Научна дейност на Института за литература при БАН

Победата на 9. IX. 1944 г. откри нова ера както в обществено-политическото развитие на българския народ, така и в развитието на българската наука. Народната власт, Българската комунистическа партия винаги са подчертавали, че построяването на социалистическото обще ство е невъзможно без всестранното развитие на всички клонове на науката и непрестанно полагат усилия, за да създадат необходимите условия за нейното процъфтяване. И ако природните, математичес ките, техническите науки бяха впрегнати в създаването на материалната база на обществото, то хуманитарните трябваше да съдействуват за формиране на ново съзнание, на нови морални, етични, философски възгледи у хората - строители на социализма и комунизма. Оттук и осо беното значение на науката, която се занимава с проблемите на литературата - един от най-дейните фактори за идейното Възпитание и превъзпитание, за създа ване у човека на нов мироглед, на ново социа листическо светоусещане.

На 4 януари т. г. се състоя разширено заседание на Научния съвет на Института за литература при БАН, на което бе отчетена научната работа, извършена през 1961 година. В отчетния доклад, изнесен от директора на Инситута чл.-кор. Г. Цанев, бе обстойно разгледана както научно-организационната, така и научно-изследователската дейност на института, посочени бяха постиженията и слабостите на институтския колектив при изпълнение задачите по научния план. Сега след историческите решения на ХХІІ конгрес на КПСС и на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП, изтъкна докладчикът, са създадени условия за пъл но преодоляване на догматизма и цитатничеството, за творчески разисквания по въпросите на литературната теория, история и критика на основата на маркси стко-ленинското учение. Творческите Дискусии и спорове, водени винаги в комунистически партиен дух, ще спомогнат за изясняването на множество проблеми, ще издигнат нашето литературознание на по-високо равнище, ще помогнат за съз Даване на високохудожествена социалистическо-реалистическа литература. Последователно г. Цанев на се спря отделните задачи от годишния план. През годината е продължила работата върху четиритомната история на българската литература. Първият том - Стара бъл гарска литература - обсъден още през 1960 година, евече окончателно редактиран и подготвен за печат. Той ще излезе до края на текущата година. Том втори - Възрожденска литература - трябваше да бъде обсъден до края на 1961 г. За съжаление един от членовете на авторския колектив не изпълни своевременно поетите задължения и за написването на тези глави трябваше да се търси друг автор. Томът ще бъде окончателно комплектуван до месец март и веднага ще започне обсъждането му - най-напред от авторския колектив, а през юни ще бъде поставен на широко обсъждане, за да бъде даден за печат до края на годината. Написани са и по-голямата част от главите на том трети, който също ще бъде обсъден до края на текущата година. Работи се и върху том четвърти. През годината значителна част от съ трудниците са работили върху отделни теми, свързани с развитието на българската литература в различните и периоди, върху връзките на нашата литература с Литературите на другите народи, върху отделни писатели и литературни явления както и върху по-общи или по-специални теоретични въпроси. Разработването на теми, засягащи развитието на литературата ни от нейното зараждане до днес, помага в една или друга степен да се изясни характерът на литературния процес, да се разкрият идейно-художествените богатства на отделните творци, да бъдат използу вани за създаване на нови пълноценни социалистическо-реалистически произве дения.

Ръкописният отдел при Института за Литература ечаст от неговата научноизсле дователска база, към която спадат още библиотеката и библиографската сбирка. Неговата дейност е тясно свързана с научните задачи на института и е насочена към издирване и съхранение на ръкописите на българските писатели. Освен това както отговорниците за този отдел, така и научните сътрудници провеждат анкети, допитвания, събират биографични материали за българските писатели, които се съхраняват също в ръкописния отдел. Към него есъздадена и доста богата сбирка от снимки и различни фотоматериали, Оригинални портрети и репродукции на наши и чужди писатели, на родните им места, на сесии и чествувания, свързани с българската и славянските литератури и др.

