дейността

Ha 5. IV. 1919 г. една фатална случайност отнема живота на видния български литературен критик и дългогодишен редактор на списание „Мисъл" - д-р К. Кръстев. Завърнал се неразположен у дома си, той глътва хапче отрова, вместо лекарство. Така завършва живота си послед ният от известната „четворка" - не много след тримата си другари: П. П. Славейков (1912), П. К. Яворов (1914) и П. Ю. Тодоров (1916). Оттогава и досега (пък и още приживе) неговото дело е бивало неведнъж предмет на високи хвалебствия и непоколебими отрицания. Тук не става дума за принципиалната борба на марксистите-критици (Д. Благоев, Г. Бакалов, Т. Павлов, Г. Цанев, П. Зарев, П. Данчев, Ст. Каролев) срещу възгледите на д-р Кръстев. Той е атакуван остро и от представители на самата буржоазна критика и тези атаки изразяват вътрешните различия в нея, стремежът и за утвърждаване и отричане на едни или други имена, непримиримата вражда между отделните групи и школи. Нещо повече - някои буржоазни критици са се стремили най-яростно да уни щожат и ликвидират безапелационно цялото дело на Кръстев. Прочетете книгата „Критици" на Й. Маринополски (1910) или хирургическата статия на С. Радев (сп. „Художник", 1905), или очеркът „Делото на д-р К. Кръ стев" от Ал. Балабанов (сп. „Философски преглед", 1939) и ще видите колко страст е вложена в опитите да се ликвидира без остатък критикът, за да няма нужда да се ровите из безбройните настървени нападки срещу него по жълтите страници на буржоазния печат. Но какво да се прави - такава е участта на критика: той е принуден да търпи нападките и на ония, които е отрекъл, и на техните приятели, и на ония наранени самолюбия. за които никога не е писал и те се смятат за пренебрегнати, и най-сетне на всичките врагове на ония, които пък еутвърдил със статиите си. д-р Кръстев е удостоен и с по-голямо внимание. Той е главен герой на Вазовия разказ „Доктор Джан-джан“, на „Японските силуети", а неговият близък приятел Кирил Христов по-късно му посвещава злъчни строфи в епиграмата „Доктор Ставри":

Светослав Миларов е сред ония български дейци от епохата на Възражда нето, които, макар и да не са последователни поддръжници на революционната програма на БРЦК в Букурещ, всякога в живота и дейността си имат предвид народните интереси и свещения идеал за национална свобода. Неговият възрожденски идеал за свободна и демократична България непоколебимо налага една прогресивна ориентация на цялата му публицистична и обществена дейност до и след Освобождението, насочена срещу отоманското робство и деспотичният режим на Батенберг - Стамболов. Не случайно някои от съвре менниците му, които го познават по-отблизо и дори общуват с него, изповядват в спомените си своето възхищение, както от високата му литературна култура, така също и от възгледите и ония черти на характера му, които показват родолюбието на публициста, писателя и човека Миларов, чистотата на мислите иидеалите му. „Напразно би търсили между героите на най-новата българска литература други лик тъй пленителен, други лик, който да вдъхва тая дълбока симпатия, която вдъхва мъченикът Светослав Миларов. Един Ботев само стои на недосегаема висота в нашите сърца...Бедният, бедният Светослав Миларов, възкликва патетично д-р Кръстев наскоро след трагичната му смърт през 1892 г. Какви ли неизречени чувства са пълнили неговата велика и благородна душа, когато палачът е пристъпил към него, за да го поведе към послед ното, най-дългото пътешествие на неговия скитнически живот. Каква горчива ирония на съдбата! Великият идеалист на нова България е за българската държава разбойник и тя няма за него други венец, освен - венецът на бесилото!" Потресен от смъртната присъда и нейното изпълнение е и хърват ският приятел на Миларов Йован Хранилович, който далеч преди, а също и след 1892 г. изразява възторга си от личността и патриотичната му дейност. „Вечни страдалнико, вечни мъченико, безстрашни борецо, - пише му той на 3 август 1876 г. - аз те виждам в мислите си, аз ти се удивявам, аз ти честитя.“ И народният писател Иван Вазов, който има точен критерий за лич ности и дела с общонародно значение, изпитва към Миларов симпатия и уваже ние, които характеризират отношението му към първите дейци на възрожден ската и следосвобожденска епоха.

