Каралийчев

Последните две книги на литературния критик Стефан Коларов са доказателство за неговия засилен интерес към творческия портрет, съпроводен със сериозно издирване на документален материал и съчетано с опит за проникновена психологическа характеристика на отделния автор. Подборът му в предишните четири книги е бил понякога случаен и разностилен, но вече ясно личи по-голяма взискателност и вътрешна ангажираност. Творческите индивидуалности на Двамата оригинални и същевременно твърде различни автори са очертани без излишни подробности, с изтъкване на важното и с вникване в същността. Развитието на Каралийчев и Исаев е проследено детайлно, с разбиране на някои противоречиви моменти в биографията им. Политическият климат на епохата присъствува особено активно, за да се отрази по-ясно физиономията на всеки един от тях. Направени са различни паралели и интересни съпоставки с наши и чужди творци за достигане на по-конкретна и пълна характеристика. В общи линии Ст. Коларов успява в тези литературно-критически очерци да предаде творческия път и особеностите в развитието на Каралийчев и Исаев, да ги отдели от техните събратя по перо, да се докосне до авторската им ду шевност. Книгата за Ангел Каралийчев има доста стройна и ясна композиция, отделните части са добре промислени и отразяват живи страници от биографията на писателя. В главата „Преди да се роди вълшебникът" твърде сполучливо е възпроизведен образът на ранния Каралийчев и специфичната атмосфера, в която бликва неповторимият му талант. Всички извори са най-старателно проучени от изследователя, който съвсем естествено достига и до някои свои изводи. Той се старае да обясни реализма на Каралийчев, който е колкото български и земен, толкова и романтично-емоционален и въздушен. Тази „приказност на стила му еосветена с изобилни факти, които издават добра ерудиция и водят до правилна трактовка на повечето моменти от развитието на автора. Към лирическите импресии от сборника „Ръж" Коларов подхожда внимателно, без да преповтаря всичко написано от критиците, той държи сметка за най-важното и същественото, това, което е валидно и до днес. Свежите критически оценки на младия тогава литературен критик Г. Цанев са реставрирани в подходящ аспект и доуплътняват литературно-критическия очерк на Ст. Коларов, който не крие своя подчертан пиетет към Каралийчев. Това не му пречи обаче да има остра критическа наблюдателност и съвсем намясто и навреме да отбелязва някои слабости, пропуски и отклонения в пътя на Каралийчев. Тук особено интересни са съпоставките с творчеството на Фурнаджиев и А. Разцветников от периода на тяхната септемврийска поезия. Наблю денията на Коларов за нашата литература от началото на 20-те години са може би едни от най-ценните места в неговата книга.

Ранните творчески прояви на Ангел Каралийчев и по-конкретно неговата първа печатана творба в свободен стих „Орелът" (в сп. „Ученическа мисъл", кн. І, 1919 г.) е предмет на критичес ки преценки както от неговите връстници, така и от по-сетнешните изследователи на цялостното му литературно развитие. За своите първи литературни стъпки той в повечето случаи получава ласкави отзиви, обграден е с внимание и очакване. Списание „Ученическа мисъл“, където се появява първото му стихотворение, излиза под редакцията на гимназиалните учители Хр. Стоянов и С. Ганев в Русе в смутните години след националната катастрофа от загубата във войните. При разглеждане творчеството на Ангел Каралийчев във връзка с отпечатването на „Оре лът" се отминава една критична бележка, публикувана в списание „Ученическа мисъл през 1919 г. в кн. 2 и 3, с. 60. Това непретенциозно критическо мнение е първото утвърждаване на неговите творчески опити, а не както се отбелязва от някои негови изследователи: „През 1921 г. ...К. Друмев, ученик от десети клас, от Стара Загора, публикува отзив за „Орелът" и това е първата по-обширна преценка за младия автор" (С. Коларов. А. Каралийчев. Критически очерк. С., 1976, с. 9). Веднага след публикуването на „Орелът" в следващия брой на сп. „Ученическа мисъл се появява споменатата кратка по обем критическа бележка, написана от ученик от Търновската гимназия без подпис. Анонимността ни дава основание да предположим, че това е някой от познатите или близки на Каралийчев другари. От тази бележка се ражда и първият спор в творческото утвърждаване на поета, тъй като в края и редакторите на списанието поместват и своето мне ние. То е противоположно в критическите оценки и говори недвусмислено, че те вярно са доловили дарованието на бъдещия именит творец, загатнато в не толкова издържана, но привлека телна юношеска изповед. Още с публикацията на стихотворението, в няколко реда под него, редакционният комитет изразява оценката и положителното си мнение: „Б. Ред. К. Зад тия бели волни стихове се крие една буйна юношеска фантазия. На хубавата работа не и липсва дълбок смисъл и силно чувство." Ето част и от критичната бележка на съученика на А. Каралийчев, която се отнася най-вече към употребяваните езикови средства: „В първия брой на списанието бяха напечатани стихове на една буйна душа от нашите гимназисти."

Приятелските и творческите връзки между Разцветников и Каралийчев датират от нача лото на 20-те години. Сътрудничеството им в прогресивния периодичен печат и посещенията им в клуба на Комунистическата партия укрепват за цял живот дружеските им отношения. Кървавата разпра с въстаналия народ през Септември 1923 г. дълбоко резонира и у двамата мла ди поети. Поместените от Разцветников, Каралийчев и Фурнаджиев стихове в кн. 1 на сп. „Нов път" от 1. ХІІ. 1923 г. под рубриката „Жертвени клади" недвусмислено свидетелствуват за граж данската доблест на утвърждаващите се творци и са доказателство за духовната близост между тях. В книгата си „Спомени" (С., Народна култура, 1967, с. 205) Каралийчев прави следното признание: „С Асен Разцветников, скъпия приятел и прекрасения човек, ние прекарахме четвърт век заедно, работихме според силите си на българската книжовна нива, писахме и печатахме книги, обикаляхме села и градове, излизахме много пъти на сцената пред големи и малки слу19 Й. Ивано в. Писма от Ст. Захариев. — СБНУ на Българското книжовно дружество, Кн. ХХI, 1905; Ст. Шопов. Писма из архивата на д-р Стоян Чомаков. — Сборник на БАН, Кн. ХII, 1919. 157 шатели, изпитахме и краткотрайната упойка на похвалите, и горчилката на необузданата кри тика, заедно се отклонихме от пътя, пропадахме в мрак, изтървахме пулса на своя народ и покъсно отново намерихме разковничето на нашата неспокойна младост. " Макар и немного на брой, писмата на Асен Разветников, съхранявани в архива на Ангел Каралийчев, осветляват взаимоотношенията между двамата творци. В тях намираме и данни, които допълват и обогатяват житейската биография на Асен Разветников. Писмото от 5. VI. 1929 г. е свеобразно свидетелство за душевното състояние на поета. За този период от живота му (октомври 1927 - юли 1929 г.), когато той е учителствувал в механо-техническото училище в Габрово, Тодор Харманджиев си спомня: „Личеше, че достатъчно са го измъчвали несгодите, липсата на приятелска среда, самотата сред чужди на неговите интереси хора." (Асен Разцвет ников, Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев в спомените на съвременниците си. С., Български писател, 1976, с. 133.) Особено внимание изисква първото от публикуваните писма. То хвърля светлина върху характера на някои от възникналите разногласия между сътрудниците на прогресивните периодични издания, като същевременно разкрива и взаимоотношенията им с определени редактори. Документът безспорно е от значение, тъй като става въпрос за първя прояви на сектантско отношение към художественото творчество, за тенденции, които се развиват по-късно през 30-те години.