Submitted on

Хроника

Библиографски раздел
Обсъдени научни трудове

Тържествено събрание за 90-годишнината на акад. Михаил Арнаудов

Free access
Статия пдф
1478
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 16 октомври 1968 г. в София, в го лемия салон на Българската академия на науките се състоя тържествено чествуване по случай 90-годишнината от рождението на един от най-видните представители на българското литературознание - акад. Михаил Арнаудов. Салонът се оказа тесен за многобройните почитатели на юбиляря, между които личаха видни наши общественици, писатели, научни и културни дейци, студенти, граждани. В президиума заемат места акад. Тодор Павлов, акад. Ангел Балевски, акад. Пантелей Зарев, акад. Владимир Геор гиев, патриарх Кирил, Георги Джагаров, Ефрем Каранфилов, Стойко Божков - ди ректор на Института за литература, и др.
Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

Нов научен труд за Григор Пърличев от акад. М. Арнаудов

Free access
Статия пдф
1505
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Академик Михаил Арнаудов еедин от найвдъхновените историци и тълкуватели на българското Възраждане. В редица монографии той изгражда релефно образите на самоотвержени дейци от тази епоха, които спасиха българщината от претопяване. Между найвидните възрожденски деятели еГригор Пърличев. Учен, пост и апостол на свободата с разнородна дейност - всички негови прояви са обект на научния и литературен интерес на Арнаудов. Григор Пърличев е истински български поет недоразбран“, както се изразява Иван Вазов. Творчеството и обществената му дей ност са вълнували и ще вълнуват българите. Борец и творец, той насочва дейността си за утвърждаването на българската култура и за освобождаването и от османско робство и от елинизация. 1 Новоизлязлата книга за Григор Пърличев представлява ново издание на известната монография на Михаил Арнаудов върху жи вота и творчеството на Григор Пърличев, означена от автора като „характеристика и бележки" и сборник от съчиненията на Пърличев: „Автобиография“, „Сердарят“, пре веден в проза от Васил Пундев, поемата „Скендербей", превод на „Илиадата“, „Мечтата на един старец" и илюстрации. Като мото на книгата е поставена следната строфа на Иван Вазов:
Submitted on

Преглед

Библиографски раздел
Преглед

Литературен процес и художествено творчество. Сборник, посветен на 60-годишнината на акад. Пантелей Зарев

Free access
Статия пдф
2264
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Литературно-изследователската работа е колкото благородна, толкова и неблагодарна. Да живееш сред книгите, без да се тревожиш от проблемите на съвременността, еневъз можно. През 1974 г. Издателството на БАН издаде сборника „Литературен процес и художестве но творчество", посветен на 60-годишнината на акад. Пантелей Зарев. Но ако отбелязването на един юбилей представлява опит да се направи цялостна оценка на дадено творчество, то съвсем не означава, че творецът в най-скоро време няма да ни изненада с нещо Ново. Няма нищо академично, в обичайния смисъл на думата, във факта, че Пантелей Зарев и като критик, и като литературовед, нито за момент не престава да участвува найактивно в обществения и културния живот на нашето общество. Едва ли можем да си го представим затворен задълго в неговия ка- бинет, изолирал се от света. Твърде често той печата рецензии за новоизлезли книги или статии по литературни и обществени проблеми, които очевидно го вълнуват. Такова активно творческо поведение ангажира и възпитава. Неговата дейност на литературовед е образец на съвременно отношение в изследване проблемите на литературата. В книгата си „НаРодопсихология и литература" (1970) например Пантелей Зарев разработва такива важни въпроси като национална съдба“, „национален характер“ и „национална поетика", които имат водещо значение при изследване творчеството на даден писател. Особено интересни са различните аспекти на стила" във втората част на същата книга, които П. Зарев разглежда като важни компоненти, за езиково-текстовата изразителност и изобразителност" в творчеството на писателя. В сборника „Литературен процес и художествено творчество" са включени разнообразни студии, в които се изследват особе ностите на творчеството на някои наши писатели, проблеми на общия литературноисторически процес, или теоретични въпроси на литературознанието. След обстойната сту дия на Георги Димов „Една богата и плодотворна литературоведска дейност“, в която авторът се е постарал да представи възможно най-пълно многостранното дело на акад. Пантелей Зарев, в сборника с интерес четем Студиите на наши изтъкнати учени и наред с тях изследванията на по-млади автори. Проблемите, които са поставени в отдел ните студии, са свързани с творчеството на писателя и с развоя на литературния процес. Това са теми, които отдавна занимават изследователите и свидетелствуват не само за техните предпочитания, но и за отговорното им отношение към науката, за стремежа им да насочат своите усилия към проучване на значителното, на художествено-ценното в нашата и световната литература. Цялостното дело на акад. Пантелей Зарев е продиктувано именно от тези благородни стремежи. В студията на Георги Димов неведнъж се подчертават аспирациите на П. Зарев да види повече страни на сложния историко-литературен процес". Авторът се спира по-обстойно на значителните трудове на Пантелей Зарев, които показват неговите многостранни интереси. След като прави оценка на книгите „Стил и художественост (1958) и „Класика и съвременност" (1960). най-значителен дял от студията си Георги Димов посвещава, разбира се, на многотомното произведение „Панорама на бъл гарската литература" (т. І, 1966; т. II, 1967; т. III, 1971; т. IV, 1973), което според автора има обобщителен характер за изминатия от литературоведа Пантелей Зарев път. Както Георги Димов, така и Соня Баева в краткия предговор към студията си акцентува особено върху новия подход на П. Зарев, върху неговия своеобразен метод на изследване. Соня Баева пише: „В своето най-зряло произведение „Панорама на българската литература" П. Зарев изхожда от определен аспект за литературата и този аспект, в който я вижда и оценява, е многостранен, многопластов, най-важното - съвременен. Изминаха вече седем години, откакто излезе първият том, и смело може да се каже, че издържа проверката на вре мето. Това е нов по постройка, стил и проблеми научен труд за българската литература. Действително „Панорама на българскат Литература" най-цялостно представи Пант лей Зарев като оригинален и задълбочен и 141 следовател. Тя окуражи нашето самочув ствие с това, че нейният автор съумя да разкрие процесите на нашата литература в контекста на световната. Литературно-историческите прегледи, които П. Зарев прави на десетилетията, се извеждат от нашия исторически живот, разкрива се националната самобитност на българската литература. Пантелей Зарев е от малцината литературоведи, които успяват така пълно да разтълкуват странния, трудно достъпен свят на писателите, да открият нюансите в характера на тяхното творчество.
Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