На 20 декември м. г. се състоя разширено заседание на научния съвет, на което се отчете работата на Института за литература през 1962 г. В отчетния доклад на ръководството, изнесен от директора на института Георги Цанев, се разгледаха подробно научно-изследователската и научно-организационната дей ност на института, дадоха се преценки за работата на секциите, отделите и музей Иван Вазов", изясни се въпросът за състоянието на кадрите, за материалнотехническата база и пр. Работата на научните работници през 1962 г. протече в светлината на ХХII конгрес на КПСС, на Априлския и Ноем врийския пленум на нашата партия. Това беше година на голямо напрежение и остри спорове, преломен етап, в който от виската трибуна на историческия Осми конгрес на БКП окончателно се ликвидира култът към личността и свързаните с него Догматизъм, схоластика, псевдонаучно тълкувателство, безстрастно регистраторство на фактите, доктринерството... Забележителна година, в която прозвуча с огромна сила правдивото слово на партията, даде се обилна светлина на дей ствителността, изтъкна се голямото значение на целия идеологически фронт, на нашата литературна наука. Историческите Марксистко-ленински решения на Осмия конгрес на БКП разкриха пред научния колектив на института широко поле за спокойна, самостоятелна работа, внесоха пълна демократизация в споровете, мо билизираха силите на научните работници за още по-активна, безпощадна борба срещу ревизионизма и влиянието на буржоазната идеология, срещу остатъците от култа. Това беше година набърз, оздра вителен процес, който разведри атмосфе рата и обстановката в института и даде Възможност да се преодолеят всякакви дребни, лични амбиции, да заякне единен, сплотен научен колектив. Решенията на Априлския и Ноемврийския пленум имат голямо значение и научните работници в института се стремяха да ги прилагат конкретно в задачите, които им предстояха за разглеждане.

На 30 декември 1963 г. се състоя разширено заседание на Научния съвет, на което бе обсъден и приет отчетът за научно-изследователската дейност на института през изтеклата 1963 година. В своя отчет директорът на института Стойко Божков направи анализ на главните постижения и слабости в научната работа и очерта предстоящите задачи. Той разгледа изминалата година под знака на борбата за утвърждаване на ленинската линия в развитието на нашето изкуство и литература. Грижите на партийното ръководство за чистотата и остротата на идеологическото ни оръжие, принципната борба срещу влиянията на буржоазната идеология и на упадъчната западна култура помогнаха за сплотяване силите на творческите работници, за съсредоточаване на вниманието върху здравите начала на партийността и народността. Откритата, ясна и правдива партийна критика на редица увлечения, която намери най-ярък израз в речта на др. Т. Живков „Комунистическата идейност - висш принцип на нашата литература и изкуство" спомогна да се създаде атмосфера на по-голямо доверие между творците, да се сплотят силите и, като се отхвърли заразяващото гниене на упадъчната литература, безидейността и формализма, да се насочат усилията към творческа разработка на проблемите на нашето съвременно развитие.

На 4. 1, т. г. се състоя разширено заседание на научния съ вет на Института за литература при Българската академия на науките, на което бе отчетена работата му през 1964 г. Доклад за научно-изследователската дейност на сътрудниците изнесе директорът на института Ст. Божков.

През последните години в развитието на литературознанието у нас се забе лязва значителен напредък. Появи се стремеж към създаване на обобщаващи трудове, в които се разглеждат и разра ботват проблеми на българската литература от общонационално значение (Исто рия на българската литература, Панорама на българската литература, развитие на българската литературна критика, отделни периоди на старата ни литература и др.). Значително се засилиха монографичните изследвания за отделни писатели и литературни направления. Вниманието на литературоведите се на сочва към съществени проблемни въпроси на художествеността и стила, на образа и структурата на художествената творба, на проблемите на жанровете. Заедно с това налице е едно обогатяване и разширяване на конкретната тематика на научните изследвания, разширява се теоретическата база, развива се широк обмен на мнения върху основата на Марксистко-ленинската методология. От друга страна, се забелязва актуализиране на литературните проблеми с оглед изискванията на нашата съвременност.

През 1966 г. Институтът за литература разработваше следните проблеми: История на българскаталитература - цялостен труд за разви тието на българската литература от IX в. до наши дни. Трудът се работи от широк колектив. През тази година бе отпечатан том 11, обхващащ историческото развитие на българската литература през Възраж дането. Завършен бе и обсъден от авторския колектив и т. III - българската литература от Освобождението на България до края на Първата световна война. Пред стои да бъде размножен и широко обсъден. Работи се и върху написването на том IV, който ще бъде завършен през 1967 г.

В края на м. г. Научният съвет на Института за литература при БАН обсъди и прие за печат труда на акад. Михаил Арнаудов „Кирил Христов. Човекът и поетът". В рецензията си Кръстьо Генов изтъкна заслугата на Михаил Арнаудов да проследи всяка стъпка от живота и творчеството на Кирил Христов: задача трудна и отговорна при разкриване острите противоречия в творческата биография на поета. Авторът подбира действително важното и значителното в творчеството и в нелекия живот на поета, като отминава погрешното, неточ ното и художествено мелоценното. Той набелязва правилно индивидуалните черти на личността и на твореца, домогва се до обективна и убедителна оценка за един живот, изпълнен с противоречия от идейно и морално естество, с терзания и незадоволеност. Монографията е особено ценна с богатия фактически материал, използуван умело от автора. Той е успял да представи широко картината на обществената действителност и на литературните нрави, като е включил лични спомени, наблюдения и извадки от интересната си кореспонденция с писателя.