липсва

Институтът за литература при БАН се утвърди като едно от важните звена за творческа научна дейност в българското литературознание. Работата на този идеологически център, в който са съсредоточени голяма част от най-изтъкнатите и найактивните наши литературоведи и критици, представлява широк обществен интерес. Колективните трудове, които се подготвят тук, представляват фундаментални изследвания или справочници с обхват, недостъпен за малък колектив. На 5 декември 1974 г. се състоя годишноотчетно събрание на института за периода 1973-1974 г. Доклад прочете директорът, ст. н. с. Тончо Жечев. Той се спря на извършеното през последните две години, както и на плановете за бъдещата дейност. В началото на своето изложение др. Жечев каза: Работата на сътрудниците в Литературния институт при БАН през периода 1973-1974 беше съсредоточена в три основ ни направления - изследване на проблемите от историческия развой на българската литература, на сравнителното литературознание и на теория на литературата. Тези направления имат актуално обществено значение. Те са свързани с идеологическата работа на партията, със създаване на правилно отношение към културното наследство, с въпроса за патриотичното възпитание на младежта. От нивото на съвременното литературознание зависи до голяма степен обучението на студентите и учениците по литература, подготовката на преподавателите и решаването на важните идейно-възпитателни и образователни проблеми. От „История на българската литература" са излезли три тома. Завършен е и предстои да бъде изпратен за печат том IV. Това издание запълва една празнина в нашето литературознание, то ще подпомогне учители, ученици и студенти в изу чаването на многовековното ни литературно и културно наследство. При осъще ствяването на четиритомната история изпъкнаха и доста от недостатъците в нашата работа. В томовете бяха включени очерци, публикувани предварително, не всички автори се опираха върху достатъчен фактически материал, в някои случаи липсва връзка между отделни литературни периоди. Институтът се заангажира с автори, Някои от които не бяха годни за такава огромна научноизследователска задача. Участието на по-младите специалисти беше ограничено до минимум. Работата по написването на Историята продължи извън редно дълго време - около две десетилетия. По време на работата около четиритомника не се направи почти нищо за предварителна подготовка на една многотомна История на българската литература. Необходимо беше да се набележат неразработени проблеми и теми от литературното ни развитие, сътрудниците на института да се насочат към проучването им, да се напишат солидни монографии за класи ците на българската литература, да се извадят от архивите в България и чуж бина неизвестни или малко известни ръ кописи, да се започне работа по издаването на „Летопис на българската литература", да се издадат съчинения и архиви на български писатели, да се проучи литературният периодичен печат. Всичко това щеше да обедини творческите сили в инсти тута в името на една голяма национална задача, да ги направи по-дисциплинирани и взискателни, да разнообрази научния живот в колектива. Тогава афинитетът към съвместителствата щеше да бъде помалък, авторитетът на института – поГолям.

През ноември м. г. се състоя годишноотчетно събрание на Института за литература при БАН. Доклад за дейността и пред стоящите задачи на института изнесе неговият директор, ст. н. с. Тончо Жечев. Обстойни аналитични доклади за работата на отделните институти и звена към БАН каза в началото на своя доклад Т. Жечев - се правят периодично през две години. (Последният такъв доклад бе за дейността на института през 1973-1974 г.) В края на всяка година обаче се отчита изпълнението на научния план в основните му направления, поставят се и се изясняват някои нови задачи. Особено се налага това сега, когато отчитаме и резултатите от шестата петилетка, за да се види с какъв принос Институтът за литература ще посрещне XI конгрес на БКП. 1 изпълнЕНИЕ НА НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕ ния ПЛАН ЗА 1975 г. През 1975 г. основните усилия на инсти тута бяха свързани с огромното задължение, поето от нашия колектив пред партията и цялата ни литературна и културна общественост - подготовка и написване на многотомна история на българската литература. Бяха обсъдени нейният характер, структура, обем, както и главните проблеми, изискващи задълбочена научна разработка в подготви телния етап. Комисията по подготовката на многотомната история, възглавявана от акад. П. Динеков, представи проект, обсъден и приет от Научния съвет на института. Този проект е добра основа за по-нататъшно уточ няване на концепцията и модела на историята, както и за приемането на конкретна програма за подготвителния етап - VII петилетка. В близко време комисията ще представи програма за най-важните теми, които трябва да се включат в научноизследователския план за 1976 и следващите години. Някои от звената, създадени във връзка с подготовката на тази история, развиха