„Пергаментные рукописи библиотеки Акад. Наук СССР. Описание русских и славянских рукописей XI – XVI веков” от Н. И. Бубнов, О. П. Лихачева и В. Ф. Покровская

Free access
Статия пдф
2464
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В Съветския съюз се съхраняват извънредно много стари славянски ръкописи, X—XVIII в. Те се намират главно в Москва (ГБЛ, ГИМ, ЦГАДА), Ленинград (ГПБ, БАН), Киев, Одеса, Вилно. Събрани в разни библиотеки, музеи и архиви, те са достъпни за научни изследвания. Някои от тях имат печатни описи; за други сбирки има вътрешни служебни описи, което също улеснява работата с тях. За трета част сбирки се работи по инвентарни книги. В тези сбирки покрай руските ръкописи има и чужди по произход стари славянски ръкописи - български, сръбски, румънски. Различни са причините за тяхното пренасяне в Русия - откупуване, подаряване, постъпле ния от научни командировки, военни походи и пр. Ръкописите са писани на пергамент или на хартия. Разбира се, преобладаващото число са хартиените ръкописи. Изготвянето на научни описи на старите славянски ръкописи има повече от 150-годишна практика. Тази задача и днес настойчиво стои пред науката, понеже за много сбирки няма такива описи. През последните две десетилетия особено внимание се обърна на пергаментните старославянски ръкописи, най-ранни свидетелства за писменост и кул турни изяви у българи, сърби, руси. Стана практика по-големите книгохранилища, пазещи такива славянски пергаментни ръкописи, да пристъпят към научната обработка на ръкописите и да издават научни описа ния за тях. Пръв труд от такъв характер бе 131 книгата на Е. Е. Гранстрем „Описание рус ских и славянских пергаменных рукописей. Рукописи русские, болгарские, молдовлахийские, сербские" (Ленинград, 1953). Опи сани са ръкописите, съхранявани в Държав ната публична библиотека „Салтиков-Шчед рин" - Ленинград. Подобен характер има и трудът на Н. Б. Тихомиров, който описа славянските пергаментни ръкописи в Държавната библиотека „Вл. И. Ленин" - Москва. Публикацията му има наслов „Каталог русских и славянских пергаменных рукопи сей XI-XII веков, хранящихся в Отделе рукописей Государственной библиотеки СССР им. В. И. Ленина. - Записки Отдела рукописей, вып. 25. Москва, 1962, с. 143-183; вып. 27, Москва, 1965, с. 93-148; вып. 30, Москва, 1968, с. 87-155; вып. 33, Москва, 1972, с. 213-220. Най-нов труд от този род е наскоро излязлата книга „Пергаменные рукописи библиотеки Академии наук СССР. Описание русских и славянских рукописей XI-XVI веков" (Ленинград, 1976. 234 с. +65 снимки). Книгата е дело на Н.Ю. Бубнов, О. П. Лихачова и В. Ф. Покровска. Академичната библиотека в Ленинград е наследница на стари книжовни фондове, както и на сбирки на видни руски учени-слависти, които са успели да съберат известно количество старославянски ръкописи (напр. И. И. Срезневски, А. И. Яцимирски, П. А. Сирку, А. С. Петрушевич, П. Н. Лихачов, Е. М. Калужняцки и др.). Всички тези сбирки съдържат немалко славянски пергаментни ръкописи или части, а понякога фрагменти от ръкописи. Значителна част от тях са описвани и по-рано в една или друга публикация, разкриваща богатството на дадена ръкописна сбирка, или в публикация, специално посве тена на даден ръкопис.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Научното дело на акад. Емил Георгиев