През 1967 г. Институтът за литература продължи да работи по главните направления на литературната наука, за да се постигнат нови резултати в осветляването на многолетното развитие на българската литература и на отделни нейни периоди, както и в изясняването на редица основни проблеми на съ временната ни литература и връзките и с други национални литератури; за да постави и реши някои теоретически проблеми и да пропагандира своите постижения сред ши роките слоеве на народа, сред учителите по литература и младежта.

Арнаудов, Михаил. Баладни мотиви в народната поезия - т. І, С., БАН, 1964, 400 с. Динеков, Петър. Българската народна поезия. Записки - С., Наука и изкуство, 1949, 180 с.; II попр. и допълнено издание, C., 1963. Арнаудов, Михаил. Към въпроса за творците на народната песен. Един даровит народен певец от Софийско - Изв. на И-та за л-ра, кн. IX, 1960 г. Динеков, Петър. Фолклорът и историята на българската литература - Лит. мисъл, 1967, кн. 6. Петканова, Донка. Към въпроса за връзките на фолклора с богомилството - Изв. на И-та за л-ра, кн. VI, 1958. 81-100. Чайка, Хенрика (Полша). Някои художе ствени особености на българските народни песни - Лит. мисъл, 1967, кн. 4.

Като пристъпваме към преценка на дей ността на института за 1968 и 1969 г. необ ходимо е да припомним основните принципи, върху които сме се стремили да организираме тази дейност, както и изходните позиции, от които сме се ръководили. Да извършим това ни задължава не само положението ни на институт, който е призван да осъществява политиката на Българската комунистическа партия в областта на литературната наука, но и фактът, че ние се отчитаме непосредствено след като нашият народ направи радостна равносметка на победния свой път в изгражда нето на социалистическото общество за изминалите 25 години. Ние не можем да не се чувствуваме горди от завоеванията на трудо вите хора, от успешното решаване на найсложни и трудни въпроси на духовното издигане на нашата социалистическа нация, от големите успехи на нашата наука и култура, от истинския златен век на техния всестра нен разцвет. И заедно с това - да не чувству ваме тъкмо сега необходимостта да преценим нашата работа от повишените изисквания, които тези постижения поставят пред нас.

липсва

Институтът за литература при БАН се утвърди като едно от важните звена за творческа научна дейност в българското литературознание. Работата на този идеологически център, в който са съсредоточени голяма част от най-изтъкнатите и найактивните наши литературоведи и критици, представлява широк обществен интерес. Колективните трудове, които се подготвят тук, представляват фундаментални изследвания или справочници с обхват, недостъпен за малък колектив. На 5 декември 1974 г. се състоя годишноотчетно събрание на института за периода 1973-1974 г. Доклад прочете директорът, ст. н. с. Тончо Жечев. Той се спря на извършеното през последните две години, както и на плановете за бъдещата дейност. В началото на своето изложение др. Жечев каза: Работата на сътрудниците в Литературния институт при БАН през периода 1973-1974 беше съсредоточена в три основ ни направления - изследване на проблемите от историческия развой на българската литература, на сравнителното литературознание и на теория на литературата. Тези направления имат актуално обществено значение. Те са свързани с идеологическата работа на партията, със създаване на правилно отношение към културното наследство, с въпроса за патриотичното възпитание на младежта. От нивото на съвременното литературознание зависи до голяма степен обучението на студентите и учениците по литература, подготовката на преподавателите и решаването на важните идейно-възпитателни и образователни проблеми. От „История на българската литература" са излезли три тома. Завършен е и предстои да бъде изпратен за печат том IV. Това издание запълва една празнина в нашето литературознание, то ще подпомогне учители, ученици и студенти в изу чаването на многовековното ни литературно и културно наследство. При осъще ствяването на четиритомната история изпъкнаха и доста от недостатъците в нашата работа. В томовете бяха включени очерци, публикувани предварително, не всички автори се опираха върху достатъчен фактически материал, в някои случаи липсва връзка между отделни литературни периоди. Институтът се заангажира с автори, Някои от които не бяха годни за такава огромна научноизследователска задача. Участието на по-младите специалисти беше ограничено до минимум. Работата по написването на Историята продължи извън редно дълго време - около две десетилетия. По време на работата около четиритомника не се направи почти нищо за предварителна подготовка на една многотомна История на българската литература. Необходимо беше да се набележат неразработени проблеми и теми от литературното ни развитие, сътрудниците на института да се насочат към проучването им, да се напишат солидни монографии за класи ците на българската литература, да се извадят от архивите в България и чуж бина неизвестни или малко известни ръ кописи, да се започне работа по издаването на „Летопис на българската литература", да се издадат съчинения и архиви на български писатели, да се проучи литературният периодичен печат. Всичко това щеше да обедини творческите сили в инсти тута в името на една голяма национална задача, да ги направи по-дисциплинирани и взискателни, да разнообрази научния живот в колектива. Тогава афинитетът към съвместителствата щеше да бъде помалък, авторитетът на института – поГолям.

