класическа

Проблемите на съвременната социалистическа действителност не могат да се разглеждат откъснато от прогресивните философско-естетически постижения на културната мисъл в предходните години. Особено интересен за историята на руската класическа литература е периодът на 90-те години, в който се проя вяват силата в творчеството на писателя и ярки индивидуалности в изкуството като Достоевски и Гогол. Основната задача на всяка литература е цялостното представяне на действителността като система от художествени образи и определяне мястото на човека или на даден социален тип в обществото. Следователно информацията, която получаваме за епохата и обществото, се дължи на дъл бочината, с която писателят изобразява характерите на своите герои. Литературните и изобщо културните връзки в изкуството, основани на закона за приемстве ността, се осъществяват посредством теми и мотиви, които са градивен мате риал на идейния заряд в произведението. Изясняването на същността на идеята е не само философско-естетическа, а и методологическа задача. Когато говорим за прогресивното значение на руската класическа литература, ние имаме пред вид онези характери (социално-психологически типове), теми и мотиви, които са дълголетни и отговарят със своето съдържание на понятието класически. Героите в творчеството на писателя изграждат образната система, образ ния свят в създаваната от него литература. Героите на художественото произведение са динамичен елемент, чрез който обективно отразяваната по художе ствен път действителност се саморазкрива. При представянето на героя авторът използува концентрацията и натрупването на типични черти, характеризи ращи епохата и строя. Тук голяма роля играе авторовият подбор на качества, определящи героя като индивидуалност. Изборът на писателя хармонира с не говия мироглед и с преследваната творческо-естетическа задача. Целта на автора е да види незабележимото на пръв поглед. В това е смисълът на извършваната от художника интелектуална по израза на Достоевски „дисекция" на дейст вителността. В цялостния процес в създаването на художествените образи Василий Шукшин съзнателно подбира най-баналното в ситуацията и външността на героя. Художественият образ не е носител на блестящи индивидуални качества. Шукшин държи на обикновеното в своя герой. Пряката авторова характеристика е едва забележима. Тази особеност е обусловена от своеобразния творчески подход към сюжета. Той гледа на произведението като драматург. В повечето от неговите разкази героите се изявяват предимно със своите реплики.

Георги Германов е един от нашите найизвестни и изтъкнати специалисти по руска класическа литература. На него принадлежат 157 редица оригинални изследвания върху Некрасов, Лермонтов, Тургенев и др., а така съ що и върху българската тема в руската литература, както и върху българо-руските ли тературни връзки. Наред с многобройните статии в нашия и чуждия печат той еавтор и на няколко интересно написани книги с научен и популярен характер. Последната книга на Г. Германов „Върхове на руската класическа литература", издание на „Наука и изкуство“, 1982, включва четиринадесет очерка - болшинството от кои то върху творчеството на руските писатели от ХІХ в., два върху българските проблеми в руската литература и един за отношението на Ленин към литературното и културното наследство. Независимо че това са отделни, на пръв поглед самостоятелни очерци, те са обединени и представляват не сборник от статии, а завършен в концептуално отношение труд. Неслучайно книгата започва с отноше нието на Ленин към литературното и културното наследство. Лениновите методологически постановки са послужили като обединяващо начало в многостранното изследване на творчеството на руските писатели. Освен това Германов търси връзката между тях и чрез традицията, която ги сближава и обеди нява. Тя може да се открие в творчеството на Пушкин и Лермонтов, на Гогол и Достоевски, на Лермонтов и Толстой, на Тургенев и Че хов и т. н. Всички очерци са написани в нарочно и сполучливо потърсен и намерен план, който предполага максимална информация за читателя.