Из „Летопис за живота и дейността на Никола Вапцаров”

1937 ГОДИНА Печата във в. „Нова камбана". Включва се в нелегалната партийна група на жп. депо София. Участвува в литературни конкурси, уредени от сп. „Летец“, Радио София, сп. „Сердика" и др. Някои от тях спечелва. Разширява и задълбочава дружбата си с прогресивни хора на литературата и изкуството. Застрашен е от туберкулозно заболяване. Започва да пише детски стихотворения и „Песни за една страна". Януари 1 Първия ден на новата година Вапцаров и Бойка прекарват у Борис Ангелушев сред близки и приятели: Александър Жендов, Боян Дановски, Стоян Сотиров, Бронка Гюрова, Ана Колушева, Васка Емануилова, Мара Георгиева и др. (Спомен на Бойка Вапцарова). Януари 2 Отива на ул. „Черни връх", за да поздрави своите учители от Банско - братята Константин и Димитър Молерови. Получава няколко екземпляра от новоизлязлата книга на Д. Молеров „Жална ми бабо, послушай", за да ги разпространи. Един от тях е с автограф: „На своя незабравим ученик Никола Вапцаров за спомен." Д. Г. Молеров. София, 2.1.1937 г. (Два екземпляра - в Дом-музей Н. Вапцаров, София). Януари 7-8 Прави си семейна фотография. „Вече бяхме женени от две-три години, а някои от познатите ни се удивляваха, че ня маме B семейна снимка, окачена на стената в рамка. Кольо се смееше на тази „новобрачна идили я“. На 7 януари сутринта в програмата за деня Кольо предложи да отидем и се фотографираме препоръчаното му фотоателие „Изкуство" на ул. „Раковски“ 150 (149-а) - собственост на братя Рашеви. Кольо се облече в единствения свой за пред хора черен костюм, ушит след за вършване на Машинното училище. Аз си сложих черния джемпър с бели ревери и бяла блузка. Той ме намери за много издокарана. След фотографирането Емил Рашев ни съобщи, че трябва утре да проверим дали е излязла сполучлива снимка та. На другия ден ни съобщиха, че трябва да повторим сеанса. За радост на Кольо аз бях в пола и плетена брузка и се фотографирахме така, както бяхме облечени (Спомен на Б. Вапцарова. Снимката - в архива на Б. Вапцарова). Януари - първата половина Работи като огняр на маневрен локомотив в жп. гара София. Понякога замества огняря на парното отопление в Министерството на железниците. Отново му съобщават, че за да бъде назначен за локомотивен машинист, трябва да се яви на специален изпит. У Вапцарови намира подслон работничката Цветанка Емкина. 89 „През 1936 г. във фабриката (в с. Кочериново, б.а.) съкратиха работници и мен ме уволниха. Отидох в София без пари, без работа, без квартира. Продадох си всички вещи, за да има какво да ям. Един ден, през есента на 1936 г., видях отдалече Бойка, но понеже бях само по басмена блузка и влечки, ме досрамя, че така съм изпаднала, и преминах на другия тротоар. Тя ме повика и ме догони. Като разбра какво ми е положението, покани ме да ида да живея при тях. Дълго не се решавах, но нуждата ме принуди и през зимата на 1937 г. позвъних на таванския етаж на ул. „Върбица" № 4. Кольо ме посрещна усмихнат и каза: „Цеце, и ние сме эле, но каквото има за нас, ще има и за тебе." При тях живееха още брат му Борис, братовчед му Любчо, Цанко (Александър Околийски, б.а.) и други студенти - беше цяло общежитие. У тях беше ве село и приятно. Тук научих съветските песни „Широка страна моя родная“, „По долинам и по взгорям“, „Три танкиста" и др. Кольо често ме молеше да изпея любимата му песен - „София - Черната джамия". Аз станах като член на тяхното семейство. При нужда винаги отивах у тях да поживея някой и друг месец, докато си намеря нова работа" (Цветанка Емкина. Беше прекрасен човек. - Вечерни новини, 23 юли 1962).