прочит

Поет-мислител, лирически или епически поет? Да се намери „крайно" определение за Ст. Михайловски като поетическо явление в развитието на българската поезия и националната поетическа традиция е трудна задача за литературната наука. И не ще да е случайно, дето не говият съвременник и пръв проницателен тълкувател д-р Кръстев го нарича „една психологическа гатанка", която е трудно да се разгадае. В съзнанието на повечето от своите съвременници той е мизантроп, гръмовержец, мрачен отрицател и песимист, презрял неизправимата човешка природа, бунтар и самотник, дори мистик. За съвременния читател той е почти забравен поетсатирик и баснопис е ц, мъртва класика, застинала в страниците на литературните истории и енциклопедии. Посочените характеристики изглеж дат безспорни. Но те нито изчерпват, нито обясняват оригиналността на явлението. Духовното присъствие на Ст. Михайловски в българската култура през последните две десетилетия на миналия и в началото на нашия век (присъствие в гражданския, политическия и литературния живот) е безспорно, но е проблематично дали е възможно взаимодействието на неговия противоречив, „ратоборен" дух с нашата съвременност и с какво именно. И за днешния изследовател и читател изглеждат странни невероятните политически „преображения" на общественика, а литературното му дело - някак чуждо и самотно за българската литературна традиция, сякаш вън от нейната национална самобитност. Под съмнение е също и традиционното му „вместване в школата на критическия реализъм (както и ние тук сме приели по установената инерция в литературната наука), доколкото всъщност никой не е изследвал цялостно Ст. Михайловски като тип поетическо мислене. Защото колкото и да разширяваме границите на понятието реализъм и да отчитаме неговата специфика в различните жанрови форми на поезията, все пак пълнотата в изображението на конкретния човешки характер, възможен в определено социално и природно битие, е неговата главна характеристика. А такова определение трудно може да се приложи към героя в поезията на Ст. Михайловски (ако, разбира се, включим чисто лирични неща като „Напред", „Кирил и Методий", „Железни струни“, „Лама Сабахтани", отделни лирични фрагменти в поемите му и пр.).

In the author's opinion the debate about the presence of Orientalism and/or Occidentalism in the Bulgarian tradition "will not happen". Not only because our culture remains neutral regarding the globalizing "ism's". During the Romanticism some European intellectuals were insensitive to the Modernity, to its dictates and fashions. Such is the case of Giacomo Leopardi (1798-1827), an original Romanticist spirit who tried to place the eternal spiritual values above those of his contemporaries. "Nocturnal Song of a Wandering Shepherd in Asia" is a poetic work about the Moon, the life, the loneliness and pain. The wandering shepherd is not the "good savage", but the philosopher who calmly and resignedly contemplates the life caravan, understood as mankind's destiny. Asia is not the poet's refuge in which he would seek peace from the tiredness and lack of understanding of his contemporaries. It is rather an imaginary space, the boundlessness of which gives a hint of the insignificance of everyday vanity. In general, nature against artificiality. Enclosed is the Bulgarian translation of the poem.

The article observes three recently published novels in Bulgarian (one of them written in this language, the other two translated) and their problematic reception by Bulgarian readers. The main point in the article is that emigrant authors tend to disregard the public that their novels will have in their native country; nevertheless, this doesn't prevent them from publishing their texts. The emotion upraised in the homeland reader ranks from surprise and bafflement to genuine injury, and this is due to a number of facts: in the first place, the choice that the author made to emigrate is considered a right one; the values and achievements of the Western countries, being not met by the Bulgarian society in the transitional period, stand as a living reproach before the reader; and last but not least, the Bulgarian society and each one of its members are in fact being accused of collaborating with the regime, due to the single fact that they lived under it and couldn't overthrow it.