Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

Млади писатели от Любен Георгиев

Free access
Статия пдф
1684
  • Summary/Abstract
    Резюме
    „Млади писатели" е четиринадесетата критическа книга на Любен Георгиев. Малцина са тези, които могат като него така спонтанно и точно да реагират на всяко ново литературно явление. Той пише леко, с изострен критически усет за злободневното и трайното, темпераментно, с остроумие, със зарази телна разпаленост и емоционалност. Тези качества на критика, познати ни и от предишните му книги, сега в „Млади писатели" придобиват по-голяма привлекателност, защото се съчетават вече с по-зрял поглед и обобщителна сила, с умение да долови характерното за отделен автор. Сполуката на критика идва между другото и оттам, че той е почти от същото поколение на авторите, които разглежда. Неговото пристрастие и личното му присъствие ни помагат да видим у младите поети и белетристи индивидуал162 ното им развитие, сложния процес на тях ното оформяне. Голямата осведоменост, оби граното перо и точният марксически поглед на критика насочват вниманието на читателя към съществени проблеми на нашата съвре менна поезия, критика и проза. Може би не винаги всичко е изчерпателно и задълбо чено разгледано, но Любен Георгиев умее да улови онази съществена нишка, която води към сърцевината на писателското творчество, макар понякога да си служи с подчертан нравоучителен тон. Авторът искрено се стреми да предпази младите писатели от увлечения, които ги отклоняват от техните сериозни задачи.
Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

Критически претворения от Любен Георгиев

Free access
Статия пдф
2156
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Книгата на Любен Георгиев „Критически претворения" може да бъде преце нявана различно - по-високо или по-ни ско, някои работи могат да бъдат и сериозно оспорвани. Но едно е безспорно - книгата не оставя равнодушен читателя си независимо дали е съгласен или несъ гласен с мненията и оценките на автора. Любен Георгиев е неспокоен критик, у него няма заседналост, изчакване да се утаи литературният процес и тогава да се събират скъпоценните камъни. Той е от тези, които рискуват да се хвърлят и в буйната вода, макар че шансовете за успех са много по-малки. Критик, който живее с радостите и болките на живия литературен процес, един от най-опера тивните измежду нашите литературни критици. Притежава и силен полемичен нерв. който често го отвежда в най-горещите участъци на литературния фронт. Почти не е имало дискусия, в която Георгиев да не е вземал участие. В неговия критически обектив постоянно присъствува съ временната литература. Верността на тоя критик към съвременността е може би най-характерната му черта (въпреки че понякога се връща и към литератур ната история). Но ние говорим за основен творчески белег на тоя автор. И сборникът „Критически претворения" е посветен изцяло на съвременната българска литература, на нейния тридесетгодишен социа листически период след победата. Кни гата има два раздела: „Проблеми“ и „Пор трети". В първия раздел са разгледани Някои от най-важните проблеми, които стоят пред днешното литературно разви тие.
Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

