Благоев

Димитър Благоев принадлежи към онези творчески личности, за делото на които си припомваме не само при кръгли годишнини и чествувания. При всичките огромни завоевания на съвременната мисъл различните области на човешкото знание традициите и заветите на тези бележити личности запазват цялата си жизненост и непреходна значимост. Поколения от различни епохи се обръщат към тяхното дело, за да черпят знания и мъдрост, поука и вдъхновение в усилията си да осъще ствят високи обществени и културни идеали. Затова такива исторически личности са не само наши учители, дали в ръцете ни верен компас за ориентиране в сложните житейски проблеми, но и живи наши съвременници, подсказващи ни насоката към големите истини.

Българската комунистическа партия, която вече има величава осемдесе тилетна героическа история, е откърмила дейци, които с марксистка -ленинската си проникновеност и революционно-творческа устременост, с обществено-организационния си размах и народностна всеотдайност са определяли и определят координатите в развитието на националния ни живот. Те се извисяват и до големите върхове, завоювани от световната теоретическа политическореволюционна, философска, социологическа и културно-естетическа мисъл. Заслужено си спечелват уважението и признателността на народа ни, на между народното комунистическо и работническо движение. Сред тия бележити дейци на мисълта и делото - слава и гордост на народа ни - се извисява и др. Тодор Живков, който в паметния месец септември прекрачва прага на своята честита 60-годишнина. Още в края на миналия век Д. Благоев - Дядо с една учудваща историческа прозорливост разбра закономерностите на общественото развитие, видя светлите перспективи на пролетариата и заложи основите на партията на българската работническа класа. Тя прояви скоро своята политическа зрелост и стана един от стожерите на комунистическото движение в света, на идеите на Великата октомврийска социалистическа революция. Георги Димитров възглави и осмисли епичните борби на българския народ срещу буржоазно-капиталистическото господство, пръв разобличи кървавия образ на германския фашизъм и му нанесе съкрушителен удар на Лайпцигския процес, утвърди се като един от най-бележитите ръководители на световното комунистическо движение в най-решителния етап на драматичното стълк новение между двата непримирими свята. След социалистическата революция у нас през 1944 г. той пръв начерта цялостна и всеобхватна програма за развитието ни като социалистическа нация. Възпитан в революционните традиции на тези големи умове и бележити организатори, закален в огъня на кървавите схватки с фашизма в навече рието на народната победа, Тодор Живков застана начело на партията в периода на разгърнатото социалистическо строителство, за да прояви рядка далновидност, принципиалност и творчески подход и изведе страната ни на най-предните редици на съвременната социалистическа общност. Неговите организационни способности и неизчерпаема енергия, голямата му деловитост, преданост и себеотрицание при осъществяване на сложните исторически задачи, които стояха пред народа ни по пътя на изграждане на социалистическо общество, както и пред комунистическото движение изобщо, му спечелиха безспорен авторитет на ръководител от ленински тип.

Когато преди 90 години през август 1891 г. на легендарния връх Бузлуджа се бяха събрали първите пионери на социалистическото движение, за да заложат организационните основи на партията на българския революционен пролетариат, Д. Благоев бе единодушно признат за неин ръководител. Със своята солидна марксическа подготовка и всестранна култура той мъдро и проникновено още там, на Бузлуджа, очертава непосредните и перспективни задачи на новата социалдемократическа партия - прераснала по-късно в комунистическа, - за да остане неин ръководител и идеолог до края на плодотворния си жизнен път. В продължение на повече от три десетилетия той обосновава обществено-политическите, философските, културно-историческите принципи на социалистиче ското движение, създава бележити трудове в различните области на обществознанието, сочи пътищата, по които ще се развива и съзрява социалистическата революция в нейната всеобхватност, в социално-икономическата и културнодуховната област. Пръв организатор и идеолог на българската работническа класа, той е тряб вало да разорава непокътнати целини, да преодолява много предубеждения, да разобличава и отблъсква противодействия от различни страни, за да подготви почвата и хвърли семето на социализма, на марксическото учение. Едно учение, което тепърва е трябвало да си пробива път, и то в страна, изостанала в своето обществено-икономическо развитие, в която младата буржоазия се е стремяла да утвърди своето господство във всички области на живота. Наред с другите форми на познание Д. Благоев твърде отрано е осъзнал и неизмеримо голямата роля на художественотворческата дейност, на литературата за формиране на ново мировъзрение, на хора с ново отношение към житейските проблеми. И се заема с рядка последователност и творчески размах, с научна вглъбеност и историческа далновидност да обосновава и утвърждава една нова литература и култура, насочени да революционизират съзнанието на обществото, да съдействуват за формиране на нови материалистически концепции относно социално-икономическите, философско-нравствените, художествените процеси и в национален, и в по-общ идеологически план. Затова Благоев днес живее в съзнанието на поколенията не само като практически организатор и ръководител на партията на българския революционен пролетариат, но и като проникновен автор на множество трудове по най-актуалните социално-икономически, обществено-политически, културно-исторически проблеми на времето.

