* * * Из дейността на Института за литература през 1979 г.

И през 1979 г. дейността на Института за литература при БАН бе насочена към решаване на основните проблеми, залегнали в перспективния план. Задачите на инсти тута бяха съобразени с препоръките, съдър жащи се в Решенията на Политбюро на ЦК на БКП от 23 март 1977 г. за по-нататъшно развитие на българистиката. На преден план бяха изведени онези лични и колективни теми, които отговарят на общите насоки в реше нията на Единадесетия конгрес на БКП и Националната партийна конференция и са съо бразени с наближаващия юбилей - 1300 годишнината от основаването на българската държава. Усилията на научния колектив бяха насочени преди всичко към решаването на въ просите, свързани с подготовката за написване на многотомна История на българската литература. В тази насока бе извършена значителна работа и по трите основни направления - история на литературното развитие, теоретико-методологически въпроси на литературата и литературния процес, сравнително литературознание. За по-нататъшното разгръщане на научноизследователската дей ност бяха създадени две нови проблемни групи - за Източни (Азиатски) литератури с ръ ководител ст. н. с. В. Мутафчиева и Българонемски литературни отношения през XIX и ХХ в. с ръководител ст. н. с. Ил. Конев. Бе обърнато голямо внимание върху работата по "Кирило-методиевската енциклопедия", както и на други издания и изяви на института, които имат пряко отношение към опитите на някои литературни и политически кръгове в чужбина да фалшифицират нашето ми- нало. От анализа на извършената работа се виж да, че по основните направления са изпълне ни главните задачи. Същевременно не помалко ясно се вижда, че е необходимо занапред да се търси по-голяма целенасоченост на работата, по-последователно степенуване на задачите по важност и значение, поясно очертаване на темите. И през миналата година главните усилия на научния колектив бяха носочени преди всичко към подготовката за написване на многотомната История на българската литература. В тази насока като най-значително постижение трябва да отбележим Международната научна конференция по случай 70-годишнината от рожде нието на Никола Вапцаров, проведена на 6 и 7 декември 1919 г., чиито организатори бя ха Институтът за литература и Съюзът на българските писатели. В работата на конференцията взеха участие видни български учени, писатели и критици, братът на поета Борис Вапцаров, както и съпругата на поета - Бойка Вапцарова. За големия интерес на световната общественост към делото на видния наш поет и революционер красноречиво говори фактът, че от общо 38 доклада, прочетени на конференцията, 18 бяха изнесени от литературоведи от чужбина. В докладите и изказванията на нашите и чуждестранните учени бе направен задълбо чен и многостранен анализ на революционното и художественото дело на Никола Вапцаров. Беше утвърдена връзката на Вапцаровата поезия с многовековните традиции на българското словесно художествено творчество. Поезията на Никола Вапцаров бе разгледана както в своето световно значение, така и като нов етап в развитието на българската литература. По време на конференцията бе издаден юбилеен „Вапцаров лист", част от докладите бяха публикувани във в. „Лите ратурен фронт“ (бр. 49 и 50 от м. г.). Наред с това централно събитие по отбе лязването на 70-годишнината от рождението на Никола Вапцаров трябва да споменем и други инициативи на Института за литература, насочени към изследването на художественото творчество на големия български поет. Бе приет и предаден за печат сборникът „Никола Вапцаров - нови изследвания и документи", в който са представени усилията на литературоведи от различни поколения. Сътрудници на института също така участву ваха в научната сесия в Смолян, публикуваха голям брой статии в периодичния печат, изнасяха доклади за живота и творчеството на поета в София и провинцията.