повече

В предишната книжка на „Литературна мисъл бе поместена статията на младия литературен критик Любен Георгиев „Трима съперници". Авторът поставя и разглежда по свой начин някои въпроси на нашата съвременна лирика и изказва мне ние за развитието на тримата, според него, най-първи поети измежду младите" - Иван Радоев, Георги Джагаров и Павел Матев. Редакцията очакваше, че статията на Любен Георгиев ще събуди редица възражения, ще предизвика спор по много оценки и по някои общи заключения. Но без подобни полемически щракания" не би могла да се осъществи онази широка обмяна на мнения и оценки, за която говори другарят Тодор Живков в своята реч пред писателите.

Мисълта, че няма истински литературен историк, който да не е в същото време и критик, не води началото си от вчера и Въпреки това много често е пренебрегвана, оставяна в сянка. Това отношение особено е по вкуса на ония, които обичат да се връщат към „вечния спор - литературната критика наука ли е, изкуство ли, или тя щастливо обединява тия две духовни човешки дейности. Всъщност литературната история не познава и не признава разделянето на теоретика от историка - става дума за историка-творец и критика-творец - всеки от тях в различни аспекти върши едно и също: естетически преценява произведенията на словесното изкуство; единият борави предимно с произведения от настоящето, другият е ориентиран към миналото. Друг е въпросът доколко и как всеки постига това. Прекрасен, извънредно полезен пример в Това отношение представя литературното наследство на професор д-р Иван Д. Шишманов. Запознавайки се с това наследство, нашият съвременник навлиза в един идеен свят, дето истинското служене на науката по необикновен начин се съчетава с активна обществена дейност - втората е основа за правилното протичане на първата. Иван Шишманов еднакво е оригинален и значим и като изследвач на Възраждането, и като фолклорист, и като историк на западноевропейските литератури, и като критик. Може би за това спомага обстоятелството, че у него натрупването на разностранни и богати знания става върху основата на самобитен, роден талант на литератор. Ето защо издаването на литературно-критичен очерк за тоя наш голям учен в „Български писател" трябва да се отбележи като твърде навременно и полезно.

Книгата на Е. Георгиев Литературознание с повече измерения" засяга методологически и методически въпроси на сравни телното литературознание. Тя се явява ре зултатно продължение на многогодишната дейност (теоретическа и практическа) на учения в тази област. Определено може да се каже, че в основата на настоящия труд стои аналогичната по своята проблематика книга „Общо и сравнително славянско лите ратурознание". Връзката с разработката на конкретния литературен материал е очевидна - в „Литературознание с повече из- мерения" авторът се опира предимно на сравнителните си студии из историята на Славянските литературни взаимоотношения, включени освен в Общо и сравнително славянско литературознание" и в книгата му „Български образи в славянските литера- тури." Естествено материалът е допълнен и изложен в аспект, съответствуващ на тео 174 ретическите задачи на новия труд. От литературоведска гледна точка най-вече теоретическата част представлява интерес, тъй като Формулира ролята и задачите на сравнителното литературознание, на процъфтяването на което на българска почва авторът е ревностен защитник. Освен това този раздел е своего рода теоретическо послание към междуна родната литературоведска мисъл, имаща отношение към проблемите на сравнителното литературознание, тъй като ратува за издигане на научното ниво и разширяване на изследователския обсег на тази научна дис циплина. Названието „Литературознание с повече измерения" за Е. Георгиев е синоним на общото и сравнително литературознание - термин, характеризиращ сравнителното литературознание като научна дисциплина, имаща за цел разкриване на общите закономерности на литературното развитие, на общия литературен процес в рамките на една между народна литературна общност. Под между народна литературна общност авторът разбира исторически обусловилото се единство на родствените литератури, зоналните литератури и световната литература. В уводната част на книгата и в първите две глави, озаглавени „Общото и сравнително литературо знание - литературознание с повече изме рения“ и „Общите литературни процеси са изложени съображенията на автора за предложената „реконструкция" в сравнителното изследване на литературните явления, посочени са задачите на общото и сравнително литературознание, неговият метод и изсле дователски сфери. „Към онова, с което се е занимавало досега сравнителното литературознание - пише Е. Георгиев, - тая дис циплина ще обхване литературното разви тие като общ процес, ще изучава процесите и явленията на националните литератури в тяхната съвкупност, ще установява типологичния релеф на литературното творче ство, ще въвлече в изследователската работа отражението на отношенията между народите в литературата и т. под. Не са ли това кардинални въпроси на литературознанието и на науката изобщо?" - с. 13. Развивайки съдържанието на общото и сравнително литературознание, Е. Георгиев се ръководи от стремежа за преодоляване на кризисното състояние на традиционната позитивистична компаративистика, търсеща само външните влияния. За тази си задача той използува теоретичните разработки на международни авторитети като Фр. Волман и В. М. Жирмунски.

