Дълг и лирика

Позволете ми да започна с едно свое наблюдение. Като главен редактор на литературното списание „Обзор“, което излиза на чужди езици, аз се сблъ сках със знаменателен факт. Сериозен положителен отклик, особено подчертан интерес пробуждат в чужбина ония наши поети, които притежават скъпоценно чувство за новото, които са автори на граждански значима поезия и постигат своя художествена самостоятелност. Тази конкретна по своя адрес поезия, по-голямо политическо звучене общува много по-тясно с чуждия читател, отколкото поезия, затворена в рамките на много лични и неясни преживявания. Въпреки мъчно преодолимата бариера на превода тая поезия носи художестве ната истина за нас, за живота в една социалистическа страна и именно затова тя има своя притегателна сила дори в страни, в които поезията е пленница на пълно противоположни течения.