Литературознание с повече измерения от Емил Георгиев

Free access
Статия пдф
2248
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Книгата на Е. Георгиев Литературознание с повече измерения" засяга методологически и методически въпроси на сравни телното литературознание. Тя се явява ре зултатно продължение на многогодишната дейност (теоретическа и практическа) на учения в тази област. Определено може да се каже, че в основата на настоящия труд стои аналогичната по своята проблематика книга „Общо и сравнително славянско лите ратурознание". Връзката с разработката на конкретния литературен материал е очевидна - в „Литературознание с повече из- мерения" авторът се опира предимно на сравнителните си студии из историята на Славянските литературни взаимоотношения, включени освен в Общо и сравнително славянско литературознание" и в книгата му „Български образи в славянските литера- тури." Естествено материалът е допълнен и изложен в аспект, съответствуващ на тео 174 ретическите задачи на новия труд. От литературоведска гледна точка най-вече теоретическата част представлява интерес, тъй като Формулира ролята и задачите на сравнителното литературознание, на процъфтяването на което на българска почва авторът е ревностен защитник. Освен това този раздел е своего рода теоретическо послание към междуна родната литературоведска мисъл, имаща отношение към проблемите на сравнителното литературознание, тъй като ратува за издигане на научното ниво и разширяване на изследователския обсег на тази научна дис циплина. Названието „Литературознание с повече измерения" за Е. Георгиев е синоним на общото и сравнително литературознание - термин, характеризиращ сравнителното литературознание като научна дисциплина, имаща за цел разкриване на общите закономерности на литературното развитие, на общия литературен процес в рамките на една между народна литературна общност. Под между народна литературна общност авторът разбира исторически обусловилото се единство на родствените литератури, зоналните литератури и световната литература. В уводната част на книгата и в първите две глави, озаглавени „Общото и сравнително литературо знание - литературознание с повече изме рения“ и „Общите литературни процеси са изложени съображенията на автора за предложената „реконструкция" в сравнителното изследване на литературните явления, посочени са задачите на общото и сравнително литературознание, неговият метод и изсле дователски сфери. „Към онова, с което се е занимавало досега сравнителното литературознание - пише Е. Георгиев, - тая дис циплина ще обхване литературното разви тие като общ процес, ще изучава процесите и явленията на националните литератури в тяхната съвкупност, ще установява типологичния релеф на литературното творче ство, ще въвлече в изследователската работа отражението на отношенията между народите в литературата и т. под. Не са ли това кардинални въпроси на литературознанието и на науката изобщо?" - с. 13. Развивайки съдържанието на общото и сравнително литературознание, Е. Георгиев се ръководи от стремежа за преодоляване на кризисното състояние на традиционната позитивистична компаративистика, търсеща само външните влияния. За тази си задача той използува теоретичните разработки на международни авторитети като Фр. Волман и В. М. Жирмунски.
Submitted on

Преглед

Библиографски раздел
Преглед

„Литературата на втората българска държава” от Емил Георгиев

Free access
Статия пдф
2478
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Българската литературна историография, привлечена от блясъка на двата периода на разцвет на средновековната българска литература (IX-X и XIV в.), все още остава длъжница на по-, скромните", не така богати на ярки имена периоди: византийското роб ство и особено периода от края на XII до началото на XIV в. Вторият период, който за краткост обикновено се обединява под названието „литература на тринадесетото столетие", в общите курсове по история на старобългарската литература се отминава с една обобщителна глава, в която се говори за съживяването на литературния живот след византийското владичество, споменават се имената на неколцина преписвачи на богослужебни книги, изреждат се заглавията и се прави кратка характеристика на няколко по-значителни сборника (напр. Берлинския) и малко повече се задържа вниманието на 2-3 оригинални произведения (Разказа за възстановяването на българската патриаршия, Разказа за зографските мъченици). В отделни лекции, статии и пр. се еизтъквало, че литературата на XIII столетие подготвя втория разцвет на българската книжнина и култура през XIV в. (втората му половина), но по-концептивно очертаване на мястото му в литературния процес не намираме. Поради това новата книга на проф. Емил Геор гиев, посветена изцяло на този слабопроучен век от нашата литературна история, още със самото си заглавие привлича вниманието както на специалистите, така и на по-широк кръг от почитатели на нашата средновековна словесност. И все пак тя е предназначена на първо място за специалистите и това ни задължава да я разглеждаме от съответния зрителен ъгъл. След един кратък увод, изясняващ мястото на двете части на настоящата книга (излязлата и предстоящата) в цялостната поредица от изследвания на автора, поставил си задачата да обхване целия развой 1 Вж. П. Динеков. Стара българска литература. Ч. ІІ. С., 1953; История на българската литература в 4 тома. Т. І. С., БАН, 1962. 120 на средновековната българска литература, идва встъплението към разглеждания том. Авторът очертава в едри щрихи характера на епохата, след което изтъква, че обект на нашето литературно-историческо изследване" са „големите истини за хората и живота, за борбите и развитието, за писателите и книгите от миналото" (с. 14). Първият раздел е онасловен „Държавнополитическото строителство в литературата на XIII век“. Авторът съвсем уместно се спира на документалната - а в Среднове ковието тя винаги е художествено-документална - литература на епохата, която досега не е била предмет на по-обстоен анализ от литературоведска гледна точка, макар мимоходом да е била отбелязвана необходимостта от включването и в литературната история. Разгледани са преписката на цар Калоян с папа Инокентий III, Бориловият синодик, някои надписи и грамоти. Отделни подглави са посветени на Яков Светослав и книжовника Йоан Драгослав, както и на Димитър Хоматиан. Дадена е достатъчно пълна - по отношение на обхват на мате риала - картина на този раздел от книжовния живот през XIII в. Очертани са образите на Калоян, Иван Асен II и други държавни мъже, посегнали към перото в името на укрепването на освободената от чуждо вла дичество държава. Изтъкнато е повишеното самочувствие на някои висши сановници (севастократор Калоян, Яков Светослав), отразено в лаконичния, но красноречив език на такива кратки жанрове като ктиторския надпис и писмото. И ако можем да съжа ляваме за нещо, то е, че авторът не се е спрял повече на стиловите особености на тази литература, на литературното“ в документа, на жанровите канони, които присъствуват и тук, както и в цялата средновековна лите ратура. А това би било интересно, тъй като би ни дало възможност да проследим как по-късно от документалната литература ня кои стилистични клишета проникват и в художествената (напр. преписката между цар Петър и Иван Рилски в Евтимиевото житие на рилския светец).
Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