В своята биографична книга „Кратки бележки из моя живот" Д. Благоев сочи руското революционно движение като един от решаващите фактори, кои то му дават възможност да изработи у себе си обществен и естетически идеал. Благодарение на студентските организации в Петроград, пише той, аз можах да си поставя правилно оня въпрос, с който като ученик от Габровската гимназия измъчвах по-възрастните ученици и себе си, а именно, защо трябва да се знае, да се чете? Той сега се бе превърнал в един много по-правилен и по-дълбок въпрос, който гласеше: какъв е смисълът на живота, или - за какво има смисъл да живее човек? На тоя въпрос изглеждаше, че ще ми даде отговор историята на руското революционно движение." За цял живот Благоев запазва в сърцето си дълбока любов към Русия, към руските революционери, към руската литература. Своя жизнен път, своята обществена дейност той започва като учител по руски език и литература. През 1896 г., в предговора към своето „Ръководство по руски език", той заявява: „Оригиналната руска литература се отличава с такива високи достойнства, кои то обръщат днес вниманието на цял образован свят." През същата година в спор Д. Т. Страшимиров Благоев доказва необходимостта от изучаването в средните училища на българската и руската литература като главен фактор за идейно-естетическото възпитание на учениците Руската литература се отличава с такива оригинални, характерни, самостоятелни произведения, които рядко ще срещнете в другите литератури. Високите достойнства на руската литература c днес се признават от всички знаменити европейски литератури." По това време Д. Благоев е вече оформен социалист-марксист. Десетилетие преди това за създаването на първата марксическа група в Русия, която издава и първия социалдемократически вестник „Рабочий", той е изгонен от царските жандарми от великата руска страна. B Основател на партията на българските комунисти, един от най-видните дей ци на международното работническо движение на своето време, Благоев вижда пропагандирането на марксическите идеи, в подготовката на трудещите се за пролетарската революция, в тържеството на комунистическия идеал смисъла на своя живот, на живота на всички честни и прогресивни хора от епохата. В тази светлина той определя и задачите на новата пролетарска литература: „И тази лирика именно е оня лост, който създава моралната сила на работните маси и нейните борци; създава силната любов и благородна омраза", които раждат фанатизма на социалистическите борци. Тази лирика и изобщо тази художе ствена литература у нас се и заражда; на нея принадлежи бъдещето."

Димитър Благоев, както е известно, се установява в Пловдив през 1894 г. и прекарва в този град една значителна и плодотворна част от своя живот. Там пише редица от най-забележи телните си съчинения и два пъти е избиран за народен представител. Там, по поръчение на ЦК на БРСДП, в началото на 1897 г. той започва да издава списание „Ново време - месечен ретичен орган на партията. Това става причина правителството на народняците да го уволни службата му на учител по руски език в Пловдивската мъжка гимназия. Благоев обаче заедно семейството си остава в Пловдив до края на 1902 г., а „Ново време" не спира да излиза остро да критикува политиката на буржоазните кабинети. От 1903 г. до смъртта си Дядото жи вее в София и редактираното от него списание продължава да се издава там чак до 1923 г., ко гато е спряно от деветоюнската власт след Септемврийското въстание. със Днес, когато се навършват 130 години от рождението на Димитър Благоев (1856-1924), имама още един повод да се върнем към неговата дейност на редактор и народен трибун - въз основа на нов документален материал. Неотдавна в нашия семеен архив се намериха две неизвестни писма на Благоев до дядо ми по майчина линия Никола Василев (1874-1930). Датиращи от прехода между ХІХ и ХХ век, те хвърлят допълнителна светлина върху пловдивския период от живота на основоположника на научния социализъм у нас. От тях научаваме любопитни детайли около списването на „Ново време", поддържането на рубриките в него, тежките материални условия, при които се печати списанието и т. н. Ясно личи също така отношението на Д. Благоев към една революционна проява на българското студентство през онази далечна епоха... Но нека най-напред да дам кратки биографични данни за човека, комуто са адресирани двете новооткрити Благоеви писма, и да кажа няколко предварителни думи за неговите лични и делови контакти с редактора на „Ново време". Никола Василев Апостолов е роден в гр. Пловдив четири години преди освобождението на Был гария от османско иго. Първите му трайни спомени са зверствата на отстъпващите башибозуци черкези и триумфалното влизане в града на руските войски. Родителите му се развеждат рано. Останал при майка си, която се омъжва повторно, той още в детска възраст е принуден да ра боти като чирак, а по-късно, бидейки гимназист, дава уроци на други ученици, за да си изкарва хляба. С цената на големи усилия и материални лишения завършва основно, а през 1895 г. и средно образование в родния си град. Като ученик в гимназията овладява много добре руски и френски език. Чете с увлечение руска художествена и научна литература, а също така списания и книги, раз пространяващи социалистическите идеи. Пряк ученик е на създателя на българската стенография Ан тон Безеншек, който преподава тази дисциплина в Пловдив. (През 1893 г. е отличен с медал и гра мота, носеща личния подпис на Безеншек). След завършване на гимназията работи една година като първоначален учител в Пловдив.