върхове

Изтекоха повече от четири години от Първия конгрес на Съюза на бъл гарските писатели - години, през които нашата литература участвуваше и продължава да участвува в духовното възземане на нацията по пътя към социализма; години, през които нашите писатели от всички поколения създа ваха и продължават да създават нови, талантливи творби за миналото и съ временността на българина; години, през които Съюзът на писателите се утвър ди и продължава да се утвърждава като един от челните отряди на българската художествена интелигенция. Като комунисти - партийни и безпартийни - ние възприемаме Втория конгрес като един опит предимно да се надзърне в утрешния ден на нашата литература, да се осмислят генералните задачи, които тепърва ни предстои да решаваме, да се преодолеят слабостите и предубежденията. Но да гледаш напред съвсем не означава да обърнеш гръб на миналото, съвсем не означава, че трябва да се отнасяш нихилистично към всичко, което остава назад, дори ако то е вече преодоляно и като идея, и като художествено осъществяване. Наймалко на нас, приемниците и стопаните на една силна и демократична по дух Литература, може да се позволи такова отношение както към миналото, така и към днешния ден на литературата ни. Ето защо ние се чувствуваме задължени да кажем своето мнение и своята оценка за състоянието на българската литература, за онова положително и хубаво, което се натрупа в почти всички жанрове - някъде като реални постижения, някъде като признак за бъдещи извисявания, за добросъвестната и всеотдайна работа на българските писатели и на техния творчески съюз във всички области на духовния и политическия живот на страната. С какво преди всичко се характеризира постигнатото, кое е главното? Не мога да не започна с един факт от първостепенна важност: процеса на понататъшно утвърждаване на идейната и морална консолидация на българските писатели около политиката на партията и по-специално - около линията на партията в литературата и изкуството. Партията е освен онзи най-главен, основен лост, на който дължим бурния напредък на България като модерна социалистическа страна, заела достойно място сред братското семейство на социалистическите страни, но и онази сила - класова, политическа и духовна, чиито борби и идеали са вдъхновявали и вдъхновяват плеяда български творци в техния благороден труд за създаване на ярки, новаторски по своята същност художествени произведения. Каквото и да говорят нашите зложелатели, както и да ни хулят и очернят, творчеството на българския писател Днес е кръвно Из доклада пред II конгрес на СБП. 4 И неразривно свързано с делото и въжделенията на партията, а това значи - с делото и въжделенията на целия български народ. С нищо не можем да за радваме враговете на България, с нищо не можем да облекчим съдбата на клеветниците - да, българският писател е с партията, българският писател влага своите усилия за осъществяване програмата на партията, българският писател е воин от многомилионната армия на партията в нейната гигантска битка за построяване на социализма! За българския писател друг път освен пътя на партията няма и това не е декларация, а изстрадано, запечатано кръв и жертви убеждение.

Георги Германов продължително изследва същностните явления в руската литература, както и взаимодействията и с нашата литература. В тази насока той се очертава като специалист и вещ познавач на характерното, значимото, дал ценен приное в съвременното ни литературознание. Новата му книга „Вър хове на руската класическа литература" сполучливо и интересно разработва възлови тенденции и проблеми, свързани с дейността на най-крупните писатели на миналия век в Русия. Тя енаписана не само със задълбочено литературоведско отношение, но и с обич, с пиетет към гениалните творчески прояви, оказали силно влияние и у нас, както и в целия свят. Книгата се открива със статията „Ленин за литературното и културното наследство", която има методологически облик с важно значение, показващо ни ръководните принципи при изследванията. Именно възгледите на Ленин за класиката и нейния принос, за необходимостта от усвояване на ценното в нея, е изходният пункт за съвременните литературоведи при характеристиката на литературоведските явления от миналото. Изпъква и проблемът за връзката на миналото и съв ременността, за творческата приемственост на традиционното, върху основата на която е възможно новаторското отношение и стабилността на художествените постижения. Германов подчертава значението на Лениновите концепции за партийността и за класовия подход, чрез които се стига до пълноценен Литературоведски критерий, разкриващ съще ственото за всяка литература във връзка с обществените борби и противоречия, във връз ка с народния живот и прогресивните насоки в него. В книгата е показано и разбирането, отношението към творческите ценности на най-видни наши литературоведи и обществе ници, които тълкуват литературните процеси в духа на Лениновите принципи и позиции. За разбирането и оценяването на художествената литература извънредно голяма роля играят теоретическите обобщения във връзка с теорията на отражението, защитена в труда „Материализъм и емпириокритицизъм" и конкретно приложена при характеризиране творчеството на Толстой. Георги Германов се спира на най-важните моменти в статиите на Ленин за великия руски писател, за да покаже проникновеността на анализа, насочен и към силни, и към слаби страни, при една основна, подчертано положителна оценка. Несъмнено много от факторите, за които се говори в книгата, са известни, неведнъж са цитирани и са станали класически по своето мисловно богатство и по ролята, която са играли. Независимо от това привеж дането им е необходимо с оглед на цялостната същност на книгата, с оглед на задачата, коя 170 то си е поставил Германов. Не е възможно да разберем днес същественото, специфичното за руската класическа литература и за найвеликите и представители, без ръководните идеи на Ленин дал класически образец на анализ, показал по великолепен начин, какъв трябва да бъде класовопартийният критерий на критиката и на литературознанието, осо бено при оценяване на противоречиви и слож ни литературни явления. Основната част на книгата, както личи и от заглавието „Върхове на руската класичес ка литература", показва големите постиже ния на най-видните руски писатели през ми налия век. Поместени са очерци за Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Ал. Островски, Гончаров, Чернишевски, Салтиков-Шчедрин, Л. Толстой, А. Чехов. В представянето им наблюдаваме системност и цялостност - не се характеризират изолирани явления, а се изгражда една картина на най-значимото в руската литература през този период вниманието се насочва и към водещите тенденции, направления и методи. Говори се на втори план и за други руски писатели, за взаимоотношенията на руската класическа литература със световния литературен процес. Наблегнато е особено на връзките и с българската литература, на въздействието, което е оказала върху нашите творци, върху насоките в културата ни и в социалните дви жения.