Далечните пейзажи у Шекспир

Шекспироведите често са се зачитали в т. нар. „пейзаж с морски копър" в „Крал Лир". У нас върху този пейзаж обичаше да се спира Руси Русев. Той е обрисуван в четвъртото действие, сцена шеста. Едгар води слепия Глостър за ръка. Той го убеждава, че те се възкачват по скалите на Дувър и рисува така гледката, която уж се открива под краката им: „Елате, господине, тук е мястото: не Мърдайте! Колко е ужасно, завива ти се свят, като отправиш погледа си толкова дълбоко. Гарваните и враните с червени крака, които бият криле на половината височина във въздуха, изглеждат големи колкото бръмбари: по средата виси един човек, който събира морски копър, ужасен занаят - струва ми се, че е голям колкото главата си. Рибарят, който се разхожда по брега, изглежда голям като мишка, а високата гемия, която хвърля котва, е голяма колкото спасителната си лодка, лодката колпочти незабележима за окото... кото шамандура, „Пейзажът с морски копър“ е дивил Шекспировите изследователи със своята внушителност. И наистина читателят се поддава на илюзията: пред очите му израстват като истинска бездна скалите на Дувър, описани от поета. Ние напразно ще търсим в съвременната на Шекспир литература пейзажи, в които пространството да се покрива с простора. Може би далечни пейзажи могат да се открият само у Сервантес, всеки случай не с такава внушимост. Далечните пейзажи или, както старото шекспирознание ги наричаше, пей зажите от далече" (видени от далече!) не са много чести и у големия елизабетианец. Те се мяркат тук-таме из пиесите му, почти недоловими, като открили се за миг далечни гледки при пътуване. Един такъв пейзаж от няколко стиха ни поразява и във „Венецианският търговец“. Грациано разсъждава върху човешката склонност и най-скъпото да м омръзва, както и върху разкаянието, с което се завръщаме към познатите и „омръзнали" неща. Завръщането към привичното е предадено с една метафора, която е и пейзажна поезия. 80 „Като жълтоклюн юноша и като прахосник гемията с платна големи като флаг напуска родния залив, притискана в обятията и прегръщана от развращаващия вятър. И как като блудния син се завръща тя с износен от времето шпанхоут и раздрани платна, измършавяла, продрана, сведена до просия от развра тителния вятър." Тук първоначално тръгващият кораб е видян от високо - той е лодка, чиито платна са като шалче, като флаг - почти една носна кърпа, която се развява за раздяла. След това корабът е видян отблизо в цялата му разруха. Това виждане отдалече, тия пейзажи отдалече, какво означават в поетиче ската тъкан на Шекспировите творби, кога са се появили и от какво епродикту вано тяхното присъствие? ce Ще трябва да се върнем