Научен

На 2 март т. г. Научният съвет при Института за литература обсъди труда на Боян Ничев върху Бранислав Нушич. Рецензентите Емил Георгиев и Куйо Куев изтъкнаха достойнствата на труда, в който Б. Ничев епоказал своя научно-изследователски и анализаторски дар и умение богато да илюстрира и документира творческия път на сръбския писател. В своите оценки те отбелязаха, че авторът с успех се есправил с трудната задача и че в научната литература за пръв път ще се появи по-цялостно проучване върху творчеството на Нушич. Друга, също така важна особеност на труда е, че авторът еработил с вдъхновение и е проя вил здрав естетически усет. Рецензентите препоръчаха на Б. Ничев да извърши някои композиционни поправки, да на- сочи вниманието си към известна съраз- мерност на разделите, като анализира по- пълно големите комедии на Нушич от поново време, да изтъкне повече недоста- тъци в творчеството на сръбския писа тел, каквито има дори и в най-добрите му произведения и пр. В разискванията участвуваха осем души.

На 2 юни т. г. Научният съвет на Института за литература при БАН обсъди и прие за печат сборник с изследвания, който Българската академия на науките и Софийският държавен университет подгот виха по случай 1050-годишнината от смърт та на бележития български и славянски просветител, учител и книжовник Кли мент Охридски. В него са включени 24 студии от български автори-историци, литературоведи, езиковеди, специалисти по история на българското изобразително изкуство и музика, както и една библио графия на българската литература върху Климент Охридски за периода 1945- 1966 г

В края на м. г. Научният съвет на Института за литература при БАН обсъди и прие за печат труда на акад. Михаил Арнаудов „Кирил Христов. Човекът и поетът". В рецензията си Кръстьо Генов изтъкна заслугата на Михаил Арнаудов да проследи всяка стъпка от живота и творчеството на Кирил Христов: задача трудна и отговорна при разкриване острите противоречия в творческата биография на поета. Авторът подбира действително важното и значителното в творчеството и в нелекия живот на поета, като отминава погрешното, неточ ното и художествено мелоценното. Той набелязва правилно индивидуалните черти на личността и на твореца, домогва се до обективна и убедителна оценка за един живот, изпълнен с противоречия от идейно и морално естество, с терзания и незадоволеност. Монографията е особено ценна с богатия фактически материал, използуван умело от автора. Той е успял да представи широко картината на обществената действителност и на литературните нрави, като е включил лични спомени, наблюдения и извадки от интересната си кореспонденция с писателя.

Неотдавна, в Сметановата зала на Националния дом в Прага бе открит закрит VI международен конгрес на учените-слависти. Близо две хиляди най-известните славяноведи в света и още толкова гости имаха възмож ност в разстояние на цяла седмица да общуват в прения от трибуните или в интимни беседи по старинните пражки улици и паркове; да разменят научни съображения и мисли, дирейки голямата истина за миналия и настоящия живот славянските народи, за тяхната духовна близост с другите неславянски народи, за общите им граждански търсения и духовни стремления, за близостта им в бита, в езика, в словесното народно и лично творчество... И този голям разговор за своеобразната съдба на славянството, започнат пак в същата зала приблизително преди четири десетилетия на Първия славистичен конгрес (1929), непрекъснато се разширява и вглъбява. Все повече участници влагат своя скромен принос; все повече слависти поднасят в научно обращение своите прозрения и открития, своите теми и домогвания, решения, хипотези и концеп ции... Понякога - успешно защитени и научно аргументирани, а понякога без анализ и по случайни белези, без проникновено познаване на фактите и по данни, лишени от всякаква научна систематика.

Академик Михаил Арнаудов еедин от найвдъхновените историци и тълкуватели на българското Възраждане. В редица монографии той изгражда релефно образите на самоотвержени дейци от тази епоха, които спасиха българщината от претопяване. Между найвидните възрожденски деятели еГригор Пърличев. Учен, пост и апостол на свободата с разнородна дейност - всички негови прояви са обект на научния и литературен интерес на Арнаудов. Григор Пърличев е истински български поет недоразбран“, както се изразява Иван Вазов. Творчеството и обществената му дей ност са вълнували и ще вълнуват българите. Борец и творец, той насочва дейността си за утвърждаването на българската култура и за освобождаването и от османско робство и от елинизация. 1 Новоизлязлата книга за Григор Пърличев представлява ново издание на известната монография на Михаил Арнаудов върху жи вота и творчеството на Григор Пърличев, означена от автора като „характеристика и бележки" и сборник от съчиненията на Пърличев: „Автобиография“, „Сердарят“, пре веден в проза от Васил Пундев, поемата „Скендербей", превод на „Илиадата“, „Мечтата на един старец" и илюстрации. Като мото на книгата е поставена следната строфа на Иван Вазов:

Книгата на Кръстьо Генов „Романтизмът в българската литература" излезе от печат през 1968 г., а една година преди това тя бе защитена като докторска дисертация. Някои от застъпените в нея принципиални становища авторът отстоява през последните години последователно в редица свои публи кации из областта на българската възрож денска литература и най-пълно в труда си „От Паисий до Ботев", издание на „Наука иизкуство", 1966 г. При оценката на новата му книга трябва да се вземе под внимание главно обстоятелството, че у нас почти липсват обобщаващи или по-цялостни изследвания за основните направления и методи в българската възрожденска литература, по-специално за изявата, обсега и специ фиката на романтизма в нея. Освен някои от по-известните проучвания на Иван Шишманов и Боян Пенев в миналото, познатата статия на Петър Динеков „Проблемът за романтизма в българската литература до Освобождението", написана във връзка с Четвъртия международен конгрес на славистите в Москва, трудът на Пантелей Зарев „Панорама на българската литература" и още няколко по-малки публикации, библиографията на специалните изследвания по предмета почти не предлага нещо друго ори гинално и значително. Разбира се, това не означава, че в българската литературна наука за Възраждането не са правени и други изследвания по въпроса за романтизма в българската литература; известни са проучванията за Чинтулов и Раковски, за Друмев и Ботев. Ала изводите в съответните изследвания от миналото са твърде общи, а в по-новите - противоречиви. Дори в том втори от академичната история на българската литература са намерили изява различни становища по този основен въпрос.