„Георги Цанев” от Любен Георгиев, „Илия Волен” от Любен Бумбалов, „Михаил Георгиев” от Михаил Василев

Free access
Статия пдф
2522
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Литературно-критическите очерци на Л. Георгиев за Георги Цанев, на Л. Бумбалов за Илия Волен и на М. Василев за Михалаки Георгиев обогатяват традиционната жанрова поредица на Изд. „Български писател“ с нови имена и факти. Трите очерка се различават в подхода към литературните явления, но явен естремежът на авторите към детайлно-проблемно проучване на избрания обект. Най-напред ще се спра на очерка на Л. Георгиев, тъй като той е посветен на един от най-видните съвре менни наши литературоведи, чието име е свързано с първите стъпки на марксистката литературна критика. В един литературно-критически очерк от стотина страници едва ли може да се направи изчерпателна преценка на литературовед ското дело на Георги Цанев. По-скоро е възможно само да се щрихира неговият портрет, в който да проличат индивидуалните особености на големия наш литературен критик и историк в оценката на художествените явления. Авторът на този очерк - Л. Геор гиев, още от уводните думи дава да се разбере, че се интересува от изследователския подход на Георги Цанев, в който своеобразно се съче тават критикът и историкът на литературата. „Георги Цанев - пише той - дойде в литературната история от литературната критика. Преди да стане историк на литературата, той беше неин взискателен и утвърден критик, А това е най-сигурното доказателство, че неговата връзка с литературното минало е съвсем пряка и естествена. Тя се дължи на една страст и любов към изкуството и не се предопределя от други интереси." Тази характе ристика Л. Георгиев превръща в ръководен принцип на своя очерк. Книгата хронологически е разделена на две части - дейността на Г. Цанев до 9. IX. 1944 г., когато той се изявява предимно като литературен критик, и след 9. ІХ. 1944, когато интересите му се прехвърлят върху историческата преценка на литературното минало и наследство. Между двата периода има и пряка тематична връзка - така например в една от най-интересните му студии „Търсене на нови пътища в българската литература" литературните явления, в които той е бил пряк участник, са обобщени като исторически период. Първата част на книгата има по-публицистичен характер, тъй като Л. Георгиев се спира на идейно-политическите и гражданскообществените позиции на Г. Цанев.
Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

