Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Иван Вазов и борбата за създаване на национално самобитна реалистична литература

Free access
Статия пдф
1312
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Една от най-характерните черти на новата българска литература е, че тя се заражда и развива в органическо единство с националните общественоисторически и културно-нравствени процеси. Нейните първи представители са живели и творили с ясното съзнание за голямата и роля в развитието на на родностното самопознание, търсели са различни форми и средства, за да на сочат по верен път творческата мисъл. Епохата от Паисий до Ботев, епоха, в която се залагат основите на националната ни литература, е несравнимо величава по граждански патос и творческо напрежение, по интелектуално-духовни прозрения и художествени завоевания. Борбата за политическа и културна независимост - схващана в цялата й всеобхватност, глъбина и зна чение, е съпътствувана от не по-малко упорита борба за здрави народностни естетически и художествени принципи. С художествено слово, с културнопублицистични и литературно-критически статии, с най-разнообразни в жанрово и тематично отношение писания, хората, обладани от творчески пориви, се стремят да създадат национално-самобитна литература, съзвучна със жизнените потребности, воюват страстно срещу примитивното и ретроградното в обществените и естетическите разбирания. Една рядка всеотдайност и далновидност характеризира делото на тези пионери на националната литературна мисъл. Утвърдените от тях художествени и критико-теоретически традиции са служили за опора и вдъхновение на по-късно вания.
Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

Браила и българското културно-национално възраждане от Николай Жечев

Free access
Статия пдф
1753
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През 1861 г. излиза брошурата на Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите". Про зорливият възрожденски трибун е разтре вожен и смутен - преселническите движения от България в Русия, Влашко и в други страни заплашват от обезлюдяване значителна част от българските земи, улесняват заселването им с чуждестранни народности, поставят на изпитание националните чув ства на колонистите. По различно време, особено през XVIII и първата половина на ХІХ в., в Браила, Гюргево, Букурещ, Плоещ, Одеса и в други градове и села извън България се установяват компактни български колонии, някои от които развиват богата културна, обществена и ико номическа дейност. Трудно ни е да си пред ставим българската литература, публици стика, история без приноса на многоброй ната българска емиграция, съсредоточена в Румъния, Русия, Сърбия. Никой не е от ричал голямата й роля в революционните и просветни борби през Възраждането. Твър де малко е направено обаче за проучването на обществения живот, бита, културата на тези български колонии, за опазването на духовните и материални ценности, с които те са легитимирали" националния си характер. Книгата на Н. Жечев „Браила и българ ското културно-национално възраждане" със своята проблематика, с интересните си обобщения и догадки ни връща не само към миналото на една от нашите колонии във Влаш ко. Тя ни дава основание да бъдем и оптимисти, въпреки че сме отдалечени със столетие от важни политически и културни събития в живота на българската емиграция, не още всички следи към тях са зали чени. ... През 60-те години на миналия век - отбелязва Н. Жечев в началото на своя труд - Браила е културната столица на многобройната българска емиграция във Влашко и Молдова" (стр. 9). Във всяка част на своята книга въпреки недостатъч ния фактически материал авторът се стреми да докаже и утвърди тази своя концепция. Той започва с любопитни данни за засел ването на българите в Браила, за народностния и икономическия облик на този крайдунавски град, за неговата атмосфера. Непринудено читателят заживява с житейските и национални тревоги на българските колонисти, с тяхната предприемчивост и патриотизъм.
Submitted on

Обсъдени научни трудове

Библиографски раздел
Обсъдени научни трудове

Национално научна сесия „Проблеми на социалистическия реализъм”

Free access
Статия пдф
3503
  • Summary/Abstract
    Резюме
    на хумора и сатирата. На заключителното пленарно заседание изнесоха доклади проф. д-р Христо Дудев ски, доц. к. ф. н. Георги Пенчев, доц. к. ф. н. Стефан Коларов, ст. н. с. Иван Цветков и ст. н. с. Александър Атанасов. В своя доклад проф. д-р Хр. Дудевски разгледа в исторически план проблема за Формирането на термина „нов художествен (социалистически) реализъм" в периода след Октомврийската революция. На въпросите на съвременното развитие на историческия роман се спря в доклада си доц. Георги Пенчев. Голямото значение на Георги Караславов за развитието на метода на социалистическия реализъм бе задълбочено анализирано в доклада на доц. Стефан Коларов. В тео ретико-методологически аспект ст. н. с. Иван Цветков проследи някои характерни търсе ния на съвременната социалистическо-реалистическа литература в областта на жанровете и поетиката. На въпросите, свързани с нравствения облик на съвременния герой на литературата, се спря в своя доклад „Нравстве ната революция и социалистическият реализъм" ст. н. с. Александър Атанасов.
Submitted on

Статии

Библиографски раздел
Статии

Освободителна война и национално самочувствие (Записки по българските въстания, Епопея на забравените)

Free access
Статия пдф
3912
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Темата за националноосвободителните борби има своеобразен живот в първите години след Освобождението. Освен че храни вдъхновението на най-големите ни художници, тя сближава далечни, несъразмерни по талант и понякога рязко враждуващи автори; властта и достига дотам да „привлече" в този период произведения, създадени и в предишното, а в условен смисъл - и в следващото десетилетие. Например мемоарите на Светослав Миларов „Спомени от цариградските тъм ници", видели бял свят още в средата на 70-те години, едва през 1881 г. в Пловдив стават факт на българската литература - и със самостоятелното си издание в превод от хърватски, и в рецензията на Иван Вазов. Обратно, мемоарната книга на Константин Величков „В тъмница", чието първо издание е през 1899 г., се разглежда от литературната история в десетилетието на 80-те години. Това десетилетие сякаш „пресяга" и към по-далечни творби, за да попълни и оформи чрез тях литературния си облик. Главните причини за първенството на тази тема са установени и изследвания. Най-представителните творби за това така плодоносно за литературата ни време, все едно лирически („Епопея на забравените"), белетристични („Немили-недраги", „Под игото"), биографични („Черти от живота и списателската дейност на Любен С. Каравелов“, „Васил Левски"), мемоарни („Неотдавна“, „Записки по българските въстания"), имат обща цел - да документират току-що приключилата революционна епоха, да я осмислят и възвеличат. Това в общи линии е задача на всяка литература след всяка подобна епоха. Следва да се прибавят и по-специфични, „домашни" обстоятелства. Още през Възраждането у нас се оформят, нека бъдат наречени така, две разкло нения на българския национален въпрос - да бъдем свободни като другите“ и „какво сме наред с другите“. Самата „История славяноболгарская", тази програма на националното възраждане и националноосвободителната борба на българския народ", поставя пряко не въпроса за свободата като политическа цел, а за самосъзнанието самочувствието на народа. Паисий се стреми да подсили духовната устойчивост на българина, далеч преди да бъдат произнесени първите призиви за освобождение. Идеите за национална свобода и национално самочувствие съжителствуват през цялото Възраждане.

Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

Нов значителен труд за книжовния живот през епохата на Българското национално възраждане (Писател – творба - възприемател през Българското възраждане от Дочо Леков)

Free access
Subscribe to национално