Free access
Статия пдф
3250
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Отиде си от нас на Първи май 1982 г. акад. Емил Георгиев - един от вид ните представители на българската социалистическа литературна наука, на бъл гарската и световната славистика. От 1938 г., когато отпечатва първото си изследване из областта на кирило-методиевистиката, до последния си ден, когато очакваше да види в отделна книга свои нови проучвания за мястото на българската литература сред славянските и други европейски литератури, той измина дълъг път на творчески усилия и плодотворни постижения, които го извеждат на предно място в областта на литературната наука, в развитието на българската култура. г. Наред с изясняването на немалко частни въпроси на българската среднове ковна литература акад. Емил Георгиев има съществени и спечелили всеобщо признание приноси. Той доказа, че „Проглас към евангелието" е творба на Ки рил, а „Италианската легенда" - ранно произведение, възникнало преди 882 ипод влияние на Пространното житие на Кирил. Широк отглас в световната славистика получиха неговите схващания за историческия развой на славянската писменост и глаголицата като първа славянска азбука, също и оригиналните му виждания за „Именника на прабългарските ханове" и утвърждаването на поп Йеремия за автор на първия български роман - Повест за кръстното дърво". Значителни сами по себе си като първи системни проучвания, неговите моногра фични трудове „Литература на изострени борби в средновековна България" и Литературата на Втората българска държава" са крайно необходими предпо ставки за нови разработки в тази дълго изследвана и все още недостатъчно разяснена материя. Както към труда му „Славянская письменность до Кирилла Мефодия", така също и към тези негови проучвания специалисти ще се объ щат постоянно, разглеждайки обхванатите в тях въпроси в нов план или с оглед И на допълнително открити доказателства.

Submitted on

Статии

Библиографски раздел
Статии

Личността на учения (Акад. Д.С. Лихачов на 80 години)

Free access
Статия пдф
3910
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Осемдесетте години в живота на един учен са време на пълно разгръщане на творческите сили, на богата творческа жътва, на широко признание на научното му дело. Не бих казал, че това са години на радостна почивка, защото за човека на науката почивката няма нито нормален, нито задължителен срок. Още по-малко може да се говори за залез, защото неутолимата жажда за научна работа не познава умо рата и досадата. Спомням си един разговор с проф. Михаил Арнаудов. Пред стотната си година той ми каза: „Имам материали и планове за изследвания за още сто години." Отвърнах му: „Убеден съм, че ако доживеете до двеста години (пожелавам Ви го), ще кажете същото: имам работа за още сто години." Проф. Арнаудов се усмихна: „Сигурно сте прав..." В тези дни мисля за Дмитрий Сергеевич Лихачов - не само за огромното дело, което е извършил, за изключителната ерудиция, която притежава, за удивително надарената му личност - и то не само в една научна област, за блясъка на неговата мисъл, която непрекъснато дълбае, анализира, подрежда факти, наблюдения, хрумвания, за умението му да вижда връзката между явленията, да обобщава, да търси хармонични цялости в света. И още една необикновена дарба - научното въображение, което често достига до големи научни прозрения - помага му да живее едновре C менно в миналото, настоящето и бъдещето. на Осемдесетте години на акад. Д. С. Лихачов ни дават възможност да обгледаме дългия му плодотворен път. Известни са широките интереси на учения и все пак той има няколко области, в които е стигнал до капитални научни резултати: историята на старата руска литература, средновековната култура на Европа, теорията литературата и естетиката, текстологията, фолклористиката, взаимоотношенията между литературата и пластичните изкуства. Няма да разглеждам научното съдър жание на неговите трудове, които с богатството на идеите си имат фундаментално значение в развитието на славянската и световната филологическа наука. Ще отбележа само няколко заглавия: „Националното самосъзнание на древна Русия" (1945); „Руските летописи и тяхното културно-историческо значение" (1947); „Възникване на руската литература" (1952); „Човекът в литературата на древна Русия" (1958); „Текстология (Върху материал на руската литература от Х-XVII в.)" (1962); „Културата на Русия от времето на Андрей Рубльов и Епифаний Премудри“ (1962); „Поетика на старата руска литература" (1967); „Развитие на руската литература през X-XVII в. (1973); „Велико наследство. Класически произведения на литературата на древна Русия" (1975); „Слово о полку Игореве" и културата на неговото време" (1978); „Староруското художествено наследство и съвременността" (заедно с В. Д. Лихачова, 1971); „Староруският смях" (заедно с А. М. Панченко, 1976) и др.

Subscribe to акад