интересна научноизследователска дейност. Проблемната група „Творчески анкети" с Ръководител Ив. Сарандев и секретар К. Янева подготви три тома с материали вместо предвидения един. Не е на необходимото 172 г. ниво обаче дейността на проблемната група „Литературният процес, отразен в периодич ния печат" с ръководител Е. Константинова. С оглед издирването на нови материали от литературната история особена стойност имат подготвените издания от поредицата „Лите ратурен архив" - за Асен Златаров, Асен Разцветников и Емануил Попдимитров (от сътрудници на ДИА), на Михалаки Георгиев от В. Малеева. Голям интерес пред ставлява изработеният от Б. Вапцарова „Ле топис на Н. Й. Вапцаров". Завършените и представени монографии на проф. Ем. Георгиев „Литературният жи вот през Втората българска държава", на проф. Б. Ангелов „Из старата българска. сръбска и руска литература", на Ст. Кожу харов „Из старобългарската химнография" обогатяват българското литературознание с нови факти, с оригинални изводи и концепции. С приносен характер са иизследванията на Л. Минкова „О. М. Бодянски и българ ската литература“, на Ел. Димитрова „Някои особености в изграждането на образите у Йовков, Достоевски и Толстой". Значителен принос на института в обла стта на литературната история представлява завършената четиритомна „История на бъл гарската литература" и еднотомната „Българската литература след Девети септември". Въпреки известни методологически слабости четвъртият, последен том от историята, обсъден през 1975 г., има несъмнено значе ние за проучването на литературното ни развитие. Във връзка с предстоящото чествуване на стогодишнината от Априлското въстание и смъртта на Христо Ботев институтът осъ ществи редица интересни инициативи. Участниците в проблемната група за Априлското въстание подготвят своите доклади за тър жествената научна сесия. Цв. Унджиева и Ст. Таринска участвуват в тритомното изда ние на съчиненията на Христо Ботев, подготвяно съвместно от института и изд. „Бъл гарски писател" с отговорен редактор акад. П. Динеков. Несъмнен принос в ботевознанието е и обемният труд на проф. Ив. Унджиев и Цв. Унджиева „Христо Ботев. Живот и дело".

За българската литература, литературна критика и литературознание 1976 г. бе време за задълбочен анализ на постижения и тенденции, стимулиран от крупните събития в обществения живот - XI конгрес на БКП, Юлския пленум на ЦК на БКП, III конгрес на СБП. Именно в духа на техните решения бе и дейността на Института за литература, насочена към разрешаването на значими проблеми. В областта на Историята на литературното развитие научноизсле дователската дейност бе свързана главно с мащабната задача за написване на многотомна история на българската литература, като бяха потърсени такива форми на работа, че работата на всички сътрудници да бъде пряко или косвено свързана с тази основна задача. С оглед на това бе създадена и проблемна група „Проучване на неразработени етапи и проблеми на българската литература от Освобождението до наши дни" с ръководител М. Цанева, която привърши предсрочно работата си. Активна бе и дейността на проб лемната група „Творчески анкети" с ръководител Ив. Сарандев, в която бяха обсъдени анкетите с А. Гуляшки (К. Бъклова) и К. Калчев (Е. Константинова); подготвят се и анкетите с И. Волен (Р. Дамянова), Д. Жотев (В. Янева), Кр. Григоров (Л. Григорова) идр. Продължава работата си и проблем ната група „Възникване и развитие на жанровете през Възраждането" с ръководител Цв. Унджиева. Недостатъчно активна е обаче работата на проблемната група „Литературният процес, отразен в периодичния печат" с ръководител Е. Константинова, която, въпреки че трябваше в края на 1976 г. да представи един том с изследвания, все още е в процес на уточняване на програмата, отделните теми, сроковете за разработката им и пр. Значителна дейност разви през 1976 г. проблемната група „Кирило-методиевска енциклопедия". Извършена е огромна под готвителна работа, която бе докладвана от ръководителя на групата акад. П. Динеков в Научния съвет на EЦЕЛ през октом ври 1976 г. и получи положителна оценка. През 1977 г. цялата дейност на специалистите по старобългарска литература в института и извън него ще бъде насочена към срочното завършване на Кирило-методиевската енциклопедия. Обществено значима бе дейността на проблемната група 100 години от Освобождението на България" с ръководител Хр. Дудевски. Във връзка със стогодишнината от Априлското въстание бяха проведени национална и зонални научни сесии, в които членове на групата участвуваха с доклади и научни съобщения. Институтът за литература организира национална юбилейна сесия съв местно с ОК на БКП в Пазарджик, на която бяха изнесени 15 научни доклада и съобщения (Г. Димов, Ем. Георгиев, Е. Каранфилов, М. Цанева, Цв. Унджиева, Хр. Ду девски, Д. Леков, Г. Вълчев, Р. Дамянова). Членове на групата взеха участие и в други научни сесии - Хр. Дудевски, Г. Димов, М. Цанева, Цв. Унджиева, Д. Леков уча ствуваха в сесиите в Пловдив, Ямбол, Сливен, Клисура, Хасково, с. Ново