Ангел

Многовековните културно-историчес връзки между българския и руския народ повече привличат вниманието на учен от двете страни. Съвременната българса литературна наука в последните десетилет постига все по-значителни резултати в о ластта на сравнително-типологическите следвания. Трудовете на В. Велчев, С. сакиев, В. Колевски, Хр. Дудевски, Г. Гор манов, Ив. Цветков, А. Анчев и др. сас риозен научен принос в изучаването на нието, връзките и типологията на явленията в двете литератури. Поредицата от публикации, както и пр ходната книга на А. Анчев - Лев Толсто и българската литература“ — очертават тра ния му научен интерес към този кръг от про леми. Неговият последен труд „Достоево и проблемите на българската литература е естествено продължение на усилията да разкрие предпоставките за рецепцията в Достоевски в България. За методологич шенията между Евтимиевите и Киприц вите послания, авторката бележи, че горичен отговор" по въпроса е е възмож само след обстойното им съпоставител изучаване" (с. 150), което обаче не е стор Такова е положението и в писаното във ка с въпроса за ролята на Киприан при дактирането на Индекса на забране Книги, Н. Дончева-Панайотова само с белязала, че въпросът... заслужава сп ално проучване" (с. 160), но подобно про ване не е извършено. 194 основа на изследването му са послужили съв ременните постановки на компаративистичната наука. Концепциите са подкрепени от всестранния анализ, който включва социално-психологическите особености на епохата, белезите на сходство в структурното изграждане на произведенията, идейната бли зост на творците и т. н. Този подход е предопределия и композицията на изследването наложил е необходимостта да се проследи в разгърнат исторически план проникването на творчеството на Достоевски у нас. Но още в „Увода" на книгата А. Анчев подчертава предпочитанието на нашия народ към здра вото и хармоничното в човешката душевност, станало постоянна бариера за възприемането на своеобразния творчески свят на Достоевски, населен с толкова аномалии, депресии и ужасни сцени".

Другарю Тодоров, знаем от литературните справочници, че сте роден в гр. Видин през 1906 г. Но за читателите, литературните изследователи и всички, които биха искали да знаят нещо повече за Вас, това е съвсем недостатъчно. Затова ще Ви помоля да започнем от началото: разкажете ми по-подробно точно кога сте роден, от какво семейство произхождате, кои са баща Ви и майка Ви, каква е тяхната професия и дейност. Разкажете ми и за някои по-интересни Ваши роднини и близки... Освен това много ме интересуват Вашите първи спомени за родния град, за атмосферата (семейна, обществена и т. н.), при която сте отрасъл (разбира се, имам пред вид първите ви съз нателни години), за хората, които сте запомнили от това време и които имат някакво отноше ние към Вашето формиране като човек и творец... - Ще ви разкажа, но с едно предисловие. Чак до 1916 г., когато бях 10-годишен, в Бълга рия за разлика от почти цяла Европа се прилагаше т. нар. Юлиански календар - година от 365 дена, като всяка четвърта е високосна, т. е. има 366 дена. По тоя начин се изпущаха мину тите над приетите 365 и четвърт дена на въртенето на Земята около Слънцето. Папа Григорий през XVI в. е наредил да се изчисляват и тия минути - т. нар. по негово име Григориански календар, по който през нашия век към старата дата трябваше да се прибавят още 13 дена. Бях в четвърто отделение (сега четвърти клас), когато учителката се обърна към нас с въпроса: - Деца, коя дата сме днес? - Ние и отговорихме хорово: - 1 април, госпожице! - Не, деца, днес е 14 април. - И ни обясни, че от тоя ден навлизаме в новия календар, „ставаме европей ци". Така аз загубих без всякаква вина тринайсет дена от моя живот, които просто изчезнаха, хвръкнаха във въздуха: цяла дяволска дузина. Но какво ли не съм губел... По тая календарна история в паспорта ми е отбелязано, че съм роден на 7 октомври, но истинският ми рожден ден е 20 октомври 1906 г. През оная година България е още княжество, при това васално на султана (независимо царство става през 1908 г.). Под османско иго пъшкат големи части от Балканския полуостров, включително сегашния Благоевградски окръг, тогава Горноджумайски. На власт е Народнолибералната партия на генерал Рачо Петров, който поради обвинения в афери отстъпва министърпредседателското място на друг лидер на либералите - Димитър Петков, известния Сви рчо. В онова време става една голяма стачка на железничарите, потушена с жесток терор. През същата година са в апогея на своето творчество Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Константин Величков, Стоян Михайловски, Тодор Влайков, Пенчо Славейков, Цанко Церковски, Антон Страшимиров, Кирил Христов, Елин Пелин, Пею Яворов. К