През ноември м. г. се състоя годишноотчетно събрание на Института за литература при БАН. Доклад за дейността и пред стоящите задачи на института изнесе неговият директор, ст. н. с. Тончо Жечев. Обстойни аналитични доклади за работата на отделните институти и звена към БАН каза в началото на своя доклад Т. Жечев - се правят периодично през две години. (Последният такъв доклад бе за дейността на института през 1973-1974 г.) В края на всяка година обаче се отчита изпълнението на научния план в основните му направления, поставят се и се изясняват някои нови задачи. Особено се налага това сега, когато отчитаме и резултатите от шестата петилетка, за да се види с какъв принос Институтът за литература ще посрещне XI конгрес на БКП. 1 изпълнЕНИЕ НА НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕ ния ПЛАН ЗА 1975 г. През 1975 г. основните усилия на инсти тута бяха свързани с огромното задължение, поето от нашия колектив пред партията и цялата ни литературна и културна общественост - подготовка и написване на многотомна история на българската литература. Бяха обсъдени нейният характер, структура, обем, както и главните проблеми, изискващи задълбочена научна разработка в подготви телния етап. Комисията по подготовката на многотомната история, възглавявана от акад. П. Динеков, представи проект, обсъден и приет от Научния съвет на института. Този проект е добра основа за по-нататъшно уточ няване на концепцията и модела на историята, както и за приемането на конкретна програма за подготвителния етап - VII петилетка. В близко време комисията ще представи програма за най-важните теми, които трябва да се включат в научноизследователския план за 1976 и следващите години. Някои от звената, създадени във връзка с подготовката на тази история, развиха интересна научноизследователска дейност. Проблемната група „Творчески анкети" с Ръководител Ив. Сарандев и секретар К. Янева подготви три тома с материали вместо предвидения един. Не е на необходимото 172 г. ниво обаче дейността на проблемната група „Литературният процес, отразен в периодич ния печат" с ръководител Е. Константинова. С оглед издирването на нови материали от литературната история особена стойност имат подготвените издания от поредицата „Лите ратурен архив" - за Асен Златаров, Асен Разцветников и Емануил Попдимитров (от сътрудници на ДИА), на Михалаки Георгиев от В. Малеева. Голям интерес пред ставлява изработеният от Б. Вапцарова „Ле топис на Н. Й. Вапцаров". Завършените и представени монографии на проф. Ем. Георгиев „Литературният жи вот през Втората българска държава", на проф. Б. Ангелов „Из старата българска. сръбска и руска литература", на Ст. Кожу харов „Из старобългарската химнография" обогатяват българското литературознание с нови факти, с оригинални изводи и концепции. С приносен характер са иизследванията на Л. Минкова „О. М. Бодянски и българ ската литература“, на Ел. Димитрова „Някои особености в изграждането на образите у Йовков, Достоевски и Толстой". Значителен принос на института в обла стта на литературната история представлява завършената четиритомна „История на бъл гарската литература" и еднотомната „Българската литература след Девети септември". Въпреки известни методологически слабости четвъртият, последен том от историята, обсъден през 1975 г., има несъмнено значе ние за проучването на литературното ни развитие. Във връзка с предстоящото чествуване на стогодишнината от Априлското въстание и смъртта на Христо Ботев институтът осъ ществи редица интересни инициативи. Участниците в проблемната група за Априлското въстание подготвят своите доклади за тър жествената научна сесия. Цв. Унджиева и Ст. Таринска участвуват в тритомното изда ние на съчиненията на Христо Ботев, подготвяно съвместно от института и изд. „Бъл гарски писател" с отговорен редактор акад. П. Динеков. Несъмнен принос в ботевознанието е и обемният труд на проф. Ив. Унджиев и Цв. Унджиева „Христо Ботев. Живот и дело".

