воина

Темата за националноосвободителните борби има своеобразен живот в първите години след Освобождението. Освен че храни вдъхновението на най-големите ни художници, тя сближава далечни, несъразмерни по талант и понякога рязко враждуващи автори; властта и достига дотам да „привлече" в този период произведения, създадени и в предишното, а в условен смисъл - и в следващото десетилетие. Например мемоарите на Светослав Миларов „Спомени от цариградските тъм ници", видели бял свят още в средата на 70-те години, едва през 1881 г. в Пловдив стават факт на българската литература - и със самостоятелното си издание в превод от хърватски, и в рецензията на Иван Вазов. Обратно, мемоарната книга на Константин Величков „В тъмница", чието първо издание е през 1899 г., се разглежда от литературната история в десетилетието на 80-те години. Това десетилетие сякаш „пресяга" и към по-далечни творби, за да попълни и оформи чрез тях литературния си облик. Главните причини за първенството на тази тема са установени и изследвания. Най-представителните творби за това така плодоносно за литературата ни време, все едно лирически („Епопея на забравените"), белетристични („Немили-недраги", „Под игото"), биографични („Черти от живота и списателската дейност на Любен С. Каравелов“, „Васил Левски"), мемоарни („Неотдавна“, „Записки по българските въстания"), имат обща цел - да документират току-що приключилата революционна епоха, да я осмислят и възвеличат. Това в общи линии е задача на всяка литература след всяка подобна епоха. Следва да се прибавят и по-специфични, „домашни" обстоятелства. Още през Възраждането у нас се оформят, нека бъдат наречени така, две разкло нения на българския национален въпрос - да бъдем свободни като другите“ и „какво сме наред с другите“. Самата „История славяноболгарская", тази програма на националното възраждане и националноосвободителната борба на българския народ", поставя пряко не въпроса за свободата като политическа цел, а за самосъзнанието самочувствието на народа. Паисий се стреми да подсили духовната устойчивост на българина, далеч преди да бъдат произнесени първите призиви за освобождение. Идеите за национална свобода и национално самочувствие съжителствуват през цялото Възраждане.