село. Заслужава да бъде отбелязано и участието на чле нове на проблемната група в международни, национални и зонални сесии, посветени на стогодишнината от гибелта на Христо Ботев (П. Динеков, Цв. Унджиева, Д. Леков). Проблемната група подготви и ще издаде съвместно със съветското издателство „Художествена литература" сборник „Освобо дителната Руско-турска война (1877-1878) и българската литература“, в който участвуват 13 учени от института и двама външни сътруд ници. Довършва се комплектуването на т. І с докладите и научните съобщения по случай 100-годишнината от Освобождението на Бъл гария. В пълен ход е и работата по антологията с художествени материали за Освободителната война. По повод кръгли годишнини на видни български писатели - Елин Пелин, Захари Стоянов, Димитър Полянов, акад. Георги Цанев - институтът подготвя сборници с изследвания. От тях вече е приет сборникът за акад. Георги Цанев. С индивидуални теми в областта на лите ратурната история участвуват Б. Ангелов („Митрополит Михаил Колосийски. Из историята на руско-българските връзки през XVII в."), Ст. Кожухаров („Неизвестни палео167 графски особености на среднобългарски химнографски паметници от XII-XIII в."), Л. Минкова („Български възрожденци в Русия"), С. Баева („П. Р. Славейков". Монография, 1 част), М. Цанева („Иван Вазов". Монография), Ст. Каролев („Проблеми от творчеството на П. П. Славейков"), Е. Каранфилов („Душевността на нашия народ в историческото развитие на българската ли тература").

1937 ГОДИНА Печата във в. „Нова камбана". Включва се в нелегалната партийна група на жп. депо София. Участвува в литературни конкурси, уредени от сп. „Летец“, Радио София, сп. „Сердика" и др. Някои от тях спечелва. Разширява и задълбочава дружбата си с прогресивни хора на литературата и изкуството. Застрашен е от туберкулозно заболяване. Започва да пише детски стихотворения и „Песни за една страна". Януари 1 Първия ден на новата година Вапцаров и Бойка прекарват у Борис Ангелушев сред близки и приятели: Александър Жендов, Боян Дановски, Стоян Сотиров, Бронка Гюрова, Ана Колушева, Васка Емануилова, Мара Георгиева и др. (Спомен на Бойка Вапцарова). Януари 2 Отива на ул. „Черни връх", за да поздрави своите учители от Банско - братята Константин и Димитър Молерови. Получава няколко екземпляра от новоизлязлата книга на Д. Молеров „Жална ми бабо, послушай", за да ги разпространи. Един от тях е с автограф: „На своя незабравим ученик Никола Вапцаров за спомен." Д. Г. Молеров. София, 2.1.1937 г. (Два екземпляра - в Дом-музей Н. Вапцаров, София). Януари 7-8 Прави си семейна фотография. „Вече бяхме женени от две-три години, а някои от познатите ни се удивляваха, че ня маме B семейна снимка, окачена на стената в рамка. Кольо се смееше на тази „новобрачна идили я“. На 7 януари сутринта в програмата за деня Кольо предложи да отидем и се фотографираме препоръчаното му фотоателие „Изкуство" на ул. „Раковски“ 150 (149-а) - собственост на братя Рашеви. Кольо се облече в единствения свой за пред хора черен костюм, ушит след за вършване на Машинното училище. Аз си сложих черния джемпър с бели ревери и бяла блузка. Той ме намери за много издокарана. След фотографирането Емил Рашев ни съобщи, че трябва утре да проверим дали е излязла сполучлива снимка та. На другия ден ни съобщиха, че трябва да повторим сеанса. За радост на Кольо аз бях в пола и плетена брузка и се фотографирахме така, както бяхме облечени (Спомен на Б. Вапцарова. Снимката - в архива на Б. Вапцарова). Януари - първата половина Работи като огняр на маневрен локомотив в жп. гара София. Понякога замества огняря на парното отопление в Министерството на железниците. Отново му съобщават, че за да бъде назначен за локомотивен машинист, трябва да се яви на специален изпит. У Вапцарови намира подслон работничката Цветанка Емкина. 89 „През 1936 г. във фабриката (в с. Кочериново, б.а.) съкратиха работници и мен ме уволниха. Отидох в София без пари, без работа, без квартира. Продадох си всички вещи, за да има какво да ям. Един ден, през есента на 1936 г., видях отдалече Бойка, но понеже бях само по басмена блузка и влечки, ме досрамя, че така съм изпаднала, и преминах на другия тротоар. Тя ме повика и ме догони. Като разбра какво ми е положението, покани ме да ида да живея при тях. Дълго не се решавах, но нуждата ме принуди и през зимата на 1937 г. позвъних на таванския етаж на ул. „Върбица" № 4. Кольо ме посрещна усмихнат и каза: „Цеце, и ние сме эле, но каквото има за нас, ще има и за тебе." При тях живееха още брат му Борис, братовчед му Любчо, Цанко (Александър Околийски, б.а.) и други студенти - беше цяло общежитие. У тях беше ве село и приятно. Тук научих съветските песни „Широка страна моя родная“, „По долинам и по взгорям“, „Три танкиста" и др. Кольо често ме молеше да изпея любимата му песен - „София - Черната джамия". Аз станах като член на тяхното семейство. При нужда винаги отивах у тях да поживея някой и друг месец, докато си намеря нова работа" (Цветанка Емкина. Беше прекрасен човек. - Вечерни новини, 23 юли 1962).