„Българска народна песен” от Никола Георгиев

Free access
Статия пдф
2589
  • Summary/Abstract
    Резюме
    За тази първа книга на Никола Георгиев фолклористите вече говорят и пишат. Привлича ги несъмнено фактът, че към един от обектите на тяхната наука се е насочил литературовед, и то от тези, които с почти всяка от изявите си дават повод за дискусии. Очакването е следователно да се чуе и в този случай нещо ново или по нов начин казано. Интересът е и чисто методологически - към избирането на предмета (литературната ху дожественост" на народната песен, т. е. художествеността на словесната й съставка) и към изследователския подход. Именно по отношение на подхода се очаква думата и на литературоведите. Защото ако за правомерността и целесъобразността на литературоведския поглед към народната песен трябва да се произнесат фолклористите, то литературоведите са призвани да го оценят по същество. Започвам с тази уговорка и същевременно подкана, защото и моят прочит на „Българската народна песен" бе ръководен преди всичко от „фолклористичен" интерес и впечатленията от него са далеч от онази цялостна оценка, която трябва да получи тази книга от нашата научна критика. Никола Георгиев започва твърде показателно своето уводно „Кратко признание": „Макар и посветено на народната песен, това изследване не е в строгия (и традиционния) смисъл на думата фолклористично“ (с. 7). И нататък пояснява, че предлага прочит, който не отрича и не пренебрегва многостранността и многофункционалността на народната песен, а само избира един от ъглите, от които тя може да бъде разгледана. Авторът сякаш предвижда опасенията на фолклористите пред едно реално или мнимо „олитературяване“ на песента и бърза да ограничи и обоснове гледището си. Фолклористите, а и Н. Георгиев не по-зле от тях знаят, че народната песен не е само слово, стихотворна творба, дори не само единство на текст и мелодия, а съществува в процеса на пеенето като момент от функционирането на определена културна система, следователно изучаването й изисква синтетичен подход. В тази област насочва напоследък все по-успешно усилията си съвременната бъл гарска фолклористика. Но известно е и още нещо.
Submitted on

70 години от рождението на Емил Георгиев

Библиографски раздел
70 години от рождението на Емил Георгиев

Емил Георгиев и българското сравнително литературознание

Free access
Статия пдф
2813
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Световноизвестен изследовател на кирило-методиевската проблематика и старата българска литература, акад. Емил Георгиев има свой несъмнен принос развитието на общото и сравнителното литературознание. Когато сега преглеждам отновоосновните му трудове в тази област, разбирам за първи път така добре, че неговите научни интереси на компаративист не само се преплитат с проучванията му за славянската писменост и нейния триумф в духовното развитие на българската народност през Средновековието, но и се предопределят от тях в точния смисъл на думата. Защото именно Кирило-Методиевото дело и старобългарската литература са оня централен проблем на световната литературна, историческа и филологическа наука, чието успешно изучаване немислимо без умелото прилагане на историко-сравнителни методи. Така същност капиталните трудове на Емил Георгиев „Италианската легенда" (1939), „Началото на славянската писменост в България" (1942), „Книжовното дело славянските просветители Кирил и Методий" (1943), „Славянская письменность до Кирилла и Мефодия" (1952) и „Кирил и Методий". Истината за създателите българската и славянската писменост“ (1969), които между останалото го утвърдиха като един от най-компетентните специалисти по тази толкова сложна материя, изиграват ролята на главна по своето значение научна предпоставка за плодотворната му ориентация към сравнителните аспекти на българския и общоевропейския литературен процес. B на на Подобна роля споменатите трудове изиграват и в друг план. Въвели своя плодовит автор в света на хуманистичните идеи на старославянските литератури, те формират у него траен усет и критерии за прогресивните насоки на единните културно-исторически и литературни процеси, за върховните изяви и художествените образци на европейските литератури. Нужно е да се подчер тае това. То ни обяснява отношението на нашия учен към една от главните задачи на сравнителното литературознание - да разкрива и обяснява закономерностите на литературния развой, да очертава демократичните насоки и пътя към големите художествени завоевания в световната литература. Правилното разбиране, което Емил Георгиев има за същината на тази изходна позиция, довежда неговия изследователски метод до сигурни и научно трайни резултати. Като учен с международна известност акад. Емил Георгиев се утвърждава след победата на социалистическата революция в нашата страна.
Submitted on