За българската литература, литературна критика и литературознание 1976 г. бе време за задълбочен анализ на постижения и тенденции, стимулиран от крупните събития в обществения живот - XI конгрес на БКП, Юлския пленум на ЦК на БКП, III конгрес на СБП. Именно в духа на техните решения бе и дейността на Института за литература, насочена към разрешаването на значими проблеми. В областта на Историята на литературното развитие научноизсле дователската дейност бе свързана главно с мащабната задача за написване на многотомна история на българската литература, като бяха потърсени такива форми на работа, че работата на всички сътрудници да бъде пряко или косвено свързана с тази основна задача. С оглед на това бе създадена и проблемна група „Проучване на неразработени етапи и проблеми на българската литература от Освобождението до наши дни" с ръководител М. Цанева, която привърши предсрочно работата си. Активна бе и дейността на проб лемната група „Творчески анкети" с ръководител Ив. Сарандев, в която бяха обсъдени анкетите с А. Гуляшки (К. Бъклова) и К. Калчев (Е. Константинова); подготвят се и анкетите с И. Волен (Р. Дамянова), Д. Жотев (В. Янева), Кр. Григоров (Л. Григорова) идр. Продължава работата си и проблем ната група „Възникване и развитие на жанровете през Възраждането" с ръководител Цв. Унджиева. Недостатъчно активна е обаче работата на проблемната група „Литературният процес, отразен в периодичния печат" с ръководител Е. Константинова, която, въпреки че трябваше в края на 1976 г. да представи един том с изследвания, все още е в процес на уточняване на програмата, отделните теми, сроковете за разработката им и пр. Значителна дейност разви през 1976 г. проблемната група „Кирило-методиевска енциклопедия". Извършена е огромна под готвителна работа, която бе докладвана от ръководителя на групата акад. П. Динеков в Научния съвет на EЦЕЛ през октом ври 1976 г. и получи положителна оценка. През 1977 г. цялата дейност на специалистите по старобългарска литература в института и извън него ще бъде насочена към срочното завършване на Кирило-методиевската енциклопедия. Обществено значима бе дейността на проблемната група 100 години от Освобождението на България" с ръководител Хр. Дудевски. Във връзка със стогодишнината от Априлското въстание бяха проведени национална и зонални научни сесии, в които членове на групата участвуваха с доклади и научни съобщения. Институтът за литература организира национална юбилейна сесия съв местно с ОК на БКП в Пазарджик, на която бяха изнесени 15 научни доклада и съобщения (Г. Димов, Ем. Георгиев, Е. Каранфилов, М. Цанева, Цв. Унджиева, Хр. Ду девски, Д. Леков, Г. Вълчев, Р. Дамянова). Членове на групата взеха участие и в други научни сесии - Хр. Дудевски, Г. Димов, М. Цанева, Цв. Унджиева, Д. Леков уча ствуваха в сесиите в Пловдив, Ямбол, Сливен, Клисура, Хасково, с. Ново село. Заслужава да бъде отбелязано и участието на чле нове на проблемната група в международни, национални и зонални сесии, посветени на стогодишнината от гибелта на Христо Ботев (П. Динеков, Цв. Унджиева, Д. Леков). Проблемната група подготви и ще издаде съвместно със съветското издателство „Художествена литература" сборник „Освобо дителната Руско-турска война (1877-1878) и българската литература“, в който участвуват 13 учени от института и двама външни сътруд ници. Довършва се комплектуването на т. І с докладите и научните съобщения по случай 100-годишнината от Освобождението на Бъл гария. В пълен ход е и работата по антологията с художествени материали за Освободителната война. По повод кръгли годишнини на видни български писатели - Елин Пелин, Захари Стоянов, Димитър Полянов, акад. Георги Цанев - институтът подготвя сборници с изследвания. От тях вече е приет сборникът за акад. Георги Цанев. С индивидуални теми в областта на лите ратурната история участвуват Б. Ангелов („Митрополит Михаил Колосийски. Из историята на руско-българските връзки през XVII в."), Ст. Кожухаров („Неизвестни палео167 графски особености на среднобългарски химнографски паметници от XII-XIII в."), Л. Минкова („Български възрожденци в Русия"), С. Баева („П. Р. Славейков". Монография, 1 част), М. Цанева („Иван Вазов". Монография), Ст. Каролев („Проблеми от творчеството на П. П. Славейков"), Е. Каранфилов („Душевността на нашия народ в историческото развитие на българската ли тература").

