератур нокритически очерии на изтъкнати наши поети - Никола Вапцаров („Живот похубав от песен", 1979) и Младен Исаев - 1977 г., и анкетна книга за него през 1980 г. Сред творците, изявени предимно като белетристи, първа се появи очерковата му книга за Ангел Каралийчев (1976). Последва книгата му с беседи с изтъкнатия майстор на българската проза - Георги Караславов (1978) и литературнокритическият му очерк за творчеството на Дора Габе за деца (1980). Влечението на Коларов към литературната беседа, анкета и интервю намери най-пълна реализация в книгата му „Изстраданото слово" (1979). Книгата му „Преди да се роди красотата" (1981), в която наред с писатели се разглеждат в очерци и творци на изку ствата и науката, герои на социалистическия труд, напуска очертанията на литературо знанието. Новата книга на Коларов също е посве тена предимно на изследването на военната тема и може да бъде разглеждана като про дължение на предишните му две книги с та кава проблематика. Това, което я отличава от тях, е по-тесният съюз между историка и критика при осветляването и оценката на Литературните явления и личности, което е довело до по-голяма задълбоченост в тяхното проучване и интерпретиране.