И през 1979 г. дейността на Института за литература при БАН бе насочена към решаване на основните проблеми, залегнали в перспективния план. Задачите на инсти тута бяха съобразени с препоръките, съдър жащи се в Решенията на Политбюро на ЦК на БКП от 23 март 1977 г. за по-нататъшно развитие на българистиката. На преден план бяха изведени онези лични и колективни теми, които отговарят на общите насоки в реше нията на Единадесетия конгрес на БКП и Националната партийна конференция и са съо бразени с наближаващия юбилей - 1300 годишнината от основаването на българската държава. Усилията на научния колектив бяха насочени преди всичко към решаването на въ просите, свързани с подготовката за написване на многотомна История на българската литература. В тази насока бе извършена значителна работа и по трите основни направления - история на литературното развитие, теоретико-методологически въпроси на литературата и литературния процес, сравнително литературознание. За по-нататъшното разгръщане на научноизследователската дей ност бяха създадени две нови проблемни групи - за Източни (Азиатски) литератури с ръ ководител ст. н. с. В. Мутафчиева и Българонемски литературни отношения през XIX и ХХ в. с ръководител ст. н. с. Ил. Конев. Бе обърнато голямо внимание върху работата по "Кирило-методиевската енциклопедия", както и на други издания и изяви на института, които имат пряко отношение към опитите на някои литературни и политически кръгове в чужбина да фалшифицират нашето ми- нало. От анализа на извършената работа се виж да, че по основните направления са изпълне ни главните задачи. Същевременно не помалко ясно се вижда, че е необходимо занапред да се търси по-голяма целенасоченост на работата, по-последователно степенуване на задачите по важност и значение, поясно очертаване на темите. И през миналата година главните усилия на научния колектив бяха носочени преди всичко към подготовката за написване на многотомната История на българската литература. В тази насока като най-значително постижение трябва да отбележим Международната научна конференция по случай 70-годишнината от рожде нието на Никола Вапцаров, проведена на 6 и 7 декември 1919 г., чиито организатори бя ха Институтът за литература и Съюзът на българските писатели. В работата на конференцията взеха участие видни български учени, писатели и критици, братът на поета Борис Вапцаров, както и съпругата на поета - Бойка Вапцарова. За големия интерес на световната общественост към делото на видния наш поет и революционер красноречиво говори фактът, че от общо 38 доклада, прочетени на конференцията, 18 бяха изнесени от литературоведи от чужбина. В докладите и изказванията на нашите и чуждестранните учени бе направен задълбо чен и многостранен анализ на революционното и художественото дело на Никола Вапцаров. Беше утвърдена връзката на Вапцаровата поезия с многовековните традиции на българското словесно художествено творчество. Поезията на Никола Вапцаров бе разгледана както в своето световно значение, така и като нов етап в развитието на българската литература. По време на конференцията бе издаден юбилеен „Вапцаров лист", част от докладите бяха публикувани във в. „Лите ратурен фронт“ (бр. 49 и 50 от м. г.). Наред с това централно събитие по отбе лязването на 70-годишнината от рождението на Никола Вапцаров трябва да споменем и други инициативи на Института за литература, насочени към изследването на художественото творчество на големия български поет. Бе приет и предаден за печат сборникът „Никола Вапцаров - нови изследвания и документи", в който са представени усилията на литературоведи от различни поколения. Сътрудници на института също така участву ваха в научната сесия в Смолян, публикуваха голям брой статии в периодичния печат, изнасяха доклади за живота и творчеството на поета в София и провинцията.