Посланик на българската култура

Списание „Обзор“, орган на Комитета за изкуство и култура, Съюза на бъл гарските писатели и Националната комисия на НРБ за Юнеско, навърши десет години. Но зад тази скромна цифра се крие значителна - и в количествено, и в качествено отношение - дейност за популяризиране на българската култура в цял свят. Достатъчно е да се споменат някои цифри, които характеризират мащабите на тази дейност, за да се убедим в нейния размах: сп. „Обзор" има три емисии - на френски, английски и испански език, които се разпространяват в 98 страни от цял свят, задоволявайки интересите на една действително широка аудитория - представители на художествената интелигенция, учени, творци, университетски центрове по славистика и балканистика. Обяснението за широкия кръг читатели, сред които намира ласкав прием сп. „Обзор", безспорно се крие преди всичко в широкия спектър на публикува ните материали, които в своята съвкупност изграждат една обхватна панорама на българската култура, нейната многовековна история и настояще. От съкро вищата на древната тракийска култура по нашите земи до най-новите постиже ния на българското изкуство и култура - това е диапазонът на представяните сп. „Обзор" феномени из културната история на България в нейното хилядолетно развитие. При цялата широта и разностранност в дейността на сп. „Обзор" естествен неин център е популяризирането на българската литература. И в тази насока са и най-категоричните заслуги на списанието. B Сп. „Обзор" помества художествени произведения - поезия, белетристика и публицистика, както и литературно-критически статии, портрети и изследвания, почерпани и от класиката, и от настоящето на нашата литература. За десет го дини в него са представени почти всички по-значителни творци на новата българска литература: Христо Ботев (по повод стогодишнината от героичната му гибел бе посветена цяла книжка), Пею Яворов, П. Ю. Тодоров, Димчо Дебелянов, Димитър Благоев - идеологът на работническото движение у нас и основоположник на марксическата ни литературна критика, Георги Бакалов, Елин Пелин, Христо Смирненски, Христо Ясенов, Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Антон Страшимиров, Дора Габе, Елисавета Багряна, Людмил Стоянов, Христо Радевски, Младен Исаев, Ангел Тодоров, Георги Караславов... та до наши съвременници като Алексъндър Геров, Валери Пе тров, Божидар Божилов, Георги Джагаров, Павел Матев, Владимир Голев, Добри Жотев и още много други. Но едва ли е възможно, а и не е необходимо да се изброяват всички творци, чиито произведения са се появявали по страниците на сп. „Обзор", за да достигнат до многомилионна аудитория в цял свят. Като се започне от неистовия све тогорски монах, поставил със своята „История славяноболгарская" началото 86 на новата българска литература и се свърши с нейните най-млади днешни творци - всички те са част от появилото се в сп. „Обзор", нагледен израз на стремежа му да запознае световната общественост с разностранните богатства на класическата и съвременната наша литература. Като илюстрация на стремежа да се представят творците от различни поколения в тяхната естествена приемственост взаимна връзка могат да послужат много инициативи на списанието - като например „поетичната антология", осъществена в една негова книжка, която започва със стихове от Дора Габе и Елисавета Багряна и завършва с Матей Шопкин.