Сякаш вчера беше онази паметна ноемврийска вечер през 1937 г., когато баща ми на лягане си поиска, малко сладичко" и твърдо заяви, че тази нощ няма да става в никакъв слу чай - имаше пред вид сърдечните оплаквания, които напоследък го вдигаха нощем. Но той изобщо вече съвсем не стана. В същия час на ранното утро изви във вихрушка първият сняг. Нахлулият през отворения прозорец студен въздух за миг ме откъсна от ужасната действителност и аз посегнах да за творя - когато изведнъж се опомних, че той вече не можеше да се простуди... А на другия ден беше истинско „светло утро в празник". Но той, певецът на бул. „Цар Освободител", този път само прекоси „пъстрошумния булвар", вече съвсем безучастен към „оня химн нечуван, със който слънцето звъни"... ....Странно, че едва след като загубим завинаги някого, почваме да разбираме, че не сме направили всичко, не сме отделяли достатъчно време, не сме го опознали, не сме го разбрали, както трябва. Особено ясно става това, когато години по-късно, поотклонили се от бързея на живота, все по-често започваме да се оглеждаме назад към изминатия път, в който е имало винаги само устрем напред към бъдещето и недостатъчно живот в настоящето. А може би, от друга страна, и големите личности - както монументалните сгради и великите събития - отблизо не могат да се обхванат добре, нужно е разстояние и време, за да се преценят, както тряб ва... и Моят първи спомен за баща ми се покрива със спомена за една сянка на човек с фуражка брада върху стъклото на външната врата на дом № 138, бул. „Фердинанд". До тази врата, сега дом № 12, бул. „Христо Ботев", на стената е поставена плоча, която буди недоумение с надписа си, но продължава невъзмутимо все така неправилно да информира минувачите. Едно удостоверение от VIII интендантска рота в Хасково за служба във войската от 20.IX.1912 до 12.VIII. 1913 г. отнася появата на тази сянка към август 1913 г. По-нататъшната сцена на посрещането не е оставила следи в моята памет, но мисля, че именно нея е отразил много години по-късно баща ми, когато говори за своята нерешителност да се яви пред Балмонт: „Обожавайки го, аз съм му сърдит. Така детето се крие в престилката на майка си и не иска да се ръкува с дългоочаквания баща, пристигнал от бойното поле..." От тази военна година няма запазено никакво писмо. От това време има публикувани негови писма до Ст. Чилингиров - в „Моите съвременници" - и до Д. Дебелянов и Йордан Мечкаров в Самоков - във „В казармата и на фронта с Д. Дебелянов" от Тихомир Геров... Старозагорецът Начо Начев, адвокат и някога кмет на Ст. Загора, по-късно и народен предста вител в София, често ни разсмиваше, като разказваше различни, съответно украсени епизоди от прекараното заедно военно време, когато той сам се е нагърбил изцяло с грижата за баща ма като за собствено дете - за леглото, облеклото, вещите му, храната и пр... В последвалите години от моето детство в тази триетажна къща на бул. „Фердинанд" се тълпят сума спомени.