Коларов

Това е втора книга на младия литературен критик Стефан Коларов. С нея той потвърждава трайния си интерес към бъл гарската поезия. Книгата се отличава с целенасоченост на критическите изслед вания - тя не е еклектичен сбор от различни в тематично и стилово отношение очерци, а е обединена от една основна тема съвременна българска поезия. Коларов е дал широка, макар и не особено задълбочена картина на съвременната българска поезия, обхващайки творчеството на голям брой нейни представители. При това критикът се е насочил към едни от най-значителните ни поети от последните години, като Елисавета Багряна, Дора Габе, Пеньо Пенев, Павел Матев, Георги Джагаров, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Петър Караангов и др. Обърнато е внимание и на автори, които се утвърждават в поезията. Стефан Коларов няма за цел да прави подробна и детайлна характеристика на творческата личност. Той се стреми да изтъкне най-същественото, типичното за даден автор. да изобрази „силуета" му. И постига жела ното: в голяма част от литературно-критич ните портрети творческият натюрел на отделния писател е добре очертан. С графична линия критикът създава се рия профили на съвременни наши поети: Дора Габе, с непрекъснатия стремеж към полет, с дълбоката емоционалност на нейната лирика. По-подробно е анализирана стихосбирката и „Почакай, слънце", където градусът на емоционално напрежение е найвисок. Това е наистина поезия-вопъл, изтръгната из дълбочините на човешкото сър це, трагичен вик на непримиримост, безкрайна жажда за живот. Антипод на Дора Габе по темперамент и художническа спе цифика е Лиляна Стефанова - най-мъже ствената“, невъздържана и тревожна поетеса. Нейният тон е дързък и самоуверен, тон на напълно еманципирана жена, съзнаваща своята обществена значимост. В срав нение със задушевния и трогателен глас на Габе поетичният глас на Л. Стефанова се 157 отличава с призивност и публицистичен патос, съпоставена с емоционалната синте тичност при Багряна, в доста стихотворения Л. Стефанова проявява описателност".

Последните две книги на литературния критик Стефан Коларов са доказателство за неговия засилен интерес към творческия портрет, съпроводен със сериозно издирване на документален материал и съчетано с опит за проникновена психологическа характеристика на отделния автор. Подборът му в предишните четири книги е бил понякога случаен и разностилен, но вече ясно личи по-голяма взискателност и вътрешна ангажираност. Творческите индивидуалности на Двамата оригинални и същевременно твърде различни автори са очертани без излишни подробности, с изтъкване на важното и с вникване в същността. Развитието на Каралийчев и Исаев е проследено детайлно, с разбиране на някои противоречиви моменти в биографията им. Политическият климат на епохата присъствува особено активно, за да се отрази по-ясно физиономията на всеки един от тях. Направени са различни паралели и интересни съпоставки с наши и чужди творци за достигане на по-конкретна и пълна характеристика. В общи линии Ст. Коларов успява в тези литературно-критически очерци да предаде творческия път и особеностите в развитието на Каралийчев и Исаев, да ги отдели от техните събратя по перо, да се докосне до авторската им ду шевност. Книгата за Ангел Каралийчев има доста стройна и ясна композиция, отделните части са добре промислени и отразяват живи страници от биографията на писателя. В главата „Преди да се роди вълшебникът" твърде сполучливо е възпроизведен образът на ранния Каралийчев и специфичната атмосфера, в която бликва неповторимият му талант. Всички извори са най-старателно проучени от изследователя, който съвсем естествено достига и до някои свои изводи. Той се старае да обясни реализма на Каралийчев, който е колкото български и земен, толкова и романтично-емоционален и въздушен. Тази „приказност на стила му еосветена с изобилни факти, които издават добра ерудиция и водят до правилна трактовка на повечето моменти от развитието на автора. Към лирическите импресии от сборника „Ръж" Коларов подхожда внимателно, без да преповтаря всичко написано от критиците, той държи сметка за най-важното и същественото, това, което е валидно и до днес. Свежите критически оценки на младия тогава литературен критик Г. Цанев са реставрирани в подходящ аспект и доуплътняват литературно-критическия очерк на Ст. Коларов, който не крие своя подчертан пиетет към Каралийчев. Това не му пречи обаче да има остра критическа наблюдателност и съвсем намясто и навреме да отбелязва някои слабости, пропуски и отклонения в пътя на Каралийчев. Тук особено интересни са съпоставките с творчеството на Фурнаджиев и А. Разцветников от периода на тяхната септемврийска поезия. Наблю денията на Коларов за нашата литература от началото на 20-те години са може би едни от най-ценните места в неговата книга.