На две свои заседания (12 и 26. XII. 1974) Научният съвет на Института за литература при БАН обсъди подготвения за печат труд на проф. Стоян Каролев под наслов „Жрецът-воин". Трудът разглежда личността и творческото дело на Пенчо Славейков. Той представлява книга I (в две части), а авторът подготвя книга II - една част, в която ще се занимае изключително с поетиката на Славейков. Обсъждането беше оживено и съдър жателно. Оценката на работата е единодушна: проф. Ст. Каролев се явява пред нашата научна общественост с голямо творческо постижение, което се отличава с оригинален подход към проблема, със съществени нови изводи за поета, мислителя и критика П. Славейков. Рецензент на труда е проф. д-р Атанас Натев. Като оценява високо труда, Натев още в самото начало определено подчертава, че в своята цялост изследването на Каролев е нова дума в нашето литературознание, етапно за съвременната ни литературна наука. Стоян Каролев е проучил всичко, свързано с книжовното и общественото дело на Славейков. В неговия труд, особено в част втора, се предлагат интересни разсъждения за редица чуждестранни писатели и мислители (Ибсен, неокантианците, Хайне, Гьоте, Ницше и други), като авторът стига до оригинални, заслужаващи по-нататъшно обсъж дане заключения, когато ги съпоставя с делото на Славейков. Отдавнашните пожелания да се разглежда новобългарската литература в контекста на общоевропейското развитие са до голяма степен осъществени в книгата, поне що се отнася до кръга „Мисъл. Налага се да признаем, каза Натев, че за подобна стъпка у нас са подготвени малцина. Книгата на Каролев би била немислима, преди да бъдат написани известните на всички сериозни изследвания на Георги Цанев, Пантелей Зарев и други. Този труд обобщава досегашния сложен, небезпротиворечив опит да се „върне Пенчо Славейков на прогресивното ни национално наследство, при това без „помилване“, без „опрощаване на противоречията в делото на писателя, а с тях и чрез тях - разбира се, обя172 снени от марксически позиции. По достойн ство трябва да се оцени сериозният принос на изследователя, който дръзновено предлага портрета на Славейков без „ретуш", без да се опасява, че това би омаловажил или поставило в неизгодно осветление делото на писателя. И тук се крие според Натев главната заслуга на Ст. Каролев. Авторът ни поднася първата широкообхватна и богато аргументирана монография в съ временното ни литературознание, в която делото и интелектуалните дирения на един от „неудобните“, от най-оспорваните и найпротиворечиви български писатели се представят в „едър план“. Натев спира вниманието си на 1 глава на т. І - „Възхвала на противоречията“, като подчертава, че в тази възхвала на противоречията" Каролев основателно намира „ключ" за проникване не само в идейния, но и в житейския, дори гражданския свят на писателя. Отделните изказвания на Славейков в защита на „противоречивостта, против бремето на логически огладената мисъл и пр. явно не са капризи на словото, нито пък опити за оправдание на собствената непоследователност. Те са, както посочва Каролев, непосредствен израз на стремежа на Славейков да се опълчи срещу байганьовската действителност по това време у нас със средства, заимствувани отвън - от вече раздиращата се от противоречия западноевропейска култура. „Противоречивостта, това е позиция за настъпление, чиито истински цели обаче са замъглени от вече не толкова устойчивите представи за „освобождение на личността“.

Интересът на културната общественост в ГДР към литературното дело на Иван Вазов бе изявен и на симпозиума, посветен на 125- годишнината от неговото рождение в столицата на ГДР. Той бе организиран от Българ ския културен център в Берлин с участието на Българо-германската комисия по българистика на 2. Х. 1975 г. Симпозиумът бе открит скратко слово от А. Вълнарова - директор на Българския културен център. Пръв говори проф. Х. Валтер от Лайпцигския университет. Той отбеляза голямото значение на Вазов за българската литература. Проф. Е. Георгиев, член-кор. на БАН и председател на българогерманската комисия за българистика, изнесе доклад на тема: „Иван Вазов - велик народен поет". Докладът на Д. Ендлер от Лайпцигския университет бе посветен на съвременната българска литература и на ролята, която играе в развитието и Вазовото творчество. В. Вълчев, ст. н. с. в Института за литература при БАН и зав. музея „Иван Вазов" в София, разгледа участието на Иван Вазов в развитието на европейския литературен процес. Докладът на Е. Стайчева, гл. ас. при Катедрата по немска филология в СУ „Климент Охридски", бе посветен на връзката между Вазовата поема ,,В царството на самодивите" и поемата на Хайне „Германия“. Накрая д-р К. Гутшмид от Хумболтовия университет в Берлин прочете част от обширно изследване на диалектните думи в романа „Под игото".