През 1977 г. научноизследователската работа в Института за литература при Бъл гарската академия на науките продължи да се развива в три основни направления: ис тория на литературното развитие: теоретикоМетодологически въпроси на литературата и литературния процес, сравнително литературознание, закономерности в развитието на европейските литератури. И в трите на правления бяха завършени или продължи разработването на заплануваните колективни или индивидуални теми. Успоредно с това Институтът и неговите сътрудници участвуваха в редица научни сесии, в симпозиуми и конференции в чужбина, в дейността на висшите учебни заведения, както и в работата на редица издателства, на радиото и телевизията, на периодичния печат. През годината излезе постановлението на Политбюро на ЦК на БКП за развитието на българистиката, което постави пред Института ред отговорни задачи, сред които особено трябва да отбележим написването на фундаментални трудове в областта на бъл гарската литературна история. Все по-голямо значение придобиват научните изследвания на старата българска литература, разкриването на специфичния и характер и значението и в културното развитие на сред новековна Европа и преди всичко на славянските страни. Не по-малко значение се отдава и на изследванията на новата българска литература - от XVIII, XIX и ХХ в. - за разкриване на специфичното и място в европейското литературно развитие, за своеобразието на българския литературен процес, за вътрешната му динамика, извела с творчеството на Смирненски и Вапцаров нашата Литература за около един век в първите ре дици на европейските литератури. Постановлението за развитието на бъл гаристиката не ни свари неподготвени, то дойде, за да акцентува върху основните наши задачи, за да степенува нашите изследвания и да съсредоточи усилията ни върху колективни трудове с фундаментално значение както за нашата страна, така и за нейния международен научен и културен престиж Още преди няколко години в Института за Литература започна работата по написва 166 нето и издаването на тритомен речник на българската литература, на история на съв ременната българска литература, на тритомна Кирило-Методиевска енциклопедия, както и подготовката за нова, многотомна история на цялото българско литературно развитие. В работата върху тия трудни, но важни и отговорни издания бе ангажиран целият колектив на Института. Никога досега на шият Институт не си е поставял едновременно толкова големи и разностранни задачи, тол кова амбициозни и с национално значение цели, които подлагат на изпитание както неговия авторитет, така и престижа на всеки от нас, които подлагат на проверка нашата ерудиция и научна компетентност, нашата настойчивост и трудолюбие, нашата експедитивност и организационна готовност. И ако в едно или друго отношение сме проя вили слабости, те се дължат до голяма сте пен на натрупаните в миналото инертност, трудна приспособимост към новите задачи и нови методологически решения, самоизо лиране и затваряне в съвсем тесни и често пъти второстепенни или незначителни научни проблеми, недоверието към колективния научен труд, липсата на широки перспективи и в резултат на всичко това пониженото творческо самочувствие. Първият том на „Речник на българската литература" излезе от печат през миналата година, а току-що видяхме отпечатан и втория том. Наистина работата по написването и редактирането на втория том бе приклю чена през миналата година, но отпечатването, коригирането и окончателната ревизия погълнаха през настоящата година много енергия и време на редколегията и преди всичко на др. Дочо Леков и др. Елена Цве танова. За да предадем в печатницата тре тия том на Речника, ни предстои да напи шем още около 200 статии добавки и допъл нения. Краткият срок налага още по-голяма експедитивност от авторите и още по-добра организация от страна на редколегията. Не се съмняваме, че работата ще бъде завършена в определения ден, без това да стане за сметка на качеството и изчерпателността на статиите.

Излезе от печат първата книжка на новото периодично издание „Литературна история" с организационен център Института за литература при БАН и редакционна колегия в състав: Точно Жечев (главен редактор), Стефан Кожухаров, Кръстьо Куюмджиев, Дочо Леков (зам.-главен редактор), Иван Сарандев, Цвета Унджиева, Катя Янева (секре тар). Мисля, че традиционните при подобни случаи изявления за неговата полза и актуалност трябва да се изразят в най-категорична форма: в последно време и особено след като подготвителният етап около написването на многотомна История на българската литература стана реалност, бързо и остро назря необходимостта от специализирано издание, което да съгласува и стимулира изследователската работа във връзка с тази изключи телно важна и необикновено сложна научна задача. Наред с други академични издания, като „Литературна мисъл“, „Старобългарска литература“, „Български фолклор", новата поредица се включва в интензивния процес на проучване и осмисляне на бъл гарското литературно наследство. Появата на ново периодично издание винаги е свързана не само с чувство на удовлетворение, но и с много надежди. Какво ни обещава в тази насока редакторският колектив? Преди всичко - пределно широки исторически граници за изследователските търсения върху развоя на литературата - „от нейното създаване до наши дни“, което на практика означава тематично и проблемно разнообразие, съобразено обаче с недостатъчно разработените области, с недискутирани или неосветлени от съвременни позиции моменти, със случаи на недооценен личен художествен опит. Става ясно, че върху страниците на изданието ще бъдат представени всички научни жанрове, защото се предвиждат публикации по въпроси на литературноисторическата методология, на периодиза цията, поетиката, жанровете и стиловете, литературните направления и течения, на отделната писателска индивидуалност, на сравнителното литературознание; литературни анкети; материали и изследвания по текстология, палеография и архивистика; портрети на изтъкнати чуждестранни изследователи на българската литература; библиографии; рецензии и информации за състоянието и проблематиката на литературния живот и научните събития в страната и чужбина. Важно е и уточнението, че „поредицата няма да остави без внимание и проблемите на съвременната художествена литература, като, разбира се, ще ги интерпретира с оглед специфичните задачи, които стоят пред нея" (с.4). Няма съмнение, че пред нас е програма, съставена с разбиране за характера и задачите на съвременната литературно-историческа наука, със зачитане на всички дис циплини, без които нейното съществуване е обречено на повърхностна информативност, със съзнание за ролята на международния „контекст" на българското словесно творчество - исторически и настоящ, най-сетне - с чувство за насъщните потребности и перспективите на българското литературознание. Първата конкретна реализация на този замисъл заслужава най-сериозно внимание. Основните материали в книжката са дело на специалисти по българска литература до Освобождението. П. Динеков се спира - не без елементи на „автокорекция" - върху едно от неотложните задължения на литературната историография: книжнината на българите-католици да бъде включена в системата на целокупната национална литература по начин, който да обедини органично нейната хронологическа, идейна и езикова изолираност с неслучайните и белези на родство с традицията и да обоснове зна чението и в драматичната политическа и културна съдба на страната („Българската литература през XVII в.“). В статията „Ускорено развитие и исторически процес" Ст. Таринска оспорва с големи основания съ ществени страни от теоретичните постановки на съветския изследовател Г. Гачев за първоначалния период на новата българска литература.

