Резюме
Георги Германов продължително изследва същностните явления в руската литература, както и взаимодействията и с нашата литература. В тази насока той се очертава като специалист и вещ познавач на характерното, значимото, дал ценен приное в съвременното ни литературознание. Новата му книга „Вър хове на руската класическа литература" сполучливо и интересно разработва възлови тенденции и проблеми, свързани с дейността на най-крупните писатели на миналия век в Русия. Тя енаписана не само със задълбочено литературоведско отношение, но и с обич, с пиетет към гениалните творчески прояви, оказали силно влияние и у нас, както и в целия свят. Книгата се открива със статията „Ленин за литературното и културното наследство", която има методологически облик с важно значение, показващо ни ръководните принципи при изследванията. Именно възгледите на Ленин за класиката и нейния принос, за необходимостта от усвояване на ценното в нея, е изходният пункт за съвременните литературоведи при характеристиката на литературоведските явления от миналото. Изпъква и проблемът за връзката на миналото и съв ременността, за творческата приемственост на традиционното, върху основата на която е възможно новаторското отношение и стабилността на художествените постижения. Германов подчертава значението на Лениновите концепции за партийността и за класовия подход, чрез които се стига до пълноценен Литературоведски критерий, разкриващ съще ственото за всяка литература във връзка с обществените борби и противоречия, във връз ка с народния живот и прогресивните насоки в него. В книгата е показано и разбирането, отношението към творческите ценности на най-видни наши литературоведи и обществе ници, които тълкуват литературните процеси в духа на Лениновите принципи и позиции. За разбирането и оценяването на художествената литература извънредно голяма роля играят теоретическите обобщения във връзка с теорията на отражението, защитена в труда „Материализъм и емпириокритицизъм" и конкретно приложена при характеризиране творчеството на Толстой. Георги Германов се спира на най-важните моменти в статиите на Ленин за великия руски писател, за да покаже проникновеността на анализа, насочен и към силни, и към слаби страни, при една основна, подчертано положителна оценка. Несъмнено много от факторите, за които се говори в книгата, са известни, неведнъж са цитирани и са станали класически по своето мисловно богатство и по ролята, която са играли. Независимо от това привеж дането им е необходимо с оглед на цялостната същност на книгата, с оглед на задачата, коя 170 то си е поставил Германов. Не е възможно да разберем днес същественото, специфичното за руската класическа литература и за найвеликите и представители, без ръководните идеи на Ленин дал класически образец на анализ, показал по великолепен начин, какъв трябва да бъде класовопартийният критерий на критиката и на литературознанието, осо бено при оценяване на противоречиви и слож ни литературни явления. Основната част на книгата, както личи и от заглавието „Върхове на руската класичес ка литература", показва големите постиже ния на най-видните руски писатели през ми налия век. Поместени са очерци за Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Ал. Островски, Гончаров, Чернишевски, Салтиков-Шчедрин, Л. Толстой, А. Чехов. В представянето им наблюдаваме системност и цялостност - не се характеризират изолирани явления, а се изгражда една картина на най-значимото в руската литература през този период вниманието се насочва и към водещите тенденции, направления и методи. Говори се на втори план и за други руски писатели, за взаимоотношенията на руската класическа литература със световния литературен процес. Наблегнато е особено на връзките и с българската литература, на въздействието, което е оказала върху нашите творци, върху насоките в културата ни и в социалните дви жения.