интереса

Интересът към руската класическа поезия у нас и резултатите от въздейст вието и върху възрожденската ни литература все още не са плътно очертани. Учени като Ив. Д. Шишманов и Б. Пенев само щрихираха свързаната с тях проблематика. Те наложиха първите обобщения за същността и характера на връзката между поетическото мислене и търсения на Д. Чинтулов, Н. Геров, П. Р. Славейков, Р. Жинзифов и Л. Каравелов и творчеството на Пушкин, Лермонтов, Т. Шевченко... Свой дял в тази насока имат и изследвачите от поново време: С. Русакиев, В. Велчев, Г. Германов, Л. Минкова и др. Но се срещат и твърде противоречиви постановки и изходни положения за механизма, хронологията и естетическия смисъл на това въздействие, особено за условията на ХІХ в. Преди да премина към конкретните факти - обект на настоящата статия, ще посоча само едно от схващанията, което невярно отразява процеса и заляга в основата на едностранчивото му и схематично тълкуване. Още през 1899 г. в студията си, Наченки от руско влияние в българската книж нина" Ив. Д. Шишманов привлича една публикувана в „Цариградски вестник" (бр. 13, 27 март 1848 г.) статийка за руската литература, даваща доста остарели или неточни представи и оценки за нейния развой. И изследвачът възкликва: „Ето какви са познанията на нашите най-учени мъже около половината на ве ка за руската литература." Тоя прибързан, но естествен за тогавашното състоя ние на литературната ни наука извод той допълва със заключение, което в същия дух съди за манталитета и литературните интереси на възрожденците ни: „И което е особено характерно, то е, че нашите списатели имат почти всички някакви допотопни понятия за руската литература. " По стъпките на Ив. Д. Шишманов пак върху материал от същата статий ка, като я подлага на сериозен теоретико-естетически анализ, тръгва и известният българист Г. Д. Гачев, за да приеме и изводите му, придавайки им концептуален смисъл и обобщение. Тия усилия на съветския изследвач залягат в статията му „Как и почему так воспринималась русская литература в Болгарии в средине ХІХ века". В същност гледната точка и постановките, от които тук Гачев тръгва в анализа си, са формулирани по-преди.