Авджиев, Жельо. Българската литература след Освобождението до Първата световна война. Студии и очерци. 2 изд. С., Наука и изкуство, 1977. 420 с. Авджиев, Жельо. Христо Смирненски и неговото време. С., Бълг. писател, 1978. Ангелов, Боню. Из историята на старобългарската и възрожденската литература. [Изследване). С., Наука и изкуство, 1977. 271 с. Ангелов, Боню. Кирил и Методий - славянски и български просветители. [Науч.-попул. очерк]. С., Нар. просвета, 1977. 96 с. 4 л. ил. и факс. Анчев, Ангел. Лев Толстой и българската литература. [Изследване). С., Наука и изкуство, 1978. 215 с. И Анчев, Ангел. Руска класическа литература. Записки за студентите от ВТ у-тет „Кирил Методий">. Вел. Търново, ВТ у-тет „Кирил и Методий", 1976. 396 с. Арнаудов, Михаил. Избрани произведения. Т. ІІ. С., Бълг. писател, 1978. Арнаудов, Михаил. Вековното наследство. Т. Ш. С., Наука и изкуство, 1978. Арнаудов, Михаил. Психология на литературното творчество. [Моногр. с предг. от Пантелей Зарев.) 3 изд. С., Наука и изкуство, 1978. 663. Арнаудова, Искра. Михаил Арнаудов - човекът и ученият. Лит, анкета и характеристика. С., Наука и изкуство, 1977. 163 с. Балабанов, Александър. Студии, статии, рецензии. Т. II. С., Бълг. писател, 1978. Бахтин, Михаил. Творчеството на Франсуа Рабле и народната култура на Средновековието и Ренесанса. [Моногр.] Прев. от рус. Данка Данчева. С., Наука и изкуство, 1978. 522 с. (Библ. Лит. светове). Бележити българи. Очерци в 7 т. С., Военно изд., 1967-6. 1878—1978. 1978. 808 с. с портр. Беляева, Сабина. Преображенията на героя [в българската белетристика. Изследване). С., Бълг. писател, 1978. 151 с. (Проблеми на съвр. бълг. лит.) Бенчев, Минко. Общуване с поезията. [Лит.-крит. очерци). С., Нар. младеж, 1976. 208 с. Бехер, Йоханес. Откровения, открития, вариации. [Сборник размисли с афоризми). (Състав. с послесл. от Илзе Зиберт). Прев. от нем. Ани Лилова. С., Партизд., 1977. 180 с. Бица дзе, Иван. Литература как форма социального познания. [Моногр.] (Отв. ред. П. Гиндев). С., БАН, 1977. 120. . Благоев, Димитър. Статии. Предг., подбор и бел. Стоян Каролев. [10 изд.] С., Бълг. писател, 1978. 183 с. (Библ. за ученика) Бодлер, Шарл. Естетически и критически съчинения. Състав. Димитър Аврамов. Встъп. студия от Кръстьо Горанов. Прев. от фр. ез. Лилия Сталева. С., Наука и изкуство, 1976. 579 с. Борев, Юрий. Естетика. С., Партиздат, 1978. Ботев в спомените на съвременниците си. Събрал и изследвал Стефан Каракостов. Т. 1. С., Партиздат, 1977. 720 с. 1 л. портр. Бумбалов, Любен. Илия Волен. Лит.-крит. очерк. С., Бълг. писател, 1976. 176 с. 2 л. ил. Бъклова, Катя. Андрей Гуляшки. [Разговори и беседи]. С., БАН, 1978. 102 с. 6 л. портр., снимки и факс. (Лит. анкети). Българската критика за П. К. Яворов. [Сб. статии с предг. от Боян Ничев). С., Бълг. писател, 1977. 488 с. Българската литература и народното творчество. [Сб. статии). Състав. и ред. Дочо Леков. С., Нар. просвета, 1977. 280 с. Български писатели за своето c. детство и за творчеството си за деца. Анкети, спомени, размисли. (Предг., състав., ред. и бел. Николай Янков). С., Отечество, 1978. 479 Иван Вазо в. Сборник материали от научната сесия по случай 125 год. от рождението на писателя. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1976. 375 с. Василев, Михаил. Българският разказ между двете световни войни. [Изследване). С., Наука и изкуство, 1977. 199 с.

