говори

Мисълта, че няма истински литературен историк, който да не е в същото време и критик, не води началото си от вчера и Въпреки това много често е пренебрегвана, оставяна в сянка. Това отношение особено е по вкуса на ония, които обичат да се връщат към „вечния спор - литературната критика наука ли е, изкуство ли, или тя щастливо обединява тия две духовни човешки дейности. Всъщност литературната история не познава и не признава разделянето на теоретика от историка - става дума за историка-творец и критика-творец - всеки от тях в различни аспекти върши едно и също: естетически преценява произведенията на словесното изкуство; единият борави предимно с произведения от настоящето, другият е ориентиран към миналото. Друг е въпросът доколко и как всеки постига това. Прекрасен, извънредно полезен пример в Това отношение представя литературното наследство на професор д-р Иван Д. Шишманов. Запознавайки се с това наследство, нашият съвременник навлиза в един идеен свят, дето истинското служене на науката по необикновен начин се съчетава с активна обществена дейност - втората е основа за правилното протичане на първата. Иван Шишманов еднакво е оригинален и значим и като изследвач на Възраждането, и като фолклорист, и като историк на западноевропейските литератури, и като критик. Може би за това спомага обстоятелството, че у него натрупването на разностранни и богати знания става върху основата на самобитен, роден талант на литератор. Ето защо издаването на литературно-критичен очерк за тоя наш голям учен в „Български писател" трябва да се отбележи като твърде навременно и полезно.

Проникването на Ленин и ленинските идеи в България е процес, чиито дири ни отвеждат в началото на века, когато нелегално се пренасят първите броеве на в. „Искра", когато под псевдонима Н. Ленин и В. Илин се превеждат за първи път някои негови произведения. Така започва и най-ранното докосване на Бакалов с Ленин - чрез преводите. От първия превод „Що значи свобода на критиката?" (1903) до последните му статии за Ленин и ленинското наследство през 30-те години лежи дълъг, труден и мъчителен път на постепенно преодоляване на Плеханов, до категоричния призив „Напред, към Ленин!" У нас понякога, когато се говори за Бакалов и Ленин, на лицата се поя вяват скептични усмивки. Но връзката съществува и това ни заставя да спрем до нея и я обясним. Иначе трябва да отминем цяла редица от факти - десетките преводи на Бакалов, споровете и дискусиите, в които той отстоява вярно някои маркистко-ленински принципи за литературата и изкуството или да приемем като случайност оня откъс от статията „Партийна организация и партийна литература“, който Бакалов помества в сп. „Нов път".

The study examines the complex structure of Aleko Konstantinov's Bay Ganyu. Analysed here is the intricately organized voice network that is disposed at two levels - the level of the narration and the level of the narrated: the voices of the character, the narrator, the author, as well as the complicated hybridizations between them. Taken into consideration is the dynamics between the spoken and the written modality of the narrative, and the relations between the different expression types in the work and the different addressees that they produce. The structure of Bay Ganyu reveals a problem that is especially important to the total realism of the 1890s - the aspiration for valorization of the "truth", the life authenticity at the expense of the "artistry", the fiction. But in contrast to other works, Bay Ganyu discusses the problem mainly by the specific multiplication of the speaking institution's hypostases. By studying the inner dynamics of the narration, the paper proves that Bay Ganyu is a unique work because of its ambiguous author and character placing and because of the overcomplex statute of the speaking voice, which covers the whole range between fictional and real. The character Bay Ganyu is hardly restrainable into the self-sufficient fiction of the work's reality and the Author is constantly keen on entering the fictional, on metamorphosing into a character. Between these two poles a dynamic system is developed of narrating and commenting modes that are complexly inserted in one another, synchronically imposed or observing each other as mentors. Through a scrupulous analysis of the text, the study reveals and examines five modes of narration terminologically named as follows: character-narrator; primordial narrator; omniscient narrator; publicistic narrator; voice of the author himself. From this position posed here is the problem of the gradual substitution of the protagonist for the occurence presented by him. Examined as well are the effects of this transformation upon the work's figurative system.