Академик

С името на Николай Лилиев са свързани няколко области на нашата национална култура и литература, в които покойният безшум но и апостолски работи десетилетия наред. Елин от големите наши поети, Лилиев вгради своето име в пан теона на видните майстори на българския стих. Въпреки символизма под неговото човечно, благородно и изтънчено перо прозвъннаха пес ни на красотата и хуманността. В тях българският език разкри своето музикално и звуково вълшебство, а стихът ни стана по-гъвкав, поизящен и по-сигурен инструмент за изразяване на тънки душевни състояния. Академик Лилиев има специални заслуги за основаването на Института за литература при БАН. Той бе един от първите негови организатори и години наред вземаше най-дейно участие в работат на Института със своите обширни литературни познания и езикови култура. Смъртта завари поета като драматург на Софийския народен театър, където се разгърна неговото голямо преводаческо изкуство Овладял до съвършенство няколко европейски езика, Лилиев даде ре дица блестящи преводи на именити произведения на класическата съвременната драматургия. Благодарение на неговото тънко художе ствено чувство чуждите произведения зазвучаха на родната ни сцен с цялото свое богатство. В неговите статии и изказвания по въпросите на художествения превод се съдържаха много точни и тънки наблю дения. До последните дни той не напусна поста си като драматург, наведен над текста на нови пиеси или напътствуващ с компетентното си слово младите драматурзи.

За съвременния читател Кирил Христов беше доскоро почти непознат автор; поет със странна и необикновена съдба, съхра нен в съзнанието на потомците си най-вече чрез своите идейни и художествени прегре шения. Първите му творби, които донесоха на поета слава и признание, бяха допреди няколко години библиографска рядкост. Ето защо малцина можеха да си представят онова спонтанно одобрение, с което критици и писатели посрещнаха неговия поетичен дебют. Защото К. Христов действително започна писателската си кариера бляскаво. Нещо повече, той стана изразител на една обществена и психологическа необходимост, даде първия пример на откровена любовна поезия, създа де великолепни лирични миниатюри, блестящи малки песни за хубостта на природата и за непосредността на човешкото чувство. И литературната общественост му отдаде заслу женото

Другарю Штол, Вие сте връстник на Юлиус Фучик, Бедржих Вацлавек, Курт Конрад и на други представители на чешката марксическа критика от 30-те години. Как виждате участието на тази традиция в съвременния литературен процес, На този въпрос ще Ви отговоря косвено: убеден съм, че ако назованите от Вас предста вители на марксическата литературна критика, които жертвуваха живота си в борбата срещу фашизма, бяха останали между нас, в областта на литературата нямаше да се стигне до онази злополучна дезориентация, на която бяхме свидетели в кризисния период на 1968 г. По този начин традицията на Фучик, Вацлавек и Конрад участвува в съвременността като едно постоянно живо наследство. 2. Вашата книга „За формата и структурата в словесното изкуство“, в която правите историческа преценка на руската формална школа и пражкия литературен структурализъм, предизвика широк отзвук. Към кои съвременни тенденции в литературознанието тук взимате критическо отношение? Тази книга писах през 60-те години, по времето, когато у нас в областта на литературната наука и критика добиваха надмощие онези ревизионистични и немарксистки тенденции, които до голяма степен подготвиха идеологическата атмосфера на кризисния период. Беше необходимо критически да се преразгледат преди всичко тенденциите на фалшиво обяснение и неразбиране на социалната същност на човека, антропологическите представи за абстрактния човек изобщо, симптоматичният анти историзъм, структуралистичният иманентизъм, тенденциите на обективистично разбиране на литературния процес и т. н. Това, от една страна. От друга страна, трябваше критически да се обърне внимание на отживелиците на вулгарния социологизъм, позитивистичния биографизъм, неспособността на историческата фактография да отличи същественото от несъщественото и т. н. 3. С какво Ви инспирира съветското литературознание и какъв е според Вас неговият принос в развитието на световното литературознание? Бих казал, че основен източник на инспирация е преди всичко поуката, която ни дава шестдесетгодишният опит на съветската литературна наука. За литературоведа няма нищо понапътствуващо от тази повече от полувековна история на съветската литературна теория, нейните борби, грешки и в крайна сметка правдиво познание. В този аспект може да се оцени приносът на съветската литературна наука в световното литературознание. Oт 4. Как разбирате разликата между литературната критика и литературната наука в оценката на художествената творба? Със своите основни теоретични проучвания, със своя историко-изследователски принос литературната наука въоръжава методологически литературния критик. Нито един марксически критик с чувство на отговорност не може да мине без такова научно оръжие, което дава възможност да се проникне в закономерностите на литературния процес. Както вече съм имал възмож ност да кажа и на друго място, критикът трябва да постигне правдива оценка на художестве ното произведение по пътя на обективния анализ и за тази цел трябва да бъде въоръжен с познания по естетика, история и теория на изкуството, с прогресивен научен мироглед.

Съдбата никога не е била особено благосклонна към нашия народ! Колко много и страшни изпитания, колко неимоверно тежки страдания, колко фатални превратности е преживял в своето тринадесетвековно съществуване! И ако въпреки всичко е оцелял, за да бъде днес сред онези, които са начело на световната цивилизация и култура, то се дължи на неизменния му стоицизъм и необозрима духовна енергия, на непреодолимата му воля да бъде вестител на по-възвишени принципи, съзидател на социални, естетически и нравствени ценности, радетел на народностни и общочовешки идеали. Тази негова културно-историческа мисия е толкова по-значима и поради обстоятелството, че все същата трагичнодраматична съдба са имали и онези първенци на духа, апостоли на словото и делото, които през отделните исторически епохи са въплъщавали и са изявявали народностните борчески и творчески сили, чертаели са пътища за национално утвърждаване и културно възмогване, осъзнавали са и са осъществявали повелите на времето. Много и много от тези херои на мисълта са погивали било от чужди, било от свои, преди още да могат да разгърнат големите си интелектуални възможности, преди да дадат всичко, на което са били способни като обществени и духовни строители. Сред малцината, които смятахме, че са пощадени от подобна жестока орис, бе един от пионерите на националната ни литературна наука, връстникът на освобождението ни от турско робство акад. М. Арнаудов. Но и той, ветеранът на българознанието, ни напусна точно в дните, когато обглеждахме изминатия път през тези сто години, когато отново се връщахме с благоговение към онези събития и дела, които изведоха народа ни от забвение и направиха възможно националното ни освобождение. А колко много бе извършил недоживелият до своя стогодишен юбилей учен за проучването и осветляването на онези фактори и предпоставки, довели до събарянето на многовековното османско робство! Именно на великите апостоли на борбата за национално политическо и духовно освобождение големият учен-родолюбец бе посветил толкова много трудове. Наистина, колко много говори самият факт, че в годината, когато чествуваме стогодишнината от националното ни освобождение, трябваше да отпразнуваме и стогодишния юбилей на един от най-ревностните изследвачи на неизмеримо величавата епоха! възрожденска Смъртта е нелепа и тогава, когато идва на преклонна възраст. Толкова повече, когато идва в дни на повишени народностни вълнения, когато със законна гордост обосноваваме политическата и духовната зрелост на нацията ни за самостойно съществуване.