И през 1979 г. дейността на Института за литература при БАН бе насочена към решаване на основните проблеми, залегнали в перспективния план. Задачите на инсти тута бяха съобразени с препоръките, съдър жащи се в Решенията на Политбюро на ЦК на БКП от 23 март 1977 г. за по-нататъшно развитие на българистиката. На преден план бяха изведени онези лични и колективни теми, които отговарят на общите насоки в реше нията на Единадесетия конгрес на БКП и Националната партийна конференция и са съо бразени с наближаващия юбилей - 1300 годишнината от основаването на българската държава. Усилията на научния колектив бяха насочени преди всичко към решаването на въ просите, свързани с подготовката за написване на многотомна История на българската литература. В тази насока бе извършена значителна работа и по трите основни направления - история на литературното развитие, теоретико-методологически въпроси на литературата и литературния процес, сравнително литературознание. За по-нататъшното разгръщане на научноизследователската дей ност бяха създадени две нови проблемни групи - за Източни (Азиатски) литератури с ръ ководител ст. н. с. В. Мутафчиева и Българонемски литературни отношения през XIX и ХХ в. с ръководител ст. н. с. Ил. Конев. Бе обърнато голямо внимание върху работата по "Кирило-методиевската енциклопедия", както и на други издания и изяви на института, които имат пряко отношение към опитите на някои литературни и политически кръгове в чужбина да фалшифицират нашето ми- нало. От анализа на извършената работа се виж да, че по основните направления са изпълне ни главните задачи. Същевременно не помалко ясно се вижда, че е необходимо занапред да се търси по-голяма целенасоченост на работата, по-последователно степенуване на задачите по важност и значение, поясно очертаване на темите. И през миналата година главните усилия на научния колектив бяха носочени преди всичко към подготовката за написване на многотомната История на българската литература. В тази насока като най-значително постижение трябва да отбележим Международната научна конференция по случай 70-годишнината от рожде нието на Никола Вапцаров, проведена на 6 и 7 декември 1919 г., чиито организатори бя ха Институтът за литература и Съюзът на българските писатели. В работата на конференцията взеха участие видни български учени, писатели и критици, братът на поета Борис Вапцаров, както и съпругата на поета - Бойка Вапцарова. За големия интерес на световната общественост към делото на видния наш поет и революционер красноречиво говори фактът, че от общо 38 доклада, прочетени на конференцията, 18 бяха изнесени от литературоведи от чужбина. В докладите и изказванията на нашите и чуждестранните учени бе направен задълбо чен и многостранен анализ на революционното и художественото дело на Никола Вапцаров. Беше утвърдена връзката на Вапцаровата поезия с многовековните традиции на българското словесно художествено творчество. Поезията на Никола Вапцаров бе разгледана както в своето световно значение, така и като нов етап в развитието на българската литература. По време на конференцията бе издаден юбилеен „Вапцаров лист", част от докладите бяха публикувани във в. „Лите ратурен фронт“ (бр. 49 и 50 от м. г.). Наред с това централно събитие по отбе лязването на 70-годишнината от рождението на Никола Вапцаров трябва да споменем и други инициативи на Института за литература, насочени към изследването на художественото творчество на големия български поет. Бе приет и предаден за печат сборникът „Никола Вапцаров - нови изследвания и документи", в който са представени усилията на литературоведи от различни поколения. Сътрудници на института също така участву ваха в научната сесия в Смолян, публикуваха голям брой статии в периодичния печат, изнасяха доклади за живота и творчеството на поета в София и провинцията.