Преглед

Библиографски раздел
Преглед

„Основи на славистиката и българистиката” от Емил Георгиев

Free access
Статия пдф
2902
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Книгата на акад. Е. Георгиев „Основи на славистиката и българистиката" има репрезентативен характер за дългогодишната му дей ност на литературовед-славист. В нея са синтезирани литературно-историческите области и методологическите проблеми, на които известният наш учен е посветил немалко усилия и трудове. Между другото, именно защото тази книга не изненадва като пробле матика, тя доказва едно основно качество на нейния автор - постоянството и настойчивостта, с които той защищава своите възгле ди. Тази проява на характер в научноизследователската му дейност се съчетава с винаги свеж интерес към развитието на научната мисъл у нас и в чужбина и с респект към фактите. Голяма част от своята книга Е. Георгиев посвещава на съвременното състояние на славистиката - така, както то е отразено в проблематиката и докладите на международните славистични конгреси - всичко пет на брой (разделът „По магистралата на проблемите"). Страниците, в които той взема отношение към проведените славистични конгреси (в които сам е взел участие), съдържат полемични нотки и са може би най-интересните от целия труд. Е. Георгиев коментира онези въ проси, разгледани на славистичните конгреси, които в една или друга степен имат отноше ние към изследователските му интереси: за сравнителното изучаване на славянските литератури, за отношението между славянските и западноевропейските литератури, за основ ните литературни направления в славянските Литератури и за тяхната периодизация, за мястото и ролята на старобългарската пис меност и литература в славянския литературен развой и пр. Именно със създаването на славянската писменост и литература на славянски език авторът свързва началото на славистиката, защото смята, че основните етапи в развитието на литературната славистика водят към основните течения и направле ния на литературната история" (с. 44). Периодизационната схема на славистиката, която Е. Георгиев предлага, в действителност повтаря защищаваната от него периодиза ция на славянските литератури: 1. Стара епоха - IX-XIV в. 2. Епоха на хуманизъм и реформация — XIV-XVI в. 3. Епоха 158 на барок - XVI-XVII в. 4. Епоха на просвещение - XVIII в. 5. Епоха на романтизъм - първата половина на XIX в. 6. Епоха на реализъм и позитивизъм - втората половина на XIX в. 7. Епоха на империализъм - от края на XIX в. до Октомврийската социалистическа революция. 8. Епоха на разпадане на капиталистическото общество и на установяване на социалистическото - от Октомврийската социалистическа революция до края на Втората световна война. 9. Епоха на победа на социализма - от края на Втората световна вой на до днес (с. 209-210).
Submitted on

Редакционни

Библиографски раздел
Редакционни

*** Академик Емил Георгиев

Free access
Статия пдф
3232
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Един от видните представители ставители на нашата съвременна литературна наука, Емил Георгиев работи в продължениене на повече от четири десетилетия в областта на литературната история, литературурната медиевистика, историята на славянските литератури и сравнителното славяняско литературознание. През целия този период той бе тясно свързан с Института тута за литература при Българската академия на нау ките, където някололко десетилетия от основаването й до днес ръководи Секцията по сравнително литературознание. С името на Емил Георгиев са свързани всички по-значителни начинания инания в института, като издаването на четиритомна академична история на българскската литература, участието му като редактор и автор в Кирило Методиевата енциклопеди клопедия, както и в цялостната многостранна дейност на Секцията по сравнително литературознание. литера Неговите трудове в областта на българската медиевистика и средновоековните славянски литератури, както и по проблемите на 3 сравнителното славянско литературознание представляват значителен актив на нашето литературознание. В тях Емил Георгиев даде своя принос за марксическото преустройство и творческото придвижване на нашата съвременна наука. Той е автор на стотици статии и студии, десетки монографии и книги, като например „Българска та литература в общославянското и общоевропейското литературно развитие", „Основиви на слславистиката и българистиката“, „Общо и сравнително славянско ли тературознание“, „Разцвет на българската литература в XIX в." и др. Значителната обществена дейност на Емил Георгиев се осъществи и в неговото ши роко участие в редица обществени институции, организации и звена, където той остави трайни и незаличими следи. В продължение на дълги години той бе ръководител на едрата по славянснски литератури при СУ „Климент Охридски", зам.-ректор на универ иверситета, зам.-пред -председател на Съюза на научните работници, един от ръко водителите на д-во „Георги Кирков", председател на Съюза на българистите у нас, Директоро на Центъра за българистика при БАН. В цялостната си научноизследова телска и педагогичеческа преподавателска дейност Емил Георгиев направи твърде много за разясняване и осветляване историческата истина във връзка с важни мо менти от нашетого литературно минало и културно наследство. дон пр паметта му! 4 ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА ПРИ БАН

    Ключови думи
    Академик, Емил, Георгиев
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Научното дело на акад. Емил Георгиев

