Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

Книга за героизма в живота и в литературата (Ефрем Каранфилов, "Раждането на подвига")

Free access
Статия пдф
1104
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Ефрем Каранфилов е от ония автори, за които писането не е случайно занимание. Той обикновено не се задоволява с банално, безлично разглеждане на произведения и проблеми, защото написването на една статия за него е начин да изяви себе си, да изкаже своето отношение към нещата да съобщи своите открития за хората и литературата. Той чувствува в себе си писателско призвание, владее го амбици ята да приобщи читателите към своите мисли, да им внуши убежденията си. Есте ствено и литературните творби, за които пше, не са му безразлични, отношението му към тях е много активно. Със своите образи и идеи те отприщват потока на неговите собствени мисли и настроения и винаги извикват определени емоционални реакции. Тези особености важат изобщо за творчеството на Е. Каранфилов, но в найвисша степен те се проявяват в неговите есета. Защото наистина това е много подходящ жанр за автор с неговите склонности и темперамент. Есето му дава имен150 но тази пълна свобода, която му е необхо дима - да следи мислите си, необвързван от предварителни условия.
Submitted on

Литературни анализи

Библиографски раздел
Статии

Раждането на поета

Free access
Статия пдф
1243
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Майце си“ - първата поетична творба на Ботев поставя не само бле стящо начало на творчеството му. Тя става своеобразно съсредоточие на таланта му, открива неподозираните възможности на личността да изяви себе си. „Майце си" ознаменува раждането на най-големия ни поет, необикновената жизненост и художествена неповторимост на таланта му. Няма друг пример в нашата литература за такова спонтанно, неочаквано раждане на таланта. Вазов, един от връстниците на Ботев в поезията, дълго време преди създаването на „Борът“, стихотворение, което му донася поетична слава, прави твърде бледи, незначителни „опити". Славейков трябва да извърви дългия път на подражателната поезия, преди да намери себе си, своята собствена поетична тема. Даже Чинтулов - един поет, който стои по-близко до Ботев с непосредствената изява на таланта си, в първите си стихотворения е почти съвсем „различен“ от познатия поет на романтичната младост на нашето Възраждане - авторът на първите бунтовни песни.
    Ключови думи
    Раждането, поета
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Опит за нов прочит на Михал Мишкоед (Към въпроса за раждането на българската комедия)

Free access
Статия пдф
3168
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Един от широко зейналите, все още недорешени въпроси на нашата теа трално-драматургическа култура е въпросът за нейната органична развойност от лоното на народно-фолклорната култура. В тази област засега по-богати сме на общите постановки и предположения и твърде бедни във фактическите доказа телства. Диренията тук имат две възможни посоки. Първата е проследяване на движе нието от самите народно-фолклорни извори към техните по-късни новохудожествени трансформации. Втората е чрез анализ на вече готовите същински театралнодраматургически форми - тяхното структурно разлагане и съпоставяне с няко гашните народно-фолклорни структури. Този подход разполага с по-сигурна веще ствена база. Но среща съпротивата на повече предубеждения и утвърдено познание. В това е неговата трудност - но и неговата евристична сила. В началото на българския театър, оповестявайки неговото първо същинско представление (Шумен, 15 август 1856 г.), стои малката, съдена винаги крайно снизходително комедийка на Сава Доброплодни „Михал Мишкоед". В същото време обаче тъкмо тя е от най-жизнеспособните проявители на процесите на културна трансформация, които съпътствуват раждането на нашия възрожденски театър. Заедно с диалозите и ранните фарсове на Петко Славейков „Михал Мишкоед" е от произведенията на възрожденската ни драматургия, които в сравнително най-автентичен вид показват родственост с чувствено-мирогледната и сетивнообразната система на народно-фолклорната традиция по нашите земи- и в същото време правят опити да ги съвместят с признаците на едно по-късно, собствено художествено мислене и технология.

Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Повествителният спев "Горски пътник" и "раждането на новото" във възрожденската белетристика

Free access
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Смъртта на Ангел Кънчев и раждането на Захарий Стоянов

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The article examines a key episode from “Notes on Bulgarian Uprisings” by Zakharii Stoyanov – the suicide of Angel Kanchev, which serves as initiation of the narrator-protagonist. The author analyzes the dialogue between national ideology and Christian religion in the book and presents it as a kind of citation-identification. For Z. Stoyanov the revival patriotic discourse, while incorporating certain elements of the Christian religious system, corresponds with its general significance. The exceptional prestige of the religious and national-ideological systems during the Bulgarian Revival determines the specificity of their relationship as one of mutual identification. The powerful significance of Christian values for the axiological appropriation of patriotic ideas does not allow Christian motives and symbols to be merely quoted; they serve as communion in both life and literature. The ideologized man of the national revival period is not trying to instrumentalize the archetypes – he wants to identify and merge with them.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Раждането на бащата. (размишление върху “дъщерята на Йефтая”от Емануил Попдимитров)

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The paper examines the dramatic-prose work in question at two levels – once, in the context of the Old Testament version of the plot in The Book of Judges; and next on the background of the Bulgarian political history of the 1920s. At the latter level the paper suggests a few basic ideas, connected, in the first place, to the conservative position manifested by the author living in a highly revolutionary age and, secondly, to the discovery of the emancipating sociologem of the daughter who symbolically gives birth to her father. In regard to the first aspect the paper considers the possible role positions of the individual living in troubled times, and draws the attention to Emanuil Popdimitrov’s choice to describe an adaptive and socially constructive (not a reforming revolutionary) type of person, as seen in the character of the regentjudge Jephthah. In regard to the second more important aspect the paper makes a comparative analysis of the original (biblical) and the secondary (literary) versions of the plot about the daughter who rescued her father by physical exploit from disgrace and social death. In conclusion the paper emphasizes the fact that the literary text raises problems in the family identity of the person in society to a degree in which it may turn out that the woman can rehabilitate the man’s honour, and the children can produce their parents’ dignity.
Subscribe to Раждането