Непознатият

Светослав Миларов е сред ония български дейци от епохата на Възражда нето, които, макар и да не са последователни поддръжници на революционната програма на БРЦК в Букурещ, всякога в живота и дейността си имат предвид народните интереси и свещения идеал за национална свобода. Неговият възрожденски идеал за свободна и демократична България непоколебимо налага една прогресивна ориентация на цялата му публицистична и обществена дейност до и след Освобождението, насочена срещу отоманското робство и деспотичният режим на Батенберг - Стамболов. Не случайно някои от съвре менниците му, които го познават по-отблизо и дори общуват с него, изповядват в спомените си своето възхищение, както от високата му литературна култура, така също и от възгледите и ония черти на характера му, които показват родолюбието на публициста, писателя и човека Миларов, чистотата на мислите иидеалите му. „Напразно би търсили между героите на най-новата българска литература други лик тъй пленителен, други лик, който да вдъхва тая дълбока симпатия, която вдъхва мъченикът Светослав Миларов. Един Ботев само стои на недосегаема висота в нашите сърца...Бедният, бедният Светослав Миларов, възкликва патетично д-р Кръстев наскоро след трагичната му смърт през 1892 г. Какви ли неизречени чувства са пълнили неговата велика и благородна душа, когато палачът е пристъпил към него, за да го поведе към послед ното, най-дългото пътешествие на неговия скитнически живот. Каква горчива ирония на съдбата! Великият идеалист на нова България е за българската държава разбойник и тя няма за него други венец, освен - венецът на бесилото!" Потресен от смъртната присъда и нейното изпълнение е и хърват ският приятел на Миларов Йован Хранилович, който далеч преди, а също и след 1892 г. изразява възторга си от личността и патриотичната му дейност. „Вечни страдалнико, вечни мъченико, безстрашни борецо, - пише му той на 3 август 1876 г. - аз те виждам в мислите си, аз ти се удивявам, аз ти честитя.“ И народният писател Иван Вазов, който има точен критерий за лич ности и дела с общонародно значение, изпитва към Миларов симпатия и уваже ние, които характеризират отношението му към първите дейци на възрожден ската и следосвобожденска епоха.