Убеден съм, че думите дисциплина" и въображение" наистина изразяват основ ното в научния стил на Радосвет Коларов. Продуктивният синтез на безкомпромисна научна критичност и оригинално интерпре тиране, на строга проверка на хипотезите и блестящи хрумвания бяха присъщи и на предишните му изследвания, публикувани в сборници или литературоведския периоди чен печат; този солиден, творчески научен подход се ереализирал напълно и в новата му книга „Звук и смисъл. Наблюдения над 173 фоничната организация на художествената проза". Може би несвикналият читател ще бъде малко стреснат - книгата разпростира своя та проблематика на доста широк научен фронт, привлечени са нетрадиционни за бъл гарското литературознание помощни дис циплини като статистика и експериментална психология, използвува се дори компютърна обработка на текстовете. Някак прието е на това да се гледа с недобро око - дали то не се превръща в самоцелна научна виртуозност, дали не убива живото" в литературата? В такива случаи близки до ума и до устата са и обвиненията във формализъм, в прекомерно внимание към „малките струк тури в ущърб на емоционалната и идейнопроблемна същност на литературата

По реда на излизането от печат това с осемнадесетата книга на литературния кри тик и историк Стефан Коларов. Между изда дените досега изпъкват три: „Съвременни силуети" (1972), „Младен Исаев" (1977) и По Априлската магистрала на времето" (1983). Всичките издания са реализирани в един неголям интервал от време (1971- 1983). При това с твърде широк тематичен обхват - книги из историята на българската литература, монографии, очерци и портре ти, литературни анкети, худажествено-до кументална проза. Стефан Коларов е един от сравнително младите литературни критици, чиито изяви са многопосочни. Творчеството на Георги Караславов, както знаем, е привличало десетки критически пера: в миналото -Д. Б. Митов, Вл. Василев, Г. Бакалов, Г. Цанев, а след народната победа - Т. Павлов, П. Зарев, Л. Стоянов, П. Динеков, Р. Ликова, Б. Делчев, Е. Каранфилов, Г. Гочев и мн. др. В отделни моногра фични трудове литературното наследство на Караславов е представено от Георги Константинов и Е. Константинова, Ал. Спиридонов, Вс. Андреев (Ленинград), също и в тематични сборници. През 1978 г. в издателство „Български писател" излезе литератур ната анкета „Георги Карасловов", дело на Стефан Коларов. Тя се наложи като безспорно постижение на съвременното ни литературознание, въпреки някои фактологически неточности - плод както на времето, на паметта, така и на извънредно трудните условия, при които са ставали срещите и беседи те с именития наш писател. Анкетата с Геор ги Караславов бе изпълнена по изследователския план на Института за литература при БАН, многократно бе обсъждана. Тя съдър жа изчерпателни биографични сведения и автентични данни за живота на анкетирания писател, за потеклото на неговите произве дения, за прототиповете на стотици негови герои, за особеностите на творческия процес. В тоя смисъл читателите и литератур ната критика посрещнаха книгата като постижение на родното караславознание. Многобройните, винаги интересните спомени на нашия класик на социалистическореалистичната ни литература Георги Караславов за лица и събития, лични признания и отношения към писатели и творби, независимо от някои публикации в периодичния печат и сборници, просто налагат те отново да бъдат документирани. Книгата „Георги Караславов и неговият свят иде да продъл жи постигнатото в литературната анкета с писателя, издадена през 1978 г. И не само да продължи, но и да допълни редица моменти от идейния и творческия свят на писателя. За целта през последните две години от жи вота на Г. Караславов по предварително изготвен план Ст. Коларов възобновява сре щите си с писателя, извършва допълнителна и значителна по размери анкетьорска работа, в резултат на която имаме новата му книга. Става дума за едно ново обглеждане на първоизворите, главните етапи и големите постижения на писателя, реализирани в продължение на близо шестдесет години. При поставяне на въпросите обикновено се има предвид, че това творчество се ражда в противоположни и сложни тенденции, само очертава някои върхови постижения във водещи те жанрове на националната ни художестве на литература и в същото време държи сметка за постоянно променящите се динамични процеси на усвояване и използуване на натрупания опит - национален и международен -в областта на реализма и социалната проблематика.