Free access
Статия пдф
3250
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Отиде си от нас на Първи май 1982 г. акад. Емил Георгиев - един от вид ните представители на българската социалистическа литературна наука, на бъл гарската и световната славистика. От 1938 г., когато отпечатва първото си изследване из областта на кирило-методиевистиката, до последния си ден, когато очакваше да види в отделна книга свои нови проучвания за мястото на българската литература сред славянските и други европейски литератури, той измина дълъг път на творчески усилия и плодотворни постижения, които го извеждат на предно място в областта на литературната наука, в развитието на българската култура. г. Наред с изясняването на немалко частни въпроси на българската среднове ковна литература акад. Емил Георгиев има съществени и спечелили всеобщо признание приноси. Той доказа, че „Проглас към евангелието" е творба на Ки рил, а „Италианската легенда" - ранно произведение, възникнало преди 882 ипод влияние на Пространното житие на Кирил. Широк отглас в световната славистика получиха неговите схващания за историческия развой на славянската писменост и глаголицата като първа славянска азбука, също и оригиналните му виждания за „Именника на прабългарските ханове" и утвърждаването на поп Йеремия за автор на първия български роман - Повест за кръстното дърво". Значителни сами по себе си като първи системни проучвания, неговите моногра фични трудове „Литература на изострени борби в средновековна България" и Литературата на Втората българска държава" са крайно необходими предпо ставки за нови разработки в тази дълго изследвана и все още недостатъчно разяснена материя. Както към труда му „Славянская письменность до Кирилла Мефодия", така също и към тези негови проучвания специалисти ще се объ щат постоянно, разглеждайки обхванатите в тях въпроси в нов план или с оглед И на допълнително открити доказателства.

Submitted on

Преглед

Библиографски раздел
Преглед

Прозирната неяснота (Анализ на лирическата творба от Николай Георгиев)

Free access
Статия пдф
3804
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Навлизането в методологията и терминологичния апарат на книгата на Никола Георгиев „Анализ на лирическата творба" предизвиква изненада най-малко в две посоки". Първата идва от учудването на неговите почитатели, които си задават въпроса - нима чак сега се появи тази книга! Та тя ни е така позната. Втората - от страна на хората, които само са слушали за нейния автор - как е възможно една толкова зряла книга да бъде... едва втора поред? А всичко това може би ще обясни недоумението на книгоразпро странителите, които ден-два след получаването и безпомощно вдигаха рамене: „Изчерпа се, какво става, нали мина кандидатстудентската кампания?" Какво наистина става? Защо тази малка и непретенциозна наглед (но с великолепно външно оформление) книжка предизвика та кова оживление? Признавам, че за мен изненада нямаше. Та нали и аз като многобройните си колеги винаги когато срещна устремно забързаната фигура на един от найпопулярните преподаватели от университета, все гледам да задам по някой и друг въ прос, да „пооткрадна" някоя от неговите сентенциозно звучащи реплики, да чуя някой от отговорите, които често могат да се ползуват като готови теоретически изводи. На та кава „непопулярна популярност се радват само учени, чието дело многократно надраст ва личната им роля в обществото. 175 Лично на мен тази книга донесе творческо удовлетворение. Няма нищо странно в това, след като тя разреши едно продъл жително колебание - възможно ли е поставянето на проблема за художествената неяс нота, или не. Оказа се, че на ясната неяснота или неясната яснота" авторът е посветил едно десетина страници, които имат пряка връзка с моите творчески колебания. Споменавам този факт, защото, убеден съм, много автори след прочитане на книгата ще се окажат в същото положение. А нека повярваме, че не са вече малко онези, които наместо, да ни поучават как да анализираме художестве ната творба (което е значително по-лесно) се запретнат и на дело ни покажат как се прави това". Те ще имат под ръка едно солидно помагало - един наистина здрав фундамент, който доскоро отсъствуваше от бъл гарския литературен живот. Защото произведение, което да се занимава с методологията на литературния анализ, ние досега нямахме. Публикувани са литературни разбори на отделни произведения, посвещавани са монографии на отделни автори, писани са дори истории и теории на литературата, но методологичните проблеми и терминологичният апарат на самия анализ не са били разра ботвани. Така „Анализ на лирическата творба" не просто запълва празноти, тя заляга като основа в по-нататъшното развитие на българската литературоведческа мисъл.
Subscribe to Георгиев