епохата

Нерядко, потопени в течението на делника, ние трудно проникваме в истинската значимост на онова, което наричаме просто ежедневие, не можем да доловим истинските мащаби на ставащото пред очите ни. Достатъчно е да си припомним обаче колко крупни събития в обществено-политическия живот привличаха вниманието ни през последните две-три години - нека споменем само Единадесетия конгрес на БКП (1976), Юлския пленум на ЦК на БКП (1977) и Националната партийна конференция през април 1978 г., — за да се убедим, че нашето общество навлиза в нов, качествено по-висок етап от своето разви тие; че решенията на високите партийни и държавни форуми са жалони по пътя на историческия преход към зрялото социалистическо общество и комунизма. А това вече ни подсказва и реалната значимост на предначертанията и задачите във всички сфери на обществения живот, в това число и в областта на културата ихудожественото творчество. Едва ли някога досега в цялата история на човечеството е имало период, през който материалното и духовното производство да са били в такава тясна и плодотворна връзка, както в обществото на реалния социализъм. Ако се обърнем към зафиксираното в отговорни партийни и държавни документи, ще видим, че двете основни цели, които определят насоката на бъдещото ни разви тие, са изграждането на материално-техническата база на комунизма и формирането на хармонично развита комунистическа личност - строител и поданик на утрешния свят. Ала в същност тези две задачи могат да бъдат разделени само в порядъка на абстракция, а на практика те са двете лица на единосъщата цел: историческият преход към зрялото социалистическо общество и по-нататък - към комунизма. Защото е ясно, че материалното бла годенствие не представлява никаква придобивка, ако не е съпроводено от съот ветствуващото му духовно-нравствено усъвършенствуване на личността, ако не се парира още в зародиш опасността от развихряне на консуматорската стихия, от оеснафяване, от душевно обедняване. Както е ясно - от друга страна, - че изграждането на новия живот е възможно само с вдъхновената, безкористна и всеотдайна работа на социалистическите труженици, а не с пресметнатите усилия на егоиста, чийто идеал са „трите ключа. Именно оттук произтичат и новите задачи пред нашата съвременна литература, която трябва все по-уверено да възвисява силата на словото до непосредствената действеност на делото. Самият етап в развитието на нашето общество, самите задачи, които стоят за разрешаване пред него, дават на твореца редкия шанс да постигне онова, което е било мечта за толкова много поколения: да приравни словото към делото. И нещо повече, категорично изискват от него това.

Установяването на изящните изкуства и разделянето им на видове се извършва по време, решително различаващо се от нашето, и то от хора, чиято власт над нещата и условията е била съвсем незначителна в сравнение с нашата. Но удивителният растеж, който са достигнали нашите средства в тяхната приспособимост и точност, ни обещава в близко бъдеще най-решителни промени в антич ната индустрия на красивото. Във всички изкуства съществува една физическа страна, която не може повече да бъде разглеждана и третирана, както преди; не може повече да се отклонява от въздействията на модерната наука и модерния живот. От двадесет години насам нито материята, нито пространството, нито времето са това, което са били до преди. Трябва да бъдем подготвени за факта,че такива големи преобразования ще променят цялата техника на изкуствата и с това ще повлияят на самата инвенция, а накрая ще стигнат може би дотам, начин.

Virtual Communities vs. Imaginary Communities. Festivities. Reading. Chatting This text is an introduction to the next two articles ("Virtual Communities vs. Imaginary Communities. Festivities. Reading. Chatting" and "Gothicizing the Electronic Web") and offers their basis and their context