когото

Едни неудържимо го хвалят, други почти го отричат, трети недоверчиво се въздържат. Много от основанията за такова противоречиво отношение се съдържат в самата поезия на Любомир Левчев. Ето, пред мен е първата стихосбирка на Младия поет - "Звездите са мои". "Звез дите са мои“, „Сила", за чест. и слава", Песен за Гарсия Лорка", "Октомврийски стихове", Песен за мен" - това са споЛуките. Изреждам тези няколко заглавия, а в мен се надигат възражения. Веднага Искам да направя уговорки. А в други стихотворения личи такава неопитност! Слаба е още властта на младия поет над словото! Някои места в книгата му са просто една непохватна проза. Истински оригиналното току се преплита с капризните му опити да върви с краката нагоре. Това е така и то дразни. И оня, който не се вгледа проникновено в облика на Лирическия герой на поета, който не се вслуша внимателно в гласа му, толкова често заглушаван от излишни шумове, така и ще си остане с раздразнението. Книжката на Любомир Левчев има посложна характеристика, отколкото може да се стори на пръв поглед. Недостатъци има много, но онова, което е хубаво в стиховете му, то е особено хубаво, симптоматично хубаво, ако мога така да се изразя - перспективно хубаво. Втората стихосбирка - Завинаги" още по-категорично утвърди впечатлението за един оригинален, интересен глас в мла дата ни поезия. Утвърди впечатлението и за някои, ставащи вече органически слабости в Творчеството на Левчев. Да започнем отначало. Четем програмното стихотворение Звездите са мои". Нашият слух етака непривикнал към тези Дързости. Какво настоятелно увещаване, че звездите били негови! Неволно ни се иска да усмирим неудържимия поетически космонавт. По-скромно, млади